Решение № 301 от 04.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Русе, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520106950 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.40 ЗУЕС.

Постъпила е искова молба от М. П. П. срещу Етажната собственост на жилищен блок „****“, вх. Б, гр. Русе, на ул. „****“ ******, представлявана от „Професионален домоуправител Русе“ ЕООД, в която твърди че е собственик на недвижим имот – апартамент № 5, находящ се на 2 етаж в етажната собственост. На 05.11.2025г. присъствала на проведено общо събрание на етажните собственици, на което били приети няколко решения във връзка с предстоящи ремонти и почистване на входа, както и било взето решение вноската за фонд „Ремонт и обновяване" да бъде увеличена на 10 лв. на апартамент. На събранието ищцата категоричното изразила несъгласието си с предложението вноските за този фонд да бъдат еднакви за всички самостоятелни обекти и гласувала против. Въпреки това в протокола било отразено, че решенията са приети единодушно.

Оспорва като незаконосъобразно решението по т. 5 от протокола и моли да бъде отменено по следните съображения: твърди, че събранието е проведено в нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от ЗЕУС, като в поканата за свикване единствено било посочено „текущи въпроси“, като тази 1 формулировка била прекалено обща и не давала яснота какви проблеми ще бъдат обсъждани, а изискването за дневен ред не било формалност, то защитавало правото на собствениците да узнаят въпросите, които предстои да бъдат гласувани и когато от поканата за Общо събрание това не можело да бъде направено, означавало, че не е спазено изискването за вземане на решения по предварително обявен дневен ред. На следващо място се оспорва събранието да е проведено при необходимият кворум от 51 %, което се явявало нарушение на чл.15, ал.1 от ЗУЕС, както и че решението по т.5 се явявало незаконосъобразно, като прието в нарушение на императивната разпоредба на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, която предвижда, че вноските за фонд „Ремонт и обновяване" се определят съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. Сочи се, че не всички обекти са с еднакви проценти в тези идеални части, тъй като са с различна квадратура. Също така се сочи се, че начинът по който бил оформен протокола не позволявал да стане ясно дали са присъствали собственици или техни пълномощници.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмени като незаконосъобразно решението по т.5 на Общото събрание на ответната Етажна собственост от 05.11.2025г. за увеличение на вноските за фонд „Ремонт и обновяване" на 10 лв. на апартамент.

В срока по чл.131 ГПК, ответната страна изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва, че на въпросното събрание липсвало кворум за неговото провеждане, поради това се счита, че и липсват валидно приети решения, които да подлежат на обжалване, в който смисъл била установената съдебна практика. В условията на евентуалност се счита предявеният иск за неоснователен по аналогични съображения, изложени относно неговата недопустимост. Счита, че останалите пороци не следва да бъдат обсъждани, доколко липсвало валидно приети решения на Общото събрание от 05.11.2025г. По тези съображения се моли предявеният иск да бъде оставен без разглеждане, а в условията на евентуалност да се отхвърли като неоснователен и на ответника да се присъдят направените по делото разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за 2 установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата М. П. П. е собственик на самостоятелен обект в сграда с административен адрес гр. Русе, ул. „****“ ******, ********“ вх. Б, етаж 2.

На 05.11.2025г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в горепосочената сграда и съгласно изготвения за същото протокол са взети няколко решения, в това число и оспореното по т.5 – „да бъде увеличено ФРО-10лв. на апартамент“. Протоколът е подписан от протоколчик и Цветелин Цонев, като представител на дружеството професионален домоуправител. Към протокола е представен списък на 18 лица присъствали на общото събрание, срещу които е посочено за кой самостоятелен обект се явяват, но не е посочен % припадащи се части от идеалните (общите) части на ЕС. Също така в поканата за свикване на общото събрание като предстоящи за обсъждане въпроси (дневен ред) „текущи въпроси“.

