Присъда № 33 от 09.12.2025, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 33 от 09.12.2025 година, постановена по ВНОХД № 176/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. Д. А., защитник на подсъдимите П. Р., А. А., Б. М. и Д. П., против Присъда № 33 от 13.11.2024 г., постановена по НОХД № 244/2024 г. по описа на Районен съд Харманли, с която подсъдимите са признати за виновни в следното:

1. П. А. Р. за това, че в периода от началото на месец октомври 2019г. до 27.10.2019г. при условията на продължавано престъпление извършил престъпление по чл. 167 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК:

В периода от началото на месец октомври 2019 г. до 27.10.2019 г. извършил престъпление по чл. 167 ал. 4, вр. ал.3, вр. ал. 2 НК;

В периода от края на месец март 2021 г. до 11.07.2021 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, извършил престъпление по чл. 167 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК;

В периода от края на месец март 2021 г. до 11.07.2021 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление извършил престъпление по чл. 167 ал. 4, вр. ал.3, вр. ал. 2, вр. ал. 26 ал. 1 НК.

Като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо найтежко наказание, измежду определените му по всяко едно от изброените престъпления, а именно наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 3 месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от 3 години, а на основание чл.23 ал.3 от НК, към наложеното общо най-тежко наказание е присъединено изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 10 000 лева.

2. А. П. А. за това, че в периода от началото на месец октомври 2019 г. до 27.10.2019 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, извършил престъпление по чл. 167 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК;

В периода от края на месец март 2021 г. до 11.07.2021 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, извършил престъпление по чл. 167 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК;

В периода от края на месец март 2021г. до 11.07.2021г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, извършил престъпление по чл. 167 ал. 4, вр. ал.3, вр. ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК.

Като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо найтежко наказание, измежду определените му по всяко едно от изброените престъпления, а именно наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 3 месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок 1 от 3 години, а на основание чл.23 ал.3 от НК, към наложеното общо най-тежко наказание е присъединено изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 10 000 лева.

3. Б. А. М. за това, че в периода от началото на месец октомври 2019 г. до 27.10.2019 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, извършил престъпление по чл. 167 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК;

В периода от края на месец март 2021 г. до 04.04.2021г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, извършил престъпление по чл. 167 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК;

В периода от края на месец март 2021 г. до 04.04.2021 г., извършил престъпление по чл. 167 ал. 4, вр. ал.3, вр. ал. 2 НК.

Като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо найтежко наказание, измежду определените му по всяко едно от изброените престъпления, а именно наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 1 месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от 3 години, а на основание чл.23 ал.3 от НК, към наложеното общо най-тежко наказание е присъединено изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 10 000 лева.

4. Д. Х. П. за това, че в периода от началото на месец октомври 2019г. до 27.10.2019г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, извършил престъпление по чл. 167 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК;

В периода от края на месец март 2021г. до 04.04.2021г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, извършил престъпление по чл. 167 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 НК.

Като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо найтежко наказание, измежду определените му по всяко едно от изброените престъпления, а именно наказание „лишаване от свобода“ за 1 година, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от 3 години, а на основание чл.23 ал.3 от НК, към наложеното общо най-тежко наказание е присъединено изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 10 000 лева.

Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваната присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателя твърди, че първоинстанционния съд е извършил неправилна оценка на събраните по делото доказателства и поради това е достигнал и до грешна фактическа обстановка. Застъпва се становището, че повдигнатите на подсъдимите обвинения са останали недоказани. В жалбата също се твърди, че наложените наказания са несправедливи. Поради това искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваната присъда като необоснована и неправилна, и вместо нея да постанови нова, с която да оправдае подсъдимите по повдигнатите им обвинения.

При разглеждане на делото по съществото пред въззивната инстанция, 2 за пълното изясняване на обективната истина бе проведено съдебно следствие, в което се извърши разпит на свидетелите Г. Н. Г., В. Д., П. Д. П., А.

Д. И., А. И. Г., С. И. А., С. А. Б., Д. А. В. и А. М. Н.. Пред въззивната инстанция също се прочетоха по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК показанията на свидетелите А. Д. И., А. И. Г., С. И. А. и А. М. Н. дадени в хода на досъдебното производство пред съдия.

След приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция в съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратурата – Хасково пледира за оправдателна присъда. Излагат се съображения за противоречие на постановената от първоинстанционния съд присъда с европейското право, поради това, че в хода на досъдебното производство разпитите на свидетели пред съдия са извършени преди привличането на обвиняеми и тези действия не са повторени като се даде възможност на вече привлечените обвиняеми да участват в техните разпити. Представителят на държавното обвинение счита, че въпреки положените от първоинстанционния и въззивния съд усИ. за отстраняване на тези недостатъци дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания коренно се различават от тези, на които се основава обвинението, а дадените на досъдебното производство показания се обясняват с оказването на полицейски натиск върху свидетелите. По тези съображения на практика прокурорът не оспорва въззивната жалба.

