Определение № 39433 от 26.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39433 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110144455 по описа за 2025 година Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено само в частта за предоставяне на извлечение за извършените плащания по процесния договор, Стандартен европейски формуляр, Тарифа и Общи условия, доколкото част от останалите посочени писмени документи са представени с исковата молба, а другата част са неконкретизирани.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 15.12.2026г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните. На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с исковата молба задачи, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Росен Руменов Стоянов, който да бъде уведомен за поставените задачи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответното дружество „Микро Кредит“ АД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото извлечение за извършените плащания, Стандартен европейски формуляр, Тарифа и Общи условия по процесния договор, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК във връзка с тези обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК в останалата му част.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Х. П. срещу „Кредит Тайм“ ЕООД и „Макс Колект“ ЕООД , с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между М. Х. П. и „Кредит Тайм“ ЕООД договор за паричен заем № 96237 от 05.07.2022 г., вземанията по който са прехвърлени от „Кредит Тайм“ ЕООД в полза на „Макс Колект“ ЕООД с договор за цесия от

25.04.2023 г., за недействителен.

В исковата молба се твърди, че на 05.07.2022 г.между М. Х. П. и „Кредит Тайм“ ЕООД бил сключен договор за паричен заем № 96237 за сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 10 % и годишен процент на разходите от 10,20 %, за срок от 10 месеца, като падежът на първата вноска бил 07.08.2022 г., а на последната 07.05.2023 г. Съгласно таблица „Условия по заема“ от процесния договор, след изрична заявка на ищцата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение й била начислена такса в размер на 511,50 лв., както и еднократна такса за експресно разглеждане на заявката и одобрение на паричния заем в размер на 511,50 лв.

Посочва, въпреки че в процесния договор било посочено, че общо дължимата сума по договора възлизала на 837,10 лв., след като се добавят двете такси задължението на кредитополучателя възлизало на 1860,10 лв. Сочи, че така размерът на всяка погасителна вноска бил в размер на 186,91 лв. без отстъпка или 160,01 лв. с отстъпка. Навежда се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в посочения в договора ГПР не била включена таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение и таксата за експресно разглеждане на заявката и одобрение. Твърди, че е налице е нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, поради липса на посочен лихвен процент на ден. Признава, че са посочени лихвени проценти, но посочва, че те са на годишна база, и за нито един от тях не е посочен лихвен процент на ден като отбелязва, че чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвижда да бъде посочен такъв. Оспорва в случая това изискване да е спазено.

На следващо място твърди недействителност на договора и на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК поради липсата на информация относно условията за усвояването му. Посочва, че условията били посочени бланкетно, като не било отразено изрично дали сумата е усвоена, кога, от кого и по какъв начин/в брой или по банков път.

Релевира нищожност и конкретно на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора, предвиждащи такса за експресно разглеждане на искането и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Сочи се, че съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. Сочи, че ал. 5 на чл. 19 ЗПК предвиждала, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считали за нищожни. Твърди, че доколкото ответникът предоставял кредитно финансиране по занятие, то тази му дейност била неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита. Отбелязва, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Посочва, че доколкото бил подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явявало задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следвало да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите. Посочва, че изискваните от ответника такси по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора представлявали пряк разход по кредита и следвало да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите. Целта на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК била на потребителя да се предоставя пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да направи във връзка с кредита, за да можел да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Сборът на двете такси в случая бил в общ размер от 1023 лева (при отпуснат кредит с главница от 800 лева), почти 120% от стойността на усвоения финансов ресурс. Предвид това и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора следвало да бъдат прогласени за нищожни. Посочва, че съгласно чл.

2

146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Посочва се, че в практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С714/22). Посочва, че механизмът на включване на различни такси в процесния договор за услуги без реално съдържание представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора по договора. Сочи се, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Моли съдът да вземе предвид и т. 96 на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С 224/19 и С-259/19 при произнасянето си в частта за разноските.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, с който е взето становище за неоснователност на иска. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за нищожност на договора. Посочва, че ГПР по кредита бил в размер на 10,20%, като в него били посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определянето му. Сочи, че таксите за експресно разглеждане и индивидуално кредитно предложение били дължими за услуги не били свързани с усвояването или управлението на кредита, поради което не следвало да се включват в ГПР. Твърди, че тези такси представлявали доброволна допълнителна услуга като заплащането на таксите ангажирало кредитора за по-бърза реакция. Поддържа, че дори и съдът да приеме, че посочените клаузи са нищожни, това обстоятелство не влече нищожност на целия договор. Сочи, че дължимите суми за такси били ясно посочени в договора и в погасителния план и в общата сума, която било отбелязано, че заемателят следва да възстанови на кредитора, поради което правото на потребителя да бъде осведомен за плащанията по кредита не било нарушено. Твърди, че договорът е индивидуално уговорен. Сочи, че клаузите в него били разбираеми, ясни и не водили до двусмислия и изискване за тълкуване волята на страните. Поддържа, че ГПР е изчислен при допусканията, посочени в ЗПК по формула, описана в приложението към договора и единственият разход бил посоченият в договора годишен лихвен процент. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Макс Колект“ ЕООД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявения иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния Договор за паричен заем № 96237 от 05.07.2022 г. ответника „Кредит Тайм“ ЕООД и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор.

С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че е сключен посочения в исковата молба договор.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по 3 кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4