Решение № 534 от 22.11.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. ***, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Р. К. Ганева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20221510102024 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Гаранционен Фонд София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С. срещу А. И. А., ЕГН **********, адрес: гр. ***.

Ищецът твърди, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, от Кодекса за застраховане изплатил по щета №19110443/ 26.09.2019г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 762, 49 лева за увредения при ПТП, настъпило на 29.06.2019г. около 01:30 ч., в гр. ***, л.а „***“ с ***, собственост на Д.Е.Ц., както и че виновен за катастрофата е ответникът А. И.

А., който управлявайки л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с ДКН КН 2822 ВС при движение с несъобразена с пътните условия скорост по ул. „***“ на кръстовището с ул. „***, не пропуска движещото се по пътя с предимство МПС - л.а „***“ с ***, в следствие на което го удря, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до датата на депозиране на исковата молба не е погасил задълженията си. Предвид това и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането моли съда да постанови 1 решение, с което да осъди ответника А. И. А. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1 762, 49 лева (хиляда седемстотин шестдесет и два лева и 49 стотинки), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №19110443/ 26.09.2019г. обезщетение ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му от съда особен представител адв. Б., в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявения иск, оспорва се механизмът на настъпване на процесното ПТП, описан в протокола за ПТП.

Съдът Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства - протокол за ПТП № 1583665/29.06.2019 г.; писмо рег. № 348000-8531/14.10.2019 г. на ОДМВРКюстендил, РУ-***; справка от базата данни на Информационен център (ИЦ) към Гаранционен фонд (ГФ), на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (ГОА), „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците (ГОА+ЗП) по регистрационен номер КН2822ВС с дата 30.09.2019 г.; уведомление за имуществени вреди от 01.07.2019 г. на ГФ; доклад по щета за имуществени вреди № 19110443/26.09.2019 г. на ГФ; заключителна техническа експертиза по щета № 19110443/2019 г. от технически експерт В.П., представителство ГФ, техническа експертиза по щета № 19110443/2019 г. от технически експерт В.П., представителство ГФ; опис на претенция № 700220- 238/19/01.07.2019 г. на ГФ от 10.09.2019 г.; преводно нареждане авизо местен превод от ГФ за сумата от 1 762, 49 лв. обезщетение по щета № 19110443/19 с получател Д.Е.Ц.; извлечение от банкова разплащателна сметка № 222/20.11.2019 г.; регресна покана от ГФ изх. № ГФ-РП-841/15.12.2021 г. до А. И. А. относно щета № ГФ – 1911-0443/26.09.2019 г. с известие за доставяне се установяват изложените в исковата молба твърдени от ищеца обстоятелства, че е изплатил по щета №19110443/ 26.09.2019г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 762, 49 лева за увредения при ПТП, настъпило на 29.06.2019г. около 01:30 ч., в гр. ***, л.а „***“ с ***, собственост на Д.Е.Ц. и че е поканил ответника да заплати сумата по щетата.

2

От приетите по делото като писмени доказателства АА № 230244/29.06.2019 г. и серия АА № 230245/29.06.2019 г. и НП – № 19-0348000460/18.07.2019 год. и НП № 19-0348- 000461/18.07.2019 год. се установява, че за процесното ПТП ответникът по делото е санкциониран на основание чл.

638, ал. 3 КЗ и чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП. И двете НП са влезли в сила на 06.09.2019г.

Прието е заключение на назначената по делото съдено – техническа експертиза, което не е оспорено от страните, от което се установява, че е възможно от процесното ПТП да настъпят описаните от ликвидационната комисия на ГФ материални щети по л.а. „***“, индивидуализиран с ДК№ КН 4446 ВС, собственост на Д.Ц.. Вещото лице определя стойността на направените разходи за възстановяване на процесния автомобил (частите и материалите, респективно труда), както следва: технологични нормочасове за подмяна или възстановяване на увредените детайли, както и за боядисването им - 44.2 нормочаса X 8 лева за нормочас = 353, 60 лева, боя металик – 104, 93 лева; разходи за материали 1 314, 80 лева - всичко направените разходи за възстановяване на л.а. „***“, с ДК№ КН 4446 ВС (частите и материалите, респективно труда) е в размер на 1 773, 33 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 558, ал. 8 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“от Кодекса за застраховането.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние от лицето, чиято отговорност се претендира; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вредите. На доказване също подлежи точният размер на причинените вреди. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът следва да докаже и предпоставките на разпоредбата на нормата на чл.

577, ал. 1, а именно, че е изплатил обезщетението в случая по ал. 1, т. 2 от КЗ на същата разпоредба на увреденото лице до размера на платеното и разходите. Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои 3 възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1. т. 2, б. „а” от КЗ, Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Безспорен между страните по спора е фактът, че към датата и часа на ПТП не е имало сключена за МПС с ДКН КН 2822 ВС задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както е из безспорно, че това МПС е управлявано от ответника.

Встъпването на ищеца се осъществява по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което, е задължението на причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на вредата е лицето, по чиято вина е настъпило пътнотранспортното произшествие. В процесния случай кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД са доказани по делото – с посочените по – горе НП са установени деянието на водача – ответник в процеса, неговата противоправност, както и вината му. Настъпилите материални щети по процесния л.а. „***“ са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, съгласно приетото и неоспорено заключение на СТЕ. Заплатените от ищеца суми за обезвреда на вредите от процесното ПТП, ведно с лихвите и разноските по изплащането му, равняващи се по размер на исковата сума от общо 1762, 49 лева също са доказани пълно и главно посредством приетите и писмени доказателства и заключение на назначената по делото СТЕ. Всички описани акцсеорни вземания, подлежат на възстановяване от ответника на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ.

Съобразно с горните мотиви предявения осъдителен иск по чл. 558, ал.

7 от КЗ вр. с чл. 557, ал. 1. т. 2, б. „а” от е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 1 762, 49 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 31.10.2022 г. до окончателното изплащане. В тази връзка е неоснователно назначения от съда особен представител на ответника, че предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на авто-техническата експертиза, от които се 4 установява, че е налице тотална щета, тъй като размерът на определеното по експертна оценка обезщетение надвишава 70 % от действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, което възлиза на 1 581, 29 лв., поради което ако съдът уважи иска, то следва да е в този размер и отхвърли иска до размера на предявения иск в размер на 1 762, 49 лв. именно защото законът определя размера на това регресно вземане - размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

По разноските:

При този извод на съда за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на сумата от 946, 75 лева, от които: 70, 50 лева – ДТ, 300, 00 лева – депозит за вещо лице и 100, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 476, 25 лева – възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, адрес: гр. *** да заплати на Гаранционен Фонд София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С. на основание чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата в размер на 1 762, 49 лева (хиляда седемстотин шестдесет и два лева и 49 стотинки), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по обезщетение по щета №19110443/ 26.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. И. А., ЕГН **********, адрес: гр. *** да заплати на Гаранционен Фонд София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С. сумата от 946, 75 лева, представляваща сторените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил с въззивна 5 жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 6