Защитникът на подсъдимите – адв. А., поддържа въззивната жалба и развива подробни съображения относно пороците на доказателствения материал, на който се основава обвинението. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е основал присъдата си изцяло на прочетени по реда на чл. 281 НПК свидетелски показания. Посочва се, че тези показания макар и дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, са събрани без участието на подсъдимите, които и към онзи момент са били заподозрени.

Поради това счита, че са нарушени правата на подсъдимите по чл. 6 ЕКЗПЧОС на справедлив процес. Защитникът твърди, че доколкото всеки от разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели се е отрекъл от показанията си в хода на съдебното производство, а показанията на полицейските служители не установявали извършването на престъпление.

Защитната позиция е, че в производството не се е доказало извършването на нито едно от престъпленията, за които са повдигнати обвинения на подсъдимите. Твърди се също, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо кредитира събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания, пред тези, дадени в съдебното производство от същите свидетели. Защитникът на подсъдимите застъпва, че използването на събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания пред тези, дадени от същите свидетели в хода на съдебното, е неправилно и противоречи на практиката на съда на Европейския съюз. Счита, че тъй като обвинението се основава единствено на тези свидетелски показания и доколкото същите са негодни доказателства поради събирането им без участието на подсъдимите и последвалото отричане на свидетелите от тези 3 показания води до единственият възможен извод за невинност на подсъдимите. Поради това отправя искане до въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да отмени постановената от Районен съд Харманли такава и да признае подсъдимите за невинни по повдигнатите им обвинения.

Подсъдимият П. А. Р. в своята лична защита пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и в последната си дума моли да бъде признат за невинен.

Подсъдимият Б. А. М. в своята лична защита пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, а в последната си дума иска да бъде признат за невинен.

Подсъдимият Д. Х. П. в личната си защита се придържа към казаното от неговия защитник и пледира за отмяна на първоинстанционната присъда. В последната си дума моли да бъде признат за невинен.

Подсъдимият А. П. А. в личната си защита се придържа към казаното от защитника му и моли да бъде признат за невинен. В последната си дума заявява, че няма какво да добави.

Окръжен съд Хасково, като взе предвид сезиращия го документ, изложените в него доводи и провери обжалвания съдебен акт, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, и след техният анализ в рамките на компетенциите си по чл. 313, чл. 314 и сл. от НПК приема за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда Районен съд Харманли е приел за установена по делото следната фактическа обстановка:

С Решение № 28 от 20.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия С., относно регистрацията на кандидатска листа за кмет на община С. от ПП „****“ за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019г., е регистрирана кандидатска листа за Кмет на Община С., предложена от ПП „****“ за участие в изборите, а именно - М. Г. Р. от гр. С., която била съпруга на подсъдимия П. Р. и майка на подсъдимия А. А..

На 27.10.2019 г. на територията на Община С. са проведени изборите за общински съветници и кметове.

В периода от началото на месец октомври 2019г. до 27.10.2019г., в гр.

С., преди датата на провеждането на изборите за общински съветници и кметове, на неустановен ден подс. П. А. Р. се срещнал пред дома му със свид.

Г.Д.П., на който предложил с думи да гласува на 27.10.2019 г. в полза на съпругата му М. Г. Р. - кандидат за кмет на община С., за което му дал 50,00 лева. След това подс. П. А. Р. дал на свид. Г.Д.П. и сумата от 50,00 лева с уговорката да я даде на съпругата си - свид. Г. И. П., за да гласува и тя също за съпругата му М. Р. - кандидат за кмет на Община С. на предстоящите избори на 27.10.2019 г. Свид. Г.Д.П. се прибрал и разказал на съпругата си за дадената му от подс. П. А. Р. сума общо 100,00 лева, от които 50,00 лева за нея, за да 4 гласува за М. Г. Р. на изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. Свид. Г. И. П. получила парите от 50,00 лева, дадени й с цел да гласува по указания начин.

В периода от началото на месец октомври 2019 г. до 27.10.2019 г. в гр.

С., преди датата на провеждането на изборите за общински съветници и кметове, на неустановен ден подс. П. А. Р. предложил на свид. А. А. А. с думи да му даде 50,00 лева, за да го мотивира да гласува в полза на съпругата му М.

Г. Р. - кандидат за кмет на изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г., след което дал на свид. А. предложената сума от 50 лв.

В периода от началото на месец октомври 2019 г. до 27.10.2019 г. в гр.

С., преди датата на провеждането на изборите за общински съветници и кметове, на неустановен ден в центъра на гр. С. подс. А. П. А. поотделно срещнал свид. М. А. А. и свид. С. А. А., като за да ги мотивира да гласуват на изборите на 27.10.2019 г. в полза на майка му - М. Г. Р. - кандидат за кмет на община С., им предложил да им даде по 25,00 лева. Свид. М. А. А. и свид. С.

А. А. се съгласили, при което подс. А. П. А. им дал на ръка по 25,00 лева, които свид. М. А. и свид. С. А. взели с указаната цел.