Присъда № 56 от 20.04.2026, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 56/20.04.2026г. постановена по НОХД№ 339/2025г. по описа на ПлРС.

Обвинението е против Л. Н. Ц., с ЕГН: **********, за това, че на 26.07.2022 г. в гр. Плевен, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - договор за покупко-продажба на употребяван автомобил /на немски език/ марка и модел „Ауди А8" с идентификационен номер на рама ****, сключен на дата 14.12.2021 г. в гр. Хановер, Германия, като го употребил пред Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр. Плевен, за да докаже право на собственост върху автомобила, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр. с чл.309, ал.1 от НК.

Представителят на РП-Плевен, счита обвинението за доказано въз основа на събраните по делото доказателства като акцентира върху заключенията на почерковите експертизи, събраните по делото писмени доказателства, прави кратък анализ на гласните доказателствени средства, като въз основа на всичко това пледира за налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, Глоба в максимален размер.

Защитникът на подсъдимия Ц., адв. В. М. от ПАК, пледира за невиновност на подсъдимия. В пледоарията си омаловажава обстоятелството, че починалия свидетел А. И., който е собственик на процесния автомобил не е автор на подписа си. Застъпва тезата, че сключеният между подсъдимия Ц. и свидетеля А. И. договор не носи действителната воля на страните. Поради което пледира, че подсъдимият следва да бъде оправдан.

В последната си дума подсъдимия Л. Ц. твърди, че никога не е знаел, че положения подпис под договора не е на свидетеля А. И..

Съдът, след като взе предвид обясненията на подсъдимия Л. Н. Ц., показанията на разпитаните свидетели Е. М. И.; С. А. В.; Н. Л. Ц., прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля Н. Ц. дадени в хода на досъдебното производство /л.59-60, том I/; Г. С. Г., прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля Г. Г. дадени в хода на досъдебното производство /л.61-62, том I/; А.

Ф. И., прочетените на основание чл.281, ал., т.2 от НПК показания на свидетеля А. И. дадени в хода на досъдебното производство /л.63, том I/; Е. А.

И.; К.Л.А.; К.Ц.К.; Р. М. С.; извършен е оглед на веществено доказателство, като към него е изготвен фотоалбум /л.65-72, том I / на лек автомобил, марка и модел „Ауди А8“; заключенията на вещите лица по назначените и изготвени съдебно-почеркова експертиза Протокол №23/10.02.2023г. /л.79-84, том I/; допълнителна съдебно-почеркова експертиза Протокол №27/22.02.2023г.

/л.87-92, том I/; повторна съдебно-почеркова експертиза Протокол №94/13.07.2023г. /л.95-99, том I/; съдебно-почеркова експертиза Протокол № 29/20.03.2024г. /л.33-35, том II/; техническа експертиза Протокол №95/06.10.2023г. /л.102-108, том I/; немски свидетелства за регистрация на 1

МПС-марка и модел „Ауди А8“ /л. 121-123 и л. 126-128, том I/; KFZKaufvertrag-договор за покупко-продажба на превозно средство от 14.12.2021г. на немски език /л.11, том I/; превод на **** език на л. 113 , том I/; Декларация Приложение №2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба 1-45 от 2000г. /л.12, том I/; материали по изпълнена от ФРГ ЕЗР и писмен превод; свидетелство за съдимост /л.115, том I/; характеристична справка /л.119, том I/; справка за задгранични пътувания /л. 153, том I/; препис-извлечение от акт за смърт на А. И. /л.140, том I/, извършеният превод в хода на съдебното следствие на представените писмени доказателства, както и от писмените доказателства и доказателствени средства събрани в хода на съдебното следствие и досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Л. Ц. и *** му свидетелят Н. Ц. поддържали дългогодишни приятелски отношения с А. Ф. И. /починал ****г./ През последните седем-осем години тримата живеели и работели на територията на Федерална Република Германия като обитавали съвместно квартира в гр.

Хановер. А. И. работел като ****, а транспортът осъществявал основно през нощта.

