Решение № 399 от 21.10.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 396 Година 2019, 21.10 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ………………………… На втори октомври ................................................ Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ………………………….………

Съдебни заседатели: ..…………………...……………

Секретар …………..…….

Станка Чавдарова ..........................……………..……………… Прокурор ………………………………………..….………..………..…………………………... като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….… търговско дело номер ……… 552 ……… по описа за …… 2018…… година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл.

226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на А.Х.Б., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов ” № 18, ет. 3 против „Застрахователно акционерно дружество Алианц България“, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление община Столична, район Оборище център, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори Орлин Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров, Александър Проценко и Павлин Деков Петков за осъждане на ответната по делото страна да му заплати сумата от 120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, настъпили в резултат на непозволено увреждане, довело на 11.09.2014 година до смъртта на внучката на ищеца К.К.К., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на непозволеното увреждане до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищеца и осъждането на ответната по делото страна да му заплати сторените от него в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че с присъда № 89/28.04.2015 година, постановена по нохд № 95/2015 година Бургаският окръжен съд признал подсъдимият К.С.С. за виновен в това, че на 11 септември 2014 година, около 09.09 часа в село Крушевец, община Созопол, на главен път 1-9, в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество канабис, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго” с рег. № А 9630 КХ нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на К.К.К., ЕГН **********, на пешеходна пътека, като случаят е особено тежък - престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „б”, предл. второ, вр. ал. 1, вр. чл.

342, ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1 , вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДП, вр. чл. 63, ал.

2, т. 1 от ППЗДП, вр. чл. 54 от НК, поради което и го осъдил на единадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда лицето било признато за невиновно в нарушаването на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал.

1 и чл. 117 от Закона за движение по пътищата.

С решение № 90/05.008.2015 година, постановено по внохд № 95/2015 година Апелативен съд - Бургас частично изменил така постановената присъда, като оправдал подсъдимия С. за това, че извършил деянието на „пешеходна пътека“, както и намалил наложеното му наказание лишаване от свобода от единадесет на седем години; намалил наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от тринадесет на девет години; изменил присъдата в частта за приложението на чл. 59 от НК и я потвърдил в останалата й част.

С решение № 410 от 11 януари 2016 година по касационно наказателно общ характер дело №1262/2015 година, I н. о. ВКС оставил в сила решението по внохд №95/2015 година по описа на Апелативен съд - Бургас.

Съставомерна последица от извършеното престъпно деяние била причинената смърт на К.К.К., която към този момент била на почти една годинка. Ищецът бил неин и на по-голямото й братче А. К.К.дядо.

К.била дълго чакано дете както от дъщеря му Н.и съпруга й, така и от нейните родители. Ищецът заедно с жена били осигурили хубав и голям дом, достатъчен както за тях, така и за поколение напред. Поради това били много радостни, когато Н.и съпругът и решили да живеят заедно с тях, тъй като това било възможност да живеят заедно със своите деца и внуци.

Ищецът помнел, че за бременността на дъщеря си Н.разбрал именно от внучето си Н., който всеки ден го питал как и откъде ще дойде бебето, кой ще го донесе, как така то било в корема на майка му и какви ли не други детски въпроси. Детето се вълнувало много и това вълнение се пренасяло върху баба му и дядо му. Нямало ден, през който да не били обсъждали с Н. бебето в корема на майка му.

Всички - Н., дъщерята Н., съпругът й, ищецът и неговата съпруга живеели заедно в едно домакинство в къщата им в село Крушевец. Били едно голямо семейство, а очакването за раждането на К.давало допълнително много вяра и светлина особено за възрастните. Като родители те били много щастливи относно избора на съпруг на дъщеря си, както и че семейството щяло се увеличи с още един член. Дъщеря им била много щастлива и всичко това радвало ищеца и съпругата му, тъй като били постигнали хармония в живота си и след дълги години труд можели да се радват спокойно на живота си.

Тъй като бременността на Н.била проблемна, поради което и не трябвало да става от леглото, през цялото това време родителите и се грижели за нея. Те пазарували, почиствали дома, готвили. Цялата домакинска тежест изнесли те и тяхното внуче Н., което било много дейно. Съпругът на Н.работел и се стремял да осигури прехраната на семейството, затова всичко, с което можели да помогнат, родителите на Н.приемали като техен дълг. Предвид всичко това дядото и бабата на бебето К.живеели с нея далеч преди то да се роди. Те го виждали всеки ден как расте в корема на майка си.

Когато К.се родила, ищецът и съпругата му изпитали цялото щастие на света. Когато всички отишли за първи път в болницата, ищецът за първи усетил смисъла на живота. Те били голямо щастливо семейство.

След изписването на Н.от болницата и прибирането и у дома, те се отдали на грижи за нея и бебето. Помагали и с всичко каквото могат.

К.растяла здрава и жизнена. Постоянно се закачала с някой, все искала да играе.

Купили й „паяк” проходилка, с която се случвала невероятна игра. Като първородна внучка те я дарили с цялата си любов, а най-красивото било, че двете внучетата се разбирали по детски много красиво. След месеци К.започнала да разпознава гласовете на близките си. Имала навика да дърпа и хапе ищеца за ушите. Усмихвала му се и му се радвала, протягала ръчички да го прегърне. Много често ищецът, с Н.и К.(в количката) се разхождали на чист въздух. Били щастливи години. Това дете изпълвало ищеца с радост, щастие и младост.

Когато се случило произшествието, при което К.починала, новината стигнала до цялото семейство почти веднага. Ищецът помни, че му премаляло. Сякаш някой подкосил краката му. Детето го нямало.

След случилото се семейството било пред разруха. Налице били едновременно гняв, униние, болка, мъка. Ищецът направил всичко, което трябвало да се направи. Погребали Краси. За него това били най-трудните дни през живота му. Дъщеря му изпаднала в депресия - не говорела, не общувала, само плачела. Започнала да изпада в истерии, да крещи, да обижда. Н. първоначално не знаел какво точно било станало, лъжели го всеки ден, а той се криел под леглото на майка си или до кошарата на Краси. Малко по-късно детето започнало да посещава психолог. След време му казали, че сестричката му е на небето. За ищеца това било „трагедия”, една нелепа смърт.

Драмата в семейството продължила и след погребението на

Краси. Ищецът усещал как губи целия си живот, всичко за което бил работил.

Загубил внучката си, дъщеря му била като болна, отказвала да общува, плачела, ридаела, а същевременно в нея имало много гняв и омраза, които се отприщвали в крясъци. Внучето Н., макар и да го лъжели за сестричката му, сякаш знаело какво било станало, вглъбило в себе си и отказвало да говори, не искало да ходи на училище, обиждало и викало без причина. Не искало да излиза навън и сякаш спряло да се развива; потънало в собствен свят.

Н. бил видял за кратко местопроизшествието и все питал ищеца за него. Питал какво било станало с количката на сестра му и тя като се върнела с какво щяла се разхожда. Много трудно било да се обясни на детето какво точно било станало. Съпругата му започнала да обвинява тях, че не били гледали детето, че трябвало да помагат на дъщеря си повече.

Всеки ден ходили на гроба на Краси. Плачели и се прибирали смазани. Ищецът усещал, че семейството се разпада.

След произшествието и смъртта на внучката им ищецът не можел да спи. Имало период, в който започнал да пие алкохол в по-големи количества. Той се мразел за тази си слабост и въпреки това пиел. Искал да удави мъката си. Не можел да спи, затварял очи и виждал усмивката на К.. Сутрин като ставал си спомнял как се били гонили с К. с проходилката. Когато виждал Н. натъжен и мълчалив, му ставало още по-болно. Ищецът не можел да проумее защо смъртта е застигнала К.. Вътрешно се раздирал от станалото. От смъртта на детето ищецът живеел с вина, че не бил защитил най-близките си.

Всичко така изложено обуславяло за ищеца като дядо на К. качеството му на увредено лице по смисъла на чл. 265, ал. 2 от КЗ /отм./ предвид постановеното ТР № 1/2018 година по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС, тъй като с починалата си внучка К.К.К. бил в изключително близки отношения на взаимна обич, любов, привързаност. Тя растяла пред него. С К. живеели в обща семейна къща, а за краткия си живот с нея изградили силна, емоционална, лична и безкористна връзка. Ищецът обичал това дете. Счита поради това, че има право на основание чл. 226 от КЗ /отм./ да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач изплащане на обезщетение за всички търпени от него болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие.

Смъртта поставяла край на живота, като най-ценно човешко благо, което правело вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга най-големи. Загубата на К.съставлявало най-тежкото възможно житейско събитие за ищеца. Интензивността на страданието му не намалявала във времето, негативните последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Факта на силната емоционална връзка дядо и внуче и изградената чиста такава помежду им правела вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето.

Към настоящия момент ищецът страдал от смъртта на К. ежедневно, което страдание се изразявало в нарушение на съня, тревожност, често главоболие, а и не можел да се избави от чувството за вина. Имал притеснение за Н. някой да не посегнел и на него. Ищецът бил затворен в себе си. Посещавал гроба на детето всеки ден и плачел, а спомените за Краси нахлували в съзнанието му.

Спомените му за случилото се и липсата на К. се развивали в отрицателна посока от психологическа гледна точка. Преди настъпилото събитие ищецът бил щастлив, чувствал се е млад, изключително жизнен и контактен, радвал се на всеки ден, бил открит и всеотдаен. След смъртта на детето той и цялото семейство били затворени в себе си, рядко общували, дори и помежду им разговорите били много по-сковани и тревожни, говорели все за проблеми. Нямало време, което да излекува травмите им. Обобщава, че настъпилото събитие имало за последица силно негативно влияние върху целия му бъдещ живот.

Вземайки предвид горното, както и последователната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и справедливо обезщетяване на увреденото лице, установен от чл. 51, ал. 1 ЗЗД, от една страна и отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следвало да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, ищецът намира, че обезщетението, което му се дължи от ответника- застраховател за компенсиране на неимуществените вреди, които претърпял и продължава да търпи от загубата на своята първородна внучка К.били в размер на 120000 лева.