Решение № 4444 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4444 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20211100106196 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск на Т. К. В. предявен срещу „Б.С. Б.“ АД, за присъждане на сумата 29360.35лв., представляваща дължима неустойка за неизпълнение по чл. 21 от сключеният между страните Предварителен договор за покупко продажба и строителство на недвижим имот от 01.03.2006г., начислена за периода от 13.11.2018г. – когато изтекъл 24-месечният срок за строителството на договорените обекти, до 24.02.2020г., - дата на въвеждане във владение в договорените обекти, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.02.2021г., когато е връчена покана на ответника, до окончателното и изплащане.

В исковата молба Т. К. В. твърди, че между нейният съпруг и наследодател П. В. и ответника „Б.С. Б.“ АД бил сключен Предварителен договор за покупко продажба и строителство на недвижим имот от 01.03.2006г., по отношение собственият на ответника недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „*******. Окончателен договор, с който собственикът учредил право на строеж върху части от дворното място в полза на „Б.С. Б.“ АД, а последното се задължило да изгради сграда и прехвърли в полза на първия определени обекти в същата бил сключен с н.а. № 100/21.04.2016г.

Твърди, че е изправна страна по договора, но ответникът не изпълнил задължението си да я въведе във владение във фиксираните в договора обекти в срок. Съгласно н.а. № 100/21.04.2016г. срокът за изпълнение уговорен за 24 месеца, считано от откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, - осъществено с протокол от 19.05.2016г., без дните с температура под нула градуса, които съобразно договореното се изключват, изтекъл на 12.11.2018г. Едва на 24.02.2020г. ответникът я въвел във владение в имота.

1

Твърди, че съгласно чл. 21 от Договора от 01.03.2006г., ответникът и дължи неустойка за неизпълнение в размер на 1000.00евро месечно за периода на неизпълнението или начислена за периода от 13.11.2018г. – когато изтекъл 24-месечният срок за строителството на договорените обекти, до 24.02.2020г., - дата на въвеждане във владение в договорените обекти, и дължи сума в левова равностойност - 29360.35лв.

Твърди, че на 17.02.2021г. на ответника била връчена покана за доброволно плащане на неустойката, но такова не последвало.

Ответникът не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор с твърденият предмет и параметри.

Възразява, че е изправна страна по същия. Излага, че съгласно споразуменията между страните срокът за изпълнение на задължението за строителство е 24 месеца считано от даване на строителна линия до получаване на разрешение за ползване на сградата, което е настъпило на 05.12.2019г., а не както се твърди – до въвеждане във владение на собственика в договорените обекти, което е настъпило на 24.02.2020г. Поради това счита, че искането за присъждане на неустойка е неоснователно за периода от 05.12.2019г. до 24.02.2020г.

Възразява, че неизпълнението не е поради негово виновно поведение, а поради неизпълнение задължения на трети лица, които именно са станали причина за забавата.

Излага, че навреме входирал всички документи за снабдяване с разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация – на 01.02.2016г. до "ЧЕЗ Електроразпределение Б." АД, а на 2402.2016г. до "Топлофикация София" ЕАД, но забавата е причинена от "ЧЕЗ Електроразпределение Б." АД и "Топлофикация София" ЕАД, относно снабдяване със съответния констативен акт образец 16 за външните връзки на сградата. Изложена е хронология на издадените актове в строителството. Излага доводи, че Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа образец 15 за осъществяване на строителен надзор в строителството на обект - Външно електрозахранване на жилищната сграда, е издаден едва на 02.07.2019 г. Поддържа, че без констативен акт за въвеждане в експлоатация на външните връзки на сградата, в това число и за присъединяване към ел. мрежа не може да бъде издадено и разрешение за ползване на сградата. Причина за забавата са и забавените и незаконосъобразни действия на "Топлофикация София" ЕАД, с което Предварителен договор за присъединяване на битов клиент бил сключен едва на 07.08.2018г.

Счита, че за времето на неизпълнението на третите лица срокът за изпълнение на договорните задължения по договора за строителство следва да се счита спрян.

Възразява и, че забавата не е по негова вина, а се дължи и на неизпълнение задължението на ищцата да се яви и подпише Акт за строителство образец 15, както и да се яви за да бъде въведена във владение в готовите обекти.

В допълнителните искова молба и отговор не се излагат твърдения и възражения различни от вече изложените.

Съдът след като съобрази предметните предели на първоинстанционното производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички 2 доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на договор с изложеното в исковата молба съдържание, по което той е изправна страна, т.к. е изпълнил произтичащите от договора задължения, наличие на задължение за ответника с посоченото съдържание, наличие на неустоечна клауза, начална дата и период на забавата.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта му и конкретно – наличието на обективни причини за забавата, извън волята му.

Безспорни между страните са обстоятелствата за наличието на правоотношение по договор с изложеното в исковата молба съдържание, наличие на задължение за ответника в посочения в исковата молба смисъл, наличието на неустоечна клауза, неизпълнение от ответника на задължението му т. 2 от н.а. № 100/21.04.2016г. и размера на неустойката.

Строителна площадка е открита на 19.05.2016г. и след като бъдат приспаднати 177 дни с температура под нула градуса следва да се приеме, че срокът за изпълнение на договорното задължение на ответника е настъпил на 12.11.2018г. Към тази дата сградата не е въведена в експоатация и обособените обекти не са предадени във владение на собствениците или ответникът е в забава.

Основният спорен между страните въпрос е свързан с това дали забавата се дължи на обстоятелства, които изключват виновно поведение на ответника, съответно дали ищецът с поведението си е създал пред него пречки за изпълнение на уговореното задължение.