През 2017г., свидетелят А. И. закупил лек автомобил марка и модел „Ауди А8“, сив на цвят, с идентификационен номер на рама **** и регистрационни табели № ***. На 23.11.2017г. А. И. регистрирал превозното средство пред компетентните власти в гр. Хановер, Федерална Република Германия като му било издадено немско свидетелство за регистрация на МПС част I с бланков номер №**** и част II с бланков номер №****.

Горепосоченият лек автомобил А. И. предоставил за ползване на подсъдимия Ц. и неговия ***, като двамата често се прибирали с него в Република България.

С течение на времето обаче, свидетелят Н. Ц. започнал да злоупотребява с използването на превозното средство, като не откликвал на молбите на А. И. да му го върне, измисляйки си често различни причини, основно свързани с негови лични ангажименти.

Междувременно, с цел придобИ.е на собствеността на автомобила, от неустановено по делото лице, бил съставен неистински частен документ KFZ-Kaufvertrag-договор за покупко-продажба на превозно средство „Ауди А8“, с идентификационен номер на рама **** /на немски език/. В процесния договор били вписани дата и място на сключване: 14.12.2021г. в гр. Хановер, което обстоятелство не отговаряло на обективната действителност, като на същия бил придаден вид, че представлява изявление от А. И. и в полето продавач „Verkaufer:“ били вписани неговите имена, въпреки, че не той бил действителния му автор, а като купувач „Kaufer“ били вписани имената на подсъдимия Л. Ц.. Подписът за „Verkaufer:“ /продавач/ в процесния договор не 2 бил положен от реалния собственик на превозното средство А. И. обстоятелство, което било известно на подсъдимия. Подсъдимият Л. Ц. от своя страна положил подписа си в графа „Kaufer“ /купувач/ в KFZ-Kaufvertrag Договор за покупко- продажба на лек автомобил марка и модел „AUDI Type А8“ от 14.12.2021 г. /на немски език/.

На 19.07.2022г., с оглед обстоятелството, че неправомерното използване на горепосочения лек автомобил, негова собственост продължавало, А. И. лично подал жалба до полицейските власти в гр. Хановер, Федерална Република Германия за това, че моторното превозно средство било противозаконно отнето в периода между 16.08.2021 г. и 19.07.2022г. от адрес *****/ **** 3. Пред компетентните органи И., с помощта на преводач, заявил, че е предал за временно ползване процесното превозно средство на свидетеля Н. Ц., като последният така и не го върнал. Във връзка с така подадения сигнал била регистрирана преписка №**** на Прокуратура на Хановер, а автомобилът бил обявен за международно издирване в НШИС 2, с идентификатор № ***** -обстоятелство, което не било известно на подсъдимия.

През лятото на 2022г., подсъдимият Л. Ц. решил да регистрира лекия автомобил „Ауди А8“, с идентификационен номер на рама **** на територията на Република България. Съгласно чл.12а, ал.1, т.5 от Наредбата за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария, собственикът трябвало да представи пред органите на Сектор „Пътна полиция“ документ за придобИ.е на собствеността с данни за идентификация на превозното средство, както и други относими документи. Съгласно законово определената процедура за този вид услуга се подавало служебно попълнено заявление, към което лицето следвало да представи талон на автомобила, договор или фактура за закупуване на същия и декларация за придобИ.е на МПС - Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни.

На 26.07.2022 г. подсъдимият Л. Ц. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен, за да извърши първоначална регистрация на процесния лек автомобил. Независимо, че съзнавал обстоятелството, че А. И. никога не е подписвал като „Продавач“ посочения договор за покупко-продажба, подсъдимият го представил пред служител на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Плевен, с цел да докаже притежанието на правото на собственост върху вещта. На основание горецитираната разпоредба, на 26.07.2022г. пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен, подсъдимият собственоръчно попълнил и депозирал писмена декларация за придобИ.е на собственост по Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи, 3 която по силата на чл.140, ал.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 12а, ал.1, т.6 от горецитираната Наредба, се дава в такива случаи за удостоверяване истинността относно датата и мястото за придобИ.е на лекия автомобил. В декларацията било посочено, че представеното за регистрация моторно превозно средство е закупено от подсъдимия на дата 14.12.2021г. от А. И. в гр.