Според представените по делото доказателства (РКО) и писмени съобщения от управителя на ответната ЕС, след оспореното решение на общото събрание, същата е заплащала месечно по 20,20 лв., в която според представляващия ответната страна се включват ток, асансьор, почистване, такса управление и ФРО.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 40 ЗУЕС, всеки съсобственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС, като молбата за това се подава пред районния съд по местонахождението на сградата в 30 дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал.6 ЗУЕС, т.е. от обявяване на изготвения протокол.

В конкретния случай е безспорно, че исковата молба за образуване на настоящото производство е депозирана в съда в посочения по-горе преклузивен срок и по тази причина се явява процесуално допустима.

Съобразявайки това и изложените в нея твърдения, няма основание да бъдат споделени възраженията на ответната страна за недопустимост на предявения иск. Възражението, за „липсата на валидно приети решения“ поради липсата 3 на кворум за провеждане на общото събрание се явяват неоснователни и по отношение преценката за основателността на исковата претенция. При наличие на съставен протокол от проведено общо събрание на ЕС и посочени в него като взети решения, за всеки етажен собственик (участвал или неучаствал) е налице правен интерес да предяви иска по чл. 40 ЗУЕС, като в противен случай, дори и при допуснати нарушения на императивни правила относно свикването и провеждането на общото събрание или пък приетите на него решения да противоречат на изрични законови изисквания, то тези решения следва да бъдат изпълнявани докато не бъдат по надлежния ред отменени, т.е. по реда на чл. 40 ЗУЕС, което се е установява в конкретния случай от представените доказателства за заплащани от ищцата суми за поддръжката на ЕС.

Безспорно е по делото, че общото събрание от 05.11.2025г. е проведено в нарушение на изискването на чл. 15 ЗУЕС (за кворум). Т.е. не са били налице императивните изисквания на закона за провеждане на общото събрание, което е достатъчно основание за отмяна на всички решения, които са взети при провеждането му. Също така безспорно е установено по делото, че отделните самостоятелни обекти в етажната собственост не са с еднаква квадратура и съответно имат различен процент идеални части от общите части, което пък съгласно чл. 50, ал.2 т.1 ЗУЕС предполага ежемесечните вноски дължими от собствениците за фонд „ремонт и обновяване“ (ФРО) да са в размер, определен с решение на общото събрание, но съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.

Поради неспазване на това императивно изискване, оспореното решение по т.5 от протокола също се явява и незаконосъобразно, прието в противоречие на посочената правна норма, което също е достатъчно основание да се уважи исковата претенция. Доколкото е оспорено само решението по т.5, съдът независимо от посоченото по-горе, няма основание да отмени и останалите взети решения на проведеното на 05.11.2025г. общо събрание на ответната ЕС.

По изложените съображения предявеният иск следва да се приеме за основателен и като такъв да бъде уважен, без съдът да обсъжда всички останали пороци на приетото решение и на проведеното общо събрание.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, следва в 4 полза на ищцата да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в размер на държавна такса от 40,90 евро и адвокатско възнаграждение от 180 евро или общо 220,90 евро. Направените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно по предявения иск от М. П. П.

ЕГН********** срещу собствениците в етажната собственост – сграда в гр.

Русе, ул. „****“ ******, ********“ вх. Б, представлявани от „Професионален Домоуправител Русе“ ЕООД, ЕИК204536378, представлявано от управителя Цветелин Цонев взетото решение по т. 5 от Протокол от 05.11.2025г. за проведено общо събрание на етажните собственици – „Да бъде увеличено ФРО – 10 лв. на апартамент“.

ОСЪЖДА Етажната собственост с адрес в гр. Русе, ул. „****“ ******, ********“ вх. Б представлявана от „Професионален Домоуправител Русе“ ЕООД, ЕИК204536378 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.

„Муткурова“ №40, представлявано от управителя Цветелин Цонев да заплати на М. П. П. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ № 71, ет.1 адв. М. Д. сумата от 220,90 евро разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5