Протокол № 23 от 09.02.2026, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 23 гр. Котел, 09.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова

Сложи за разглеждане докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20252210101056 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Ищецът З. Х. К., ред. призована, явява се лично и се представлява от адв.

С. К. от АК Сливен;

Ответникът Община Котел, ред. призован, представлява се от адв. С. Р.

АК Сливен.

По даване ход на делото:

Адв. К.: Госпожо Председател, считам че няма процесуални пречки.

Моля да дадете ход на делото.

Адв. Р.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1, във вр. с чл. 56 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът на основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата обстановка:

Адв. К.: Уважаема госпожо Председател, поддържаме изцяло исковата молба на основанията и аргументите, които сме изложили в същата. Във връзка с допуснатите до разпит двама свидетели, с Ваше определение, водим същите в настоящото съдебно заседание и моля да бъдат допуснати до разпит.

Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, оспорвам исковата молба на основанията посочени в отговора. На този етап нямаме доказателствени 1 искания.

Съдът с Определение № 544/20.12.2025 г., държано в закрито съдебно заседание е изготвил проект за доклад по делото, предявен на страните, като е разпределил доказателствената тежест между същите.

Съдът ДАДЕ възможност на страните да изразят становището си по съобщения им проект за доклад по делото.

Адв. К.: Уважаема госпожо Председател, нямаме възражения по доклада. Да бъде приет. Поддържаме доказателственото си искане за разпит на свидетелите.

Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, нямам възражение по проекта за доклад по делото. Моля да се приеме. Във връзка с указанията, заявявам, че имотът е станал общинска собственост на основание нормативните изменения в ЗМСМА, впоследствие ЗОС и други закони, по силата на които имотите отредени за жилищни нужди, които са били държавни, стават общинска собственост.

Във връзка с изразените становища от процесуалните представители на страните, направени в днешното съдебно заседание, съдът намира, че поради липсата на направени възражения по отношение на проекта за доклад по делото, същият следва да бъде обявен за окончателен, поради което на основание чл. 146, ал. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, предявен на страните, инкорпориран в Определение № 544/20.12.2025 г., държано в закрито съдебно заседание.

По доказателствата:

Адв. К.: Уважаема госпожо Председател, моля да бъдат приети представените писмени доказателства. Те са свързани с предмета на делото и доказването му. Молим за разпит на свидетелите А. Х. П. и А. М. Ч..

Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, аз не се противопоставям на приемането.

След като чу становището на страните по отношение на доказателствата, съдът намира, че представените писмени доказателствени средства са относими и допустими към предмета на доказване, с оглед което 2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените по гр. дело № 1056/2025 г. по описа на РС Котел, писмени доказателствени средства, а именно: молбадекларация изх. № 173/26.09.2025 г.; удостоверение за наследници изх. № 300/15.09.2025 г. издадено от Кметство с. Я.; разписен лист към проекта за дворищните регулации на кварталите – копие ПУП с. Я. от 1992 г.; скица № ********** г. издадена от АГКК; удостоверение за данъчно оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК изх. № ********** г. издадено от Община Котел; удостоверение изх. № ********** г. на Община Котел; договори за правна защита и съдействие и пълномощни; платежен документ за внесена ДТ.

Във връзка с направеното доказателствено искане в исковата молба за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищцовата страна, съдът в своето определение е указал и предоставил възможност на ищцовата страна да ангажира гласни доказателствени средства. Като съобрази това и изявлението на процесуалния представител на ищеца, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит водените от страна на ищцата свидетели, а именно лицата А. Х. П. и Аптулла Мустафа Чолак.

Съдът ПОКАНИ в залата допуснатите свидетели и ПРИСТЪПИ към снемане на самоличността им:

А. Х. П., на 65 години, български гражданин, със средно образование, неосъждан, вдовец, постоянен адрес с. **********, ЕГН **********, без дела и родство със страните;

А. М. Ч., на 77 години, български гражданин, със средно образование, неосъждан, женен, постоянен адрес **********, ЕГН **********, без дела и родство със страните.

Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелите задължението им да говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК, за което обещават да говорят само истината, след което отстрани свидетеля Аптула Мустафа Чолак от залата и пристъпи към разпит на свидетеля А. Х. П..

