Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 01.12.2024, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Административно наказателно дело 25/2023
Вид
Решение № 88
Подписан
01.12.2024
В сила
05.03.2025
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Червен бряг, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. В.а като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20234440200025 по описа за 2023 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Н. Е. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ........, живущ в с. ........ подадена чрез адв. И. В. от ПлАК по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление /НП/ № 22-0374-001054/29.09.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца - за това, че на 20.08.2022 г. около 14:43 ч. в с.

Чомаковци на кръстовището на ........ управлява товарен автомобил ........, като отказва да изпълни нареждане на контролен орган – служител на МВР, а именно „спиране и не допускане на автомобили по път III-306 с. Чомаковци посока с. Еница, поради възникнало тежко ПТП на входа на с. Еница.“. С депозираната жалба се моли, съда да отмени Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Претендира разноски.

Административно наказващият орган – Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо до съда, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено становище жалбата да бъде оставена без уважение, а Наказателното 1 постановление да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № 220374-001054/29.09.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг е получено от жалбоподателя на 09.01.2023 г. Жалбата е подадена на 11.01.2023 г., видно от поставения вх. № 243/11.01.2023 г. в РУ – Червен бряг, т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, чрез АНО и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящото производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.08.2022 г. бил съставен АУАН серия GA с фабр. № 726229 против жалбоподателя за това, че на същата дата около 14:43 ч. в с. Чомаковци на кръстовището на ........ управлява товарен автомобил ........, като отказва да изпълни нареждане на контролен орган – служител на МВР, а именно „спиране и не допускане на автомобили по път III-306 с. Чомаковци посока с. Еница, поради възникнало тежко ПТП на входа на с. Еница.“. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя веднага след съставянето му, което било удостоверено с подпис (л. 6 от делото). Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0374-001054/29.09.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките за прилагане хипотезата на чл.28 от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 09.01.2023 г. (л. 5 от делото).

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните правни изводи: Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП – „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за 2 контрол място и да изпълнява неговите указания.“, а санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от с.з., казва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В настоящия случай безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че на 20.08.2022 г. жалбоподателят не е изпълнявал дадените разпореждания от полицейските служители във връзка с организация на движението в конкретни пътен участък, а именно:

„спиране и не допускане на автомобили по път III-306 с. Чомаковци посока с. Еница, поради възникнало тежко ПТП на входа на с. Еница.“.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

Актосъставителят Л. Ц. В. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта В. П. П. в хода на съдебното следствие потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства, като дават подробни обяснения, кореспондиращи напълно с описаните в писмените доказателства факти и обстоятелства.

Гореописаната фактическа обстановка бе установена, след преценка на приложените по делото писмени доказателства, и събраните гласни такива, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите макар и твърде лаконични, потвърдиха в съдебно заседание описаните факти и обстоятелства в АУАН. Следва да се има в предвид, че показанията на разпитаните свидетели са последователни, непротиворечиви помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал, почиват на личните им възприятия. В хода на производството други доказателства, оборващи свидетелските показания, не бяха представени. По отношение на наведените доводи от жалбоподателя за нарушения на административнопроизводствените правила при установяване на нарушението, последния не ангажира и не представи никакви доказателства, което определя същите като голословни и наведени единствено като защитна теза.

Обжалваното НП не страда от видими пороци, свързани с допускане на процесуални нарушения по ЗАНН /чл. 57/ и съдържа пълно и точно описание на нарушението. Налице са конкретни твърдения за осъществени обективни елементи, които са съставомерни признаци от обективната страна на състава на административната норма, която е нарушена.

Жалбоподателят и от субективна страна е осъществил състава на нарушението, тъй като обективно с действията си е пречил на полицейските служители да изпълнят задълженията 3 си по служба по организация на движението по пътищата.

По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието и общественоопасния резултат, за което е наложено административно наказание глоба в определения от закона размер.

По наведените доводи за „маловажност“ на деянието и прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Според настоящия състав случаят не може да бъде приет за маловажен. По делото не са налице доказателства за изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Следва да се има предвид и че за важността на охраняваните обществени отношения и възможността да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо нарушителите, се съди от предвидения от законодателя твърде висок, респектиращ размер на административното наказание. Идеята на законодателя при определяне на този действително нисък размер на глобата, но с кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ още при първо нарушение е да въздейства възпиращо по отношение на нарушителите, като ги дисциплинира да не допускат нарушения по ЗДвП и подзаконовите актове, които регулират значими обществени отношения, свързани освен с всичко друго също и с живота и здравето на неограничен брой хора. Ето защо, преценката на наказващия орган, че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП, което не съставлява маловажен случай на административно нарушение, се явява правилна. При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и следва да се приеме, че същия е извършил описаното в НП административно нарушение, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и поддържани в съдебно заседание, касаещи искането за отмяна на НП, съдът намери същите за неоснователни, предвид на следното:

В жалбата въззивникът сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в същото не са обсъдени всички факти и обстоятелства релевантни за вината му.

Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като в съдържанието на наказателното постановление се съдържат описание на нарушението, дата и място на извършване и обстоятелства на извършването. От обстоятелствената част на НП са изводими всички признаци от състава на вмененото нарушение, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на адекватна защита.

В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника счита, че безспорно е установено, че доверителят му на посочената дата е управлявал посоченото в АУАН и НП МПС но не възприел правилно и своевременно подаденият му сигнал. Тази защитна теза е 4 очевидно свързана с опит да се докаже липсата на умисъл за осуетяване на проверката. При това липсва отговор на въпросът защо след като не му е станало ясно какво искат проверяващите не е спрял за да се изясни. Проверката на пътя е извършвана от формени служители на полицията и служебен автомобил а не от някаква частна охранителна фирма.

Затова съдът не намира за безспорно доказан изложения от защитата факт, за неясно подаден сигнал, тъй като от приложените по делото писмени доказателства /докладна записка и справка за нарушител където е видно, че същия е неколкократно санкциониран/.