Хановер, Германия. По този начин подсъдимият Ц. потвърдил неистинските обстоятелства относно времето и мястото на придобИ.е на процесния лек автомобил. При въвеждането на данните на автомобила в системата служителят на сектор „Пътна полиция“ установил, че превозното средство било обявено за международно издирване в НШИС 2. Във връзка с констатираното обстоятелство било уведомено Първо РУ-Плевен, автомобилът бил задържан за отговорно пазене в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен.

С цел установяване на обстоятелствата, поради които превозното средство било обявено за издирване, полицейските служители направили опити да се свържат с А. И., който обаче не отговарял на повикванията.

Впоследствие било установено, че докато изпълнявал служебните си задължения на 19-20.07.2022г., здравословното му състояние рязко се влошило, поради което бил откаран в лечебно заведение в гр. Манхайм, Република Германия. Там бил настанен в нервно-хирургическа клиника, като му била поставена диагноза масивен инсулт. И. изпаднал в кома и след няколко дни престой в болницата починал на **** г.

За да постанови своя осъдителен съдебен акт, съдът потърси отговор на въпроса, ако е вярна тезата застъпена в обясненията на подсъдимия Л. Ц., който твърди в хода на съдебното следствие, че е получил от починалия свидетел А. Ф. И. подписан договор за прехвърляне собствеността на автомобила, но няма обяснение, защо установения от почерковата експертиза подпис положен за „Купувач“ не е на А. Ф. И., КОМУ Е НУЖНО, да имитира подписа на А. И..

От вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза изпълнена по Протокол №27/22.02.2023г. се установява, че - Не може да се каже подписът за „Verkäufer“ /продавач/ в KFZ-Kaufvertrag - Договор за покупко-продажба на лек автомобил марка и модел „AUDI Type А8“ от 14.12.2021г. /на немски език/, положен /имитиран/ ли е от лицето Л. Н. Ц..

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза по Протокол №94/13.07.2023г,. се установява, че подписът на „Käufer“ /купувач/ в KFZ-Kaufvertrag – (Договор за покупко-продажба на лек автомобил) от 14.12.2021г. не е положен от А. Ф. И..

В своите обяснения подсъдимият Ц. не дава отговор на въпроса – той ли е подписал процесният договор.

От т.1 от заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза с Протокол №27/22.02.2023г. - не може да се каже подписът за „Verkäufer“ /продавач/ в KFZ-Kaufvertrag - Договор за покупко-продажба на лек автомобил 4 марка и модел „AUDI Type А8“ от 14.12.2021г. /на немски език/, положен /имитиран ли е от лицето Н. Л. Ц..

В своите показания свидетелят Н. Ц. – *** на подсъдимия Л. Ц., също не дава отговор на въпроса дали подписът за „продавач“ е положен – имитиран от него. Твърди, че той е собственик на автомобила. Купил го е от България на изгодна цена. От прочетените му показания в хода на досъдебното производство /л.59-л.60/, се установява несъответствие с тези дадени в хода на съдебното следствие, като от прочетените показния е видно, че според свидетеля Ц. през 2017г., А. И. е закупил процесния автомобил „Ауди“, но впоследствие са му трябвали парични средства и заради това подсъдимият и И. са сключили договор според, който подсъдимият Ц. е дал на свидетеля И. около 3000 евро, а И. е изготвил договор, който е бил подписан от него и от подсъдимия. Поради тази причина, за да оправдаят тези облигационни отношения е бил сключен Договор за прехвърляне на собствеността на движима вещ. Свидетелят Н. Ц. твърди още, че договорът между И. и **** му, му е бил необходим, защото да не бъде разследван в Германия за собственост върху много моторни превозни средства, а и също така като я регистрира по надлежния ред в България му е необходим Договор за покупко-продажба.