Разпитаният по делото свидетел А. Х. П., КАЗА: Обещавам да говоря истината. Знам за какво съм днес тук. Преди години ползвах земя под наем от 3 бащата на З. за разсадник за шипки. Бащата на З. се казваше бай Х. кара Х.ов, който почина някъде 2008 г. Той ми беше дал под наем тази земя за някаква сума от 30 лева, която аз ползвах за разсадник за шипки. От него съм чувал, че тази земя ще я остави на най-голямата си дъщеря. Става въпрос за нея /лицето сочи ищцата З. Х. К./, а на малката двора на дядо й, а къщата и двора на сина си. Тази земя се намира в „**********“, в с. Я., около някъде между улиците „**********“ и „**********“, в местността „Ара Екинник“. Тази земя, която аз ползвах беше около 5 декара. Аз я ползвах до 2015 г.-2016 г., после я оставих и те – З. и нейното семейство, започнаха да я ползват. Земята няма ограда. Те я ползват като наследници на бай Х.. Тази земя е земеделска - нива и на нея няма къща, няма постройки, няма нищо върху нея. Тези шипки още стоят там, и след като аз се отказах те почнаха да ги берат, да ги копаят. То е като разсадник го ползвах, разбирате ли.

Адв. К.: Казахте, че наследодателя на З. – бай Х., е починал 2008 г.?

Свидетеля: Да, тогава мисля, че беше.

Адв. К.: Казахте също, че до тогава Вие сте плащали наем на него? След като бай Х. е починал, на кого плащахте наем за тази земя?

Свидетеля: На бай Х. плащах. После давах шипки на З. и на мъжа й.

Адв. К.: Това означава ли, че след 2015 г. те са започнали вече самостоятелно да се грижат за земята?

Свидетелят: Да, самостоятелно. Аз вече не отивах там.

Адв. К.: Нямам други въпроси.

Адв. Р.: Нямам въпроси.

Поради липса на въпроси, съдът приключва с разпита на свидетеля, но оставя същия в съдебна зала.

Съдът покани в залата свидетеля А. М. Ч. и пристъпи към неговия разпит.

Разпитаният по делото свидетел А. М. Ч., КАЗА: Обещавам да говоря истината. За това съм дошъл. Знам за какво съм днес тук. Аз живея в с.

Я., в „**********“, близо до тези места. Даже аз имам места там, които ние работим там сега и те са ми комшии. А. Х. К. се казваше дядото, първия собственик на тази земя. Неговият син е Х. А. Х.ов, а дъщеря му е З.. Те имаха около 5 дка. земя, която е от дядо им. Тази земя се намира от моята земя 4 някъде на 100-на метра. Там няма огради. Всичко е открито. Знам къде е този имот. Аз там пораснах. Те имаха круши в тяхната земя и ние ходихме да ядем круши. Когато АПК-то взе всичките земи аз бях на 14 години. АПК-то взе всичките земи, даже нашите места взеха и след това, след 1994 г., всички започнаха всеки да си взема местата. В началото даваха за частно ползване на всяко семейство по 1-2 дка. земя. Даже моите места, на моя дядо земята, я дадоха на други хора и след това вече възстановиха. АПК-то взе цялото място.

АПК-то я работиха известно време и после почнаха да я раздават на частници.

Х., аз си спомням, някъде към 1997 г. започнаха да се грижат за тази земя като собственици вече. Тази земя е тяхна. Копаеха я, сееха я. Аз имах трактор и ходех да ора там. След 1997 г. те работеха тези земи и им помагах, орах с трактора. Купих комбайн и с комбайна жънех там пшеница и разни други работи и им помагах. Сега това място е празно, няма нищо. Тази земя, всеки знае в махалата кой къде каква земя има и тази земя е тяхна. Те ни питаха да кажем нещо за тази земя и аз си знам, че тази земя е още от дядо й и е тяхна, около 5 дка. Друг човек не може да влезе в тяхната земя. В единия край има засята роза, около 2-3 дка., другото е празно. А. Х.ов Х.ов почина 2008 г. З. я познавам, защото ми е комшийка по къща. Една улица ни дели, но земята се намира на 100-на метра надолу. З. я познавам откакто се е родила. Те са наследници от дядо му на баща му, сега вече З. е наследница. З. идват на тази земя само да обиколят и си заминават. Нейният баща Х. почина 2008 г. Той има и други деца – А., А.. А. живее в С., а А. в с. Я.. На тази земя и те идваха, нали е тяхната.

Адв. К.: Чували ли сте Х. - бащата на З., да казва нещо за тази земя, на кой ще я остави?

Свидетелят: Х., това е негово място, от баща му, той е първият наследник, но след това не съм чувал на кого ще я остави.

Адв. К.: Нямам други въпроси.

Адв. Р.: До тази земя как се стига? Има ли път, улица?

Свидетелят: Няма път. Една пътека има, далеч от единия край надолу има една пътека само, улица няма. Пътеката слиза от нашите къщи, от ул.

„**********“ се отделя път за тези земи. Даже животни не могат да минават, защото направихме 1 м. да прескачаме, да не минават животни вътре да не правят бели. Пътеката е тясна, кола не може да минава. Даже си направихме 5 една стълба, за да не влизат много животни и от 1 м. някъде стълба влизаме там, а нашите къщи са близо да тази пътека.

Адв. Р.: Нямам други въпроси.