Спорен е и периода на забавата – дали задължението се счита изпълнено със снабдяване с разрешение за ползване на сградата, което е настъпило на 05.12.2019г. или при фактическо предаване на владението на обектите от ответника на ищцата, настъпило на 24.02.2020г.

Съгласно уговорките в т. 2 на н.а. № 100/21.04.2016г. страните са постигнали съгласие задължението по договора да бъде изпълнено в срок от 24 месеца, считано от откриване на строителна площадка, като в този срок не се включват дните с температури под нула градуса, като ответникът се задължава в този срок да построи сградата в завършен вид, съобразно одобрени проекти и в степен на завършеност уговорена между страните, и да организира за своя сметка получаване на разрешение за ползване на сградата, което не обвързано от посочения срок само в случай, че забавянето на получаването на разрешението за ползване е по вина на институции, като ЧЕЗ Електроразпределение, Топлофикация или Софийска вода.

При така вписаните изрично условия съдът приема, че задължението на ответника по договора се счита окончателно изпълнено със снабдяване с разрешение за ползване на 3 сградата, а не с фактическото предаване на владението така, както се твърди в исковата молба.

Безспорно е, че срокът за изпълнение на договорното задължение на ответника е настъпил на 12.11.2018г. На 05.12.2019г. ответникът се е снабдил с разрешение за ползване на сградата, а на 24.02.2020г. е предадено фактически владението на изградените обекти на ищцата. Следователно периода на забавата е от 12.11.2018г., когато е настъпил срокът за изпълнение на договорното задължение на ответника, до 05.12.2019г., когато се е снабдил с разрешение за ползване на сградата. При това положение за периодът от 05.12.2019г. снабдяване с разрешение за ползване на сградата, до 24.02.2020г., когато е предадено фактически владението на изградените обекти на ищцата, забава не е налице. Затова искът за неустойка за този период следва да бъде отхвърлен.

Ищцата претендира за неустойка сумата 29 360.35лв. за периода от 12.11.2018г. до 24.02.2020г. или за периода от 12.11.2018г. до 05.12.2019г. претендира 24289.59лв., а за периода от 05.12.2019г. до 24.02.2020г. – 5070.76лв.

Съобразно заключението по приетата ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено се установява, че дължимата неустойка по процесния договор за периода от 12.11.2018г., когато е настъпил срокът за изпълнение на договорното задължение на ответника, до 05.12.2019г., когато се е снабдил с разрешение за ползване на сградата е в размер на 12800.00евро или 25034.62лв., а за периода от 12.11.2018г., когато е настъпил срокът за изпълнение на договорното задължение на ответника до 24.02.2020г., когато е предадено фактически владението на изградените обекти на ищцата е в размер на 15367.00евро или 30055.00лв. Така за периода от 12.11.2018г. до 05.12.2019г. неустойката е 30055.00лв., а за периода от 05.12.2019г. до 24.02.2020г. – 5020.76лв.

Следователно искът за неустойка за периода от 05.12.2019г. до 24.02.2020г. следва да бъде отхвърлен в предявеният размер от 5070.76лв.

От заключението по приетата СТЕ се установява, че в договора от 01.02.2016г. между „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Б." АД и „БИЛДСИСТЕМ Б." АД са посочени: срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване - 8 (осем) месеца от издаване по съответния ред на разрешение за тяхното изграждане; срок от 10 (десет) месеца от датата на подписване на договора, в който дружеството подава документ за снабдяване с разрешение за строеж. Посочено е, че съоръженията подлежат на въвеждане в експлоатация.

В акт образец 15 за строеж: „Външно електрозахранване с кабели НН 1kV на за процесната сграда са описани протоколи от контролни изпитвания с дата 30.01.2019г. С предварителен договор за присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София" ЕАД № 1788/07.08.2018г. клиентът се е задължил да изгради за своя сметка присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция, наречени „Строеж" за присъединяване на обекта /жилищната сграда/. С договора са определени срокове за: изграждане - 3 /три/ месеца от датата на разрешение за строеж; представяне на разрешение за ползване на строежа - 12 /дванадесет/ месеца от датата на подписване на договора и срок за присъединяване на обекта - 3 /три/ месеца от представяне на разрешение 4 за ползване на строежа. Във връзка с външното топлозахранване са извършени хидравлична проба на топлопровода на 21.05.2019г. и 72 - часова проба в експлоатационни условия от 26.08.2019г. до 29.08.2019г.

Съдът намира заключението по приетата СТЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на събраните доказателства го кредитира изцяло.

По въпросът дали забавата се дължи на обстоятелства, които изключват виновно поведение на ответника съдът намира за неоснователни възраженията, че изпълнението на задълженията на строителя е зависело и от трети лица - "ЧЕЗ Електроразпределение Б." АД и "Топлофикация София" ЕАД относно снабдяването с констативен акт образец 16 за външните връзки на сградата, които именно са станали причина за забавата. Посочените дружества имат качеството на трети за процесното правоотношение лица, поради което техни действия или бездействия не могат да изключат договорната отговорност на ответното дружество. Забавата на трети за договорното правоотношение лица не представлява нито непреодолима сила, нито друга обективна пречка, освобождаваща изпълнителя от задължението му да престира в срок. Факта, че уговаряйки срок за изпълнение по договора за изработка, строителят не е направил вярна преценка за необходимото му време за административно-техническо приемане на документацията за обекта, не представлява обективна пречка, а субективна такава. Следователно не го освобождава от забавата.

Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e7eb414-d9f1-44c2-a1f0-7e7f9814fb27