Решение № 246 от 21.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601309 по описа за 2022 година С присъда № 12 от 28.05.2021 г. на СОС-НО, 6 състав, постановена по НОХД № 436/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият Г. И. С., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 29.10.2017 г. около 19.00 часа на път № SFO 2170 от Общинската пътна мрежа на община Горна Малина, област Софийска, между селата Априлово - Гайтанево, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с регистрационен № ***, в посока на движение село Априлово село Гайтанево, на 2 км. след село Априлово, на пътно платно с двупосочно движение, с две пътни ленти е навлязъл с лявата част на управляваното от него МПС и се е движил в лентата за насрещно движение, без да извършва изпреварване или заобикаляне, с което е нарушил правилото за движение, визирано в чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено: т. 1 - когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Д .С. с ЕГН ********** от град ***, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода е отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Със същата присъда на основание чл. 343г вр. чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК подсъдимият Г. И. С. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за 1 срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата е постановено вещественото доказателство лек автомобил марка „Пежо 106“ с peг. № *** да бъде върнато на наследниците на П. Д .С., а вещественото доказателство лек автомобил „Тойота“ модел „РАВ 4“ с peг. № *** да бъде върнато на подсъдимия Г. И. С..

По отношение на веществените доказателства един брой СД от НС „112“ и един брой оптичен диск от ОДМВР София е постановено да останат по делото в срока на съхранението му.

С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. И. С., с установена по делото самоличност, е осъден да ЗАПЛАТИ осъществените разноски в хода на производството, както следва:

- в размер на 1510,15 лв. по сметка на ОДМВР;

- и в размер на 4495.60 лв. по сметка на Софийски окръжен съд, ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

Така постановената присъда е обжалвана изцяло с въззивна жалба, подадена от подсъдимия Г. И. С..

В постъпилото допълнение към въззивната жалба, изготвено от подсъдимия С., се твърди, че по делото има неизяснени обстоятелства и че въззивният съд следва да събере и провери определени доказателства. В допълнението подсъдимият счита, че държавното обвинение не е доказало тезата си по несъмнен начин и по реда на НПК, както и че предприетите от държавата действия след процесното ПТП не са били достатъчно качествени. Твърди, че никой досега не е обърнал внимание на червените петна, най-вероятно от кръв, които се виждат върху волана на автомобила „Пежо 106“ на електронните снимки IMG_080.JPG и IMG_082.JPG и че е напълно възможно (поне) в секундите преди удара тялото на починалия да е било без предпазен колан и свлечено върху или към волана. Прави се и оплакване, че не е обърнато внимание и на неверните твърдения, включени в заключението по първата съдебно-медицинска експертиза, подписана от доктор В. Т. на 30 октомври 2017 година, според която към 30.10.2017 година П. Д .С. е бил на 57 години. В тази връзка се сочи, че е лесно да се установи, че реално тогава той е бил на 58 години. Като много по-смущаващо се квалифицира подписаното от доктора твърдение, че „Трупът е постъпил в КСМД на 24.07.17 г. и е съхраняван в хладилник до аутопсията.“, като се сочи, че това няма как да е вярно, доколкото П. Д .С. е бил виждан жив на 29 октомври 2017 г. поне от свидетеля С. С..

В допълнението се изтъква също, че не е обърнато достатъчно внимание и на несъответствието между подписаната от доктор Т. експертиза и електронна снимка IMG l 142.JPG, на която ясно се виждат наранявания и кръв по предната и горната част на носа на пострадалия, които обаче не са описани в експертизата. Според подсъдимия това също може да означава, че към момента на удара тялото на П. Д .С. може да е било свлечено върху или към волана, а експертизата на доктор Т. да страда и от други грешки, които не са така очевидни, както посочените по-горе. Формулира се и оплакване, че в случая може да се 2 направи обосновано предположение, че доктор Т. е използвал електронен файл от предходна експертиза и че не е проявил достатъчно внимание при изготвяне на експертизата си от 30 октомври 2017 г. Поддържа се тезата, че е възможно във файла да са останали и други твърдения от друга експертиза, които не са били верни за трупа на П. Д .С., както и че не е изключено доктор Т. да е пропуснал да включи в експертизата си описание на важни обстоятелства, касаещи трупа на П. Д .С..

В допълнението към въззивната жалба се оспорват доводите на окръжния съд, обективирани на стр. 27 от мотивите към присъдата, че „поради изтеклия период от време до разпита му пред съда, свидетелят Ц. не си спомня всички детайли от извършения оглед на местопроизшествие, като следва да бъдат взети предвид прочетените по реда на чл. 281, ал.

4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания пред орган на досъдебното производство, в които свидетелят твърди, че през цялото време им е било обяснявано какво се извършва и в същото време данните са били записвани в протокола“.

В допълнението се сочи също, че анализът на протокола от съдебното заседание, проведено на 29 октомври 2019 г., показва, че на неговата стр. 36 свидетелят „Ц.“ по неясна причина неочаквано е бил преименуван на „Й.“, макар от контекста съвсем ясно да личи, че е разпитван свидетелят Ц..

Прави се и оплакване, че в протоколите от разпитите на поемните лица, изготвени в рамките на досъдебното производство, лесно се забелязва, че те имат идентични изречения с идентични печатни грешки в тях. В тази връзка се сочи, че свидетелят С. С. е подписал изречението: „Полицаите снимаха и мериха, а и Д. само гледахме.“, а свидетелят Д. Ц. от своя страна е подписал твърдението: „Полицаите снимаха и мериха, а и С. само гледахме.“ Според подсъдимия е очевидно, че контекстът изисква в цитираните изречения вместо „а“ да се напише „аз“. Изтъква се също, че и в двата протокола се съдържа следното твърдение:

„Предявеният ми днес протокол за оглед на местопроизшествие от 29.10.018 година е именно този протокол, на който аз се подписах след края на огледа.“, но че всъщност протоколът за оглед на местопроизшествие е бил подписан не през 2018, а през 2017 година.

Поддържа се становище, че така изложените факти пораждат съмнение във верността на последните изречения в протоколите, подписани от поемните лица на етапа на досъдебното производство: „Горното продиктувах, прочетох го, вярно е записано и за верността му се подписвам.“ В този ред на мисли подсъдимият заявява и становище, че не вярва свидетелят Ц. някога да е твърдял, че на поемните лица през цялото време им е било обяснявано какво се извършва и в същото време данните са били записвани в протокола, макар точно това е прието от окръжния съд за вярно според мотивите на присъдата. Изтъква се още, че на нито една от предоставените на съда и страните дигитални снимки не се вижда нито едно от поемните лица.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на САП заявява, че напълно споделя възприетото от първоинстанционния съд като фактически и правни изводи, както и виждането, че в основата на причинно-следствения процес за настъпване на пътнотранспортното произшествие е единствено и само поведението на подсъдимия, който с 3 действията си е навлязъл в насрещната лента за движение, където е настъпило пътнотранспортно произшествие с насрещно идващ водач. Относно обстоятелството, че насрещно идващият водач е бил употребил алкохол, сочи, че то няма никакво отношение към самия факт на ПТП. Споделя и доводите на първия съд при определянето на наказанието, въз основа на които намира, че същото е правилно отмерено. С оглед на това моли присъдата да бъде потвърдена в цялост.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частните обвинители адвокат Д. заявява, че в процеса пред първоинстанционния съд безспорно и категорично се е доказала вината на подсъдимия и причинно-следствената връзка. Изтъква, че от изслушаната повторна експертиза по категоричен начин е било установено, че единствената и основана причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е навлизането на подсъдимия изцяло в лентата за насрещно движение, където е настъпил удара. Сочи, че пред настоящата инстанция не са събрани доказателства, които да променят изводите на първоинстанционния съд. С оглед на това счита, че присъдата е правилна и обоснована, а определеното наказание е справедливо, поради което моли да бъде потвърдена от въззивния съд.

Частните обвинители не се явяват в съдебното заседание, в което се поведоха съдебните прения, и не заявяват личното си становище по правилността на присъдата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия в лицето на адвокат Н. изразява възражения срещу фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.

Изяснявайки пътната обстановка, акцентира, че процесното ПТП е станало на тясно пътно платно с широчина 5,5 метра със сериозни неравности в асфалтовото покритие и с буйна и неподдържана растителност от двете страни на пътното платно, която навлизала в него.

Заявява, че всички неясноти и колебания в обвинителната теза, които могат да бъдат констатирани, следва да се тълкуват в полза на подсъдимия и при най-изгодния за него вариант, но че СОС е направил обратното и е избрал най-неблагоприятните варианти за подсъдимия, респективно не е разгледал в пълнота всички обстоятелства, които смекчават неговата отговорност или го оневиняват в някаква степен. За протокола за оглед счита, че е съставен в нарушение на правилата на НПК и конкретно в нарушаване на разпоредбата на чл. 156 от НПК. Сочи, че поемните лица Ц. и С. в хода на досъдебното производство са заявили, че са възприели един оглед, че са следили действията на служителите, че са разписали документите и са били освободени, но че изведнъж настъпила коренна промяна на тези показания в хода на съдебното производство, а именно - в протокола от 29.10.2019 г. пред СОС и впоследствие на 29.11.2021 г. пред въззивния състав поемното лице Ц. е заявило, че нищо не е наблюдавал и че е подписал празен протокол и дори си е тръгнал преди края на процесуално-следственото действие, като причините били много лошите метеорологични условия, нежеланието му да пречи на служителите да си вършат работата и обстоятелството, че не разбира много от това, което те са правили. Акцентира се, че той не е разбрал нуждата и необходимостта да бъде там и да бъде гарант за съответните 4 процесуално-следствени действия. Твърди, че подобна картина пресъздава и свидетелят С., който казвал, че целият ден е употребявал алкохол заедно с пострадалия, че не е бил адекватен и че е бил в шок от загубата на близък свой приятел. Изтъква се, че по време на огледа този свидетел си е ходил до селото, за да си вземе лекарства и след това се е върнал, както и че не е имал добра видимост какво са правили полицейските служители и не е наблюдавал техните действия. Твърди се, че косвено тази картина се доказва и от свидетелските показания на полицейския служител К. в разпита му пред СОС на 14.01.2020 г., който е казал, че поемните лица са били в автомобила поради лошите метеорологични условия. Излагат се доводи, че за процесуалната валидност на огледа 100 % е задължително да бъде реализирана в присъствие на поемни лица. Сочи, че на лист 26 от мотивите към присъдата на СОС доста повърхностно са разгледани тези сериозни дефицити досежно участието на поемни лица в огледа. Счита, че няма никаква колебливост в показанията на Ц., който пред два състава под страх от наказателна отговорност и абсолютно по собствена инициатива е заявил изрично, че не е присъствал, а че другото поемно лице е казало, че не си спомня какво е подписал и дали са били празни листи или попълнени.