Решение № 782 от 07.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Шумен, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20263630101427 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда Б. В. Д. твърди, че на 13.03.2023 г. сключил с ответника „Вивус БГ“ ЕООД гр. София договор за кредит. По силата на същия, дружеството му предоставило сума в размер на 700,00 лв. В условията на договора било предвидено, че ГПР се равнява на 49,70%, а годишния лихвен процент – на 41,00%, при срок на кредита 30 дни.

В договора било предвидено плащане от страна на заемополучателя на сума в размер на 82,70 лв., представляваща такса за бързо разглеждане. Счита, че обсъжданият договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на нормите на чл. 22 вр. чл. 11, т.

9 и т. 10 от ЗПК. Услугата за бързо разглеждане представлявала разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и следвало да бъде включена в ГПР. По този начин посоченият размер на ГПР в договора бил неточен и не отразявал действителния му размер.

Според правилото на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща единствено чистата стойност на кредита, която в случая възлизала на 700,00 лв. Д. твърди, че извършил плащания по договора в общ размер 471,57 евро /922,32 лева/. Моли съда да постанови решение, по силата на което: да бъде признато за установено, че договор за кредит № *** от 13.03.2023 г. е нищожен, като противоречащ на разпоредбите на ЗПК; ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 113,67 евро, представляваща получена от ответника сума при отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. На първо място, счита, че същите са недопустими, тъй като ищецът предявил срещу ответното дружество иск за връщане на недължимо платена от него такса за бързо разглеждане в размер на 82,70 лв.

Било налице произнасяне на съд – по гр.д. № 3550/2024 г., като претенцията била уважена, но тя имала основанието си в същия договор за кредит, предмет и на настоящия иск.

Намира, че чрез процесуалното си поведение, изразяващо се в раздробяване на дела, следва да се квалифицира като злоупотреба с права. Ищецът разполагал със същите факти по процесния договор и следвало да основе всичките си искания в рамките на вече разгледаното дело. Поради това прави възражение за недопустимост, поради формирала се сила на пресъдено нещо. Оспорва исковете и по същество. Намира, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като заемодателят е посочил, че единствения разход, който се включва в посочения ГПР е възнаградителната лихва, като в него не бил включен размерът на таксата за експресно разглеждане на искането. По отношение на осъдителния иск, сочи, че в исканата сума е включена и вече платената от ответника такава по цитираното по-горе дело. Моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор за кредит № *** от 13.03.2023 г. е, че „Вивус БГ“ ЕООД гр. София предоставило на Б. В. Д. сума в размер на 700,00 лева. В договора е предвидено, че срокът на същия е 30 дни, като размерът на ГПР се равнява на 49,70%, а на лихвения процент – 41,00 %. Предвидено е плащане на такса за бързо разглеждане в размер на 82,70 лв., като по този начин общата сума за връщане възлиза на 806,29 лева. Според предвиденото в Общите условия на договора за кредит на ответното дружество, такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. По делото са представени платежни документи, от които се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора, Д. платил на „Вивус БГ“ ЕООД сума в общ размер на 922,32 лв. /471,57 евро/. Съдът констатира от представените искова молба, определение, съобщения и решение № 362/28.02.2025 г. по гр.д. № 3550/2024 г. по описа на ВТРС, че въз основа на предявен от ищеца Б. Д. иск срещу настоящия ответник, последният бил осъден да му заплати сума в размер на 82,70 лв., представляваща платена без основание сума за такса за експресно разглеждане по процесния договор. Видно от приложеното платежно нареждане от 17.03.2025 г. е, че „Вивус БГ“ ЕООД платило на ищеца цитираната сума, възлизаща на 88,77 лева /45,39 евро/.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По претенцията с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:

2

Доказа се, че на 13.03.2023 г. между „Вивус БГ“ ЕООД и ищецът Б.М.Д. бил сключен договор за потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 30 дни.

В конкретният случай, претенцията се основава на сключен между страните договор за потребителски кредит и заемополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. Видно от представения договор за кредит потребителят се задължил да заплаща за предоставената му допълнителна услуга – „такса за експресно разглеждане“, съобразно цитираните по-горе клаузи на договора и ОУ, сума в общ размер 82,70 лева. Съгласно ОУ, същата представлява: услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Тоест, приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.

10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно, клаузите заобикалят изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което са нищожни съгласно чл.

21, ал. 1 ЗПК. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузата, уреждаща съдържанието на допълнителната услуга, се налага извода, че ползването й е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 3 изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита изразява общите разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и дължимите на посредниците за сключването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според приетото в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Дефиницията по § 1, т. 1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани общо като „всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“". В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „Обща сума, дължима от потребителя“ и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. Разходите за заплащане на процесната допълнителна услуга са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Освен нищожна, като противоречаща на закона /чл. 10а, ал. 2 от ЗПК/, тази допълнителна уговорка увеличава и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Предвид изложеното, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.

Следва да бъде признато, че сключеният между страните договор за кредит № *** от 13.03.2023 г. е нищожен, като противоречащ на закона – на разпоредбите на ЗПК.

Касателно предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:

Ищецът претендира вземане срещу ответника поради неоснователно обогатяване и по-специално – получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл.

55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., централният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не 4 предпоставят вина на получателя.

В конкретния случай, ищцата цели връщане на получена от „Вивус БГ“ ЕООД парична сума при първоначална липса на основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането получилата нещо страна не е имала право да го иска и получи. В тази насока, отправя искане, да бъде съобразено, че сключения между страните договор за потребителски кредит е недействителен, поради противоречие с нормите на ЗПК.