Решение № 260027 от 30.10.2020, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е № 260027

30.10.2020г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 8 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“, № 29, ет.3, представлявано от управителите Н. Й. С., И. Ц. К. и Я. Б. Я., чрез пълномощника юрисконсулт Д.

А., против Б.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като същата била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което за дружеството било възникнало правен интерес от завеждане на установителен иск за процесните вземанията. Излага се, че претендираните суми произтичат от Договор за паричен заем № 5419417 от 22.02.2018г. сключен между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и Б.Д.Ж. като заемател, сключен при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с неговото подписване заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните услови на паричния заем. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба били подадени от ищеца бил сключеният Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.06.2019г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, че съобразно договора за заем, заемодателят се задължил да предостави на ответника сумата в размер на 1500 лева под формата на паричен заем, който да се усвои в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. С подписването на договора Ж. удостоверявала, че е получила от заемодателя заемната сумата от 1500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадената, съответно получената сума. Задължила се също да ползва и върне сумата съобразно условията на сключения договор, като заплати сумата в размер на 2377,62 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 264,18 лева /включваща първоначално главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. Със сключване на настоящия договор страните се съгласили, че ще се рефинансира текущия заем на ответника по Договор за паричен заем № 5386833 в размер на 111,16 лева, като страните направили изрично волеизявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като договорът имал силата на разписка. Сочи се, че по договора за паричен заем Б.Д.Ж. била извършила плащания в общ размер на 820 лева. Предвид това дължимата главница била в размер на 1294,05 лева, начислената договорна лихва била в размер на 167,07 лева за периода от 24.03.2018г. – датата на първата вноска до 19.11.2018г. – датата на настъпване на падежа на договора. В договора било уговорено заемополучателят да ползва допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за нея ответникът дължал сумата от 478,10 лева. С договора била предвидено и в тридневен срок от неговото подписване заемателят да предостави на заемодателя обезпечение на задължението му по договора, а именно – поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на уговореното задължение била начислена на заемателя еднократна неустойка в размер на 614,70 лева, дължима на падежната дата на погасителната вноска, като така размерът на погасителната вноска станал 332,48 лева. Твърди се, че дължимата неустойка към момента на предявяване на претенцията била в размер на 478,10 лева. Релевира, че ответникът е следвало да изплати целия заем на 19.11.2018г. – последната падежна дата, но същият не изпълнил задължението си, поради което дължал обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 36,03 лева от 20.11.2018г. до датата на подаване на заявлението – 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Отправя се искане да бъде признато за установено по отношение на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, че Б.Д.Ж. дължи следните суми: 1294,05 лева – главница, 167,07 лева – договорна лихва за периода от 24.03.2018г. до 19.11.2018г., 478,10 лева – неустойка, 478,10 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 36,03 лева – лихва за забава, начислена върху непогасената главница от 20.11.2018г. – датата следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Б.Д.Ж., чрез особения представител адв.Д.П.. Релевира подробни съображения относно това, че исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер, като в тази връзка оспорва същата. Счита, че ищецът в качеството си на пълномощник на цедента по рамковия договор за цесия не бил направил никакъв опит за връчване на уведомление за цесията по пощата, с частен куриер или с нотариална покана. Релевира, че особеният представител не би могъл да доведе до знанието на страната съобщението за цесията и съответно цесията не произвеждала действие за длъжника, като твърди, че до момента съобщаване за извършената цесия на ответницата не било извършено. Твърди, че предмет на цесионната сделка не можели да бъдат бъдещи, а само съществуващи към момента прехвърлянето вземания като тяхното съществуване било условие за действителността на сделката. Рамковият договор за цесия обаче бил сключен на 01.12.2016г. и предхождал близо две години сключването на процесния договор между Ж. и „Вива Кредит“ ООД. Също така вземането не било индивидуализирано в рамковия договор, а също така не било ликвидно, изискуемо с оглед това, че все още ответницата нямала качеството на длъжник по договора за заем с цедента, като не бил представен и валиден документ – Приложение № 1/03.06.2019г. В тази връзка особеният представител счита договорът за цесия за нищожен поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, същият не бил породил действие и исковата претенция следвало да бъде отхвърлена. Счита, че независимо, че в договора било констатирано неговото сключване на основание предложение за сключване на договор от заемателя или форма за кандидатстване попълнена от заемателя по електронен път, такива документи не съществували, тъй като не били представени като доказателства с исковата молба. Сочи, че на заемателката не бил представен Стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за паричен заем, както и погасителен план. Твърди, че предявените вземания към ответника въобще не съществували или били погасени чрез плащане или се основавали на нищожни договорни клаузи. Тъй като в исковата молба се излагало, че Ж. била платила сумата от 820 лева, особения представител заявява, че тази сума била неправилно разпределена. Претенцията за такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем била уговорена в противоречие с нормата на чл.10а от ЗПК, а относно начислената неустойка адв.П. релевира подробни съображения във връзка с това, че счита клаузата, с която е уговорена, за нищожна. Счита претенцията за лихви също за неоснователна с оглед акцесорния им характер спрямо главницата. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана и претендира разноски.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем

„Вивакредит План“ № 5419417 – 21.02.2018г., сключен на 22.02.2018г. между „Вива Кредит“ ООД и Б.Д.Ж. става ясно, че дружеството е предоставило на ответницата в заем сумата от 1500 лева, като с подписването на договора страните се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя с КИД 5386833 от 29.09.2017г., като се погаси дължимата по него сума от 111,16 лева. В чл.1, ал.2 и ал.3 от договора Ж. се съгласили, че ще използва услугата по експресно разглеждане на документи, за което дължимата от нея такса била в размер на 614,70 лева, съобразно ал.4 на равни части и включени в размера на всяка погасителна вноска.

В договора за заем е посочен размера на погасителната вноска – 264,18 лева, включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане, срока на заема – 9 месеца, броя на вноските – 9, датите на плащане на всяка погасителна вноска – 24.03.2018г., 23.04.2018г., 23.05.2018г., 22.06.2018г., 22.07.2018г., 21.08.2018г., 20.09.2018г., 20.10.2018г., 19.11.2018г., фиксирания годишен лихвен процент по заема – 40,30%, лихвен процента на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,11%, общия размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане – 2377,62 лева, годишен процент на разходите – 49,46%. С процесния договор в чл.5 за уговорени и обезпечения – поръчителство на едно лица, отговарящо на определени условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 614,70 лева, дължима разсрочено на равни части към всяка погасителна вноска, като така погасителната вноска ставала в размер на 332,48 лева, а общото задължение по договора – 2992,32 лева. Приобщен е в доказателствената съвкупност разходен касов ордер № 21/22.02.2018г. за отпускане на кредит № 5419417, като сумата от 1388,84 лева е видно, че е получена от ответницата. Представена е и тарифа на „Вива Кредит“ относима към договори за паричен заем, включително и процесния, в който е посочена методика за изчисляване на таксите и разходите по кредитите. По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на взамения /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, ведно с потвърждение за извършената цесия от „Вива Кредит“ ООД, както и Приложение № 1 от 02.06.2019г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., видно от които вземането на „Вива Кредит“ ООД към ответницата по договора за заем № 5419417 е прехвърлено изцяло на дружеството ищец. Представено е и пълномощно от „Вива Кредит“ ООД, с което упълномощава „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД да уведоми длъжника за извършената цесия, както и уведомително писмо от ищеца до ответницата, с което ѝ си съобщава за прехвърлянето на дължимите от нея суми по договор № 5419417 от „Вива Кредит“ ООД на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД. В материалите по делото е приобщена справка погасителен план по процесния договор за паричен заем, в която са посочени дължимите вноски, както и компонентите включени в тях – главница, договорна лихва, неустойка, такса експресно разглеждане, както и платените от ответницата суми, от които с 205,95 лева е погасена част от дължимата главница, с 95,85 лева е платена част от договорната лихва, с 136,60 лева е платена част от дължимата неустойка и с 136,60 лева е платена част от таксата за експресно разглеждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: