Решение № 17840 от 06.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6519/2025
- Вид
- Решение № 17840
- Подписан
- 06.10.2025
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 40298 от 07.03.2025 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Разпореждане № 55231 от 02.04.2025 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Определение № 28596 от 03.07.2025 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 17840 гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110106519 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ф. Е. П. е предявил срещу „М..“ АД кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК вр. 143, ал.1 ЗЗП, с които се иска да бъде провъзгласен за недействителен Договор за заем M... № ... / 31.10.2024 г. както и Договор за допълнителни услуги към заем M... № .... / 31.10.2024 г.
Ищецът твърди, че е сключил Договор за заем M... № .... / 31.10.2024 г. с „М..“ АД при следните условия и параметри: сума по кредита-2000 лв., обща сума за погасяване: 2465,04 лв., размер на вноската-205,42 лв., срок на договора- 12 месеца, дата на първо плащане 30.11.2024 г, фиксиран лихвен процент - 40,47%, ГПР - 48,90%, дата на последното плащане:
30.10.2025 г.; лихвен процент при просрочие: ОЛГТ+10%. Сочи, че с основния договор за заем M... № .... /31.10.2024 г. и на същата дата е сключил и Договор за допълнителни услуги с „М..“ АД, ЕИК .., със следните условия и параметри: безплатно внасяне на вноска директно в офис на М.. АД, безплатно усвояване на сумата в офис на М.. АД или чрез клоновете на И.., безплатно плащане на вноски чрез електронен портфейл, предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции, като срокът е бил 12 месеца, вноската за допълнителните услуги 188,69 лв., числото за плащане- 30-то, а общата сума за погасяване по договора - 2264,28 лева. Счита, че с невключването на възнаграждението за допълнителни услуги в ГПР се заобикаля законът. Твърди, че допълните услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита и събирането на такси за тях противоречи на чл. 10а, чл.4 от ЗПК. Посочва, че е взел кредит в размер на 2000 лв., а допълнителните услуги са на стойност 2264,28 лв., поради което е поставен в неблагоприятно положение. Твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е налице недействителност на целия договор за кредит. Счита, че посоченият в договора ГПР не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по допълнителните услуги към заема, които са разсрочени и добавени към погасителните вноски в допълнителен размер на 188,69 лева. В допълнение на това счита, че липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР в размер на 48.90 %, води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал. 1 1
ЗПК). С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че сключените договори отговарят на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП. Сочи, че ГПР е бил изрично посочен, а дори в него да е следвало да бъде включено възнаграждението за допълнителни услуги, то това единствено би довело до нищожност на клаузата, определяща ГПР. Освен това дори да се достигнело до извод за нищожност на договора за допълнителни услуги, тя не би довела до нищожност на сключения договор за кредит. Оспорва начина, по който е определена цената на иска по договора за заем. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорените клаузи са нищожни на посочените в исковата молба основания, а именно, че нарушават закона.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
С доклада по делото съдът e обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за заем M... № ..../31.10.2024 г., съгласно който ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 2000 лв. В договора е посочен фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 40, 47 % и годишен процент на разходите от 48, 90 %, като общата дължима сума се равнява на 2465, 04 лв. Заемът е следвало да бъде върнат с 12 месечни погасителни вноски от по 205, 42 лв. всяка с падеж 30-то число на съответния месец. Приет е и сключен между страните договор за допълнителни услуги към договор за заем M... № ..../31.10.2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, включващ следните допълнителни услуги: безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството; безплатно усвояване на сумата в офис на дружеството или чрез клоновете на И..; безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; безплатно плащане на вноски чрез електронен портфейл и/или QR код; предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. Съгласно договора цената на посочения пакет е в размер на 2264, 28 лв., платима на 12 равни месечни вноски от по 188, 69 лв. на 30-то число от месеца.
Към договора за заем е приложена и „Инструкция за плащане на месечни вноски към „М..“ АД“, в която е обективиран „График на плащанията по договор за заем № ...., в който са посочени падежите на плащанията за „вноска“ от 205, 42 лв. и „услуги“ от 188, 69 лв., като е посочен и общ размер на двете плащания от 394, 11 лв. месечно.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
По делото не е спорно, че уговорената сума е била предадена на ищеца, поради което 2 договорът се счита за сключен.
Предвид съдържанието на процесните два договора съдът намира, че следва да се разглеждат като част от съдържанието на едно общо заемно правоотношение, по което ищецът е потребител, тъй като в договора за допълнителни услуги изрично е посочено, че той се сключва „като допълнение“ към договора за заем, вноските по него се дължат заедно с вноските по договора за заем и на същата падежна дата. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В общите разходи по процесното заемно правоотношение е следвало да бъде включена и цената по договора за допълнителни услуги в размер на 2264, 28 лв. В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според които за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В тази връзка съдът намира, че посоченият в договора за заем годишен процент на разходите не е действителният такъв, тъй като в него не е включена цената на услугите по договора за допълнителни услуги, която е по-висока от размера на главницата по договора за заем. Посоченият в договора за заем размер на годишния процент на разходите привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени и разходите по допълнителния договор, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и понапред, договорът не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че тези вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит 3 е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
По отношение на сключеното между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, съдът намира същото за нищожно. То е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. В разглеждания случай т.нар. „допълнителни услуги“ не са реално предоставени на потребителя, а в голямата си част са присъщи действия по изпълнението на самия договор, за което по принцип не се дължи никакво възнаграждение – внасяне и усвояване на суми, плащане на вноски. В друга част услугите са формулирани най-общо, без да е ясно съдържанието им, коя от тях на каква стойност е и при какви условия може да бъде използвана – преференциално обслужване, право за участие в специални промоции. Посоченото споразумение е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че размерът на претендираното за посочения пакет възнаграждение надвишава размера на главницата по сключения договор за потребителски кредит.
Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e7dc272-648f-4846-ad6c-65e4c3c1f3ab