Решение № 5015 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5015 гр. *******, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110140748 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № ********/05.07.2024г. на ищеца „************* - *******“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника Н. А. А. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата 598.06 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот в гр.*************, ведно със законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 44,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2020 г. до 31.07.2023 г., главница за дялово разпределенив в размер от 51.84 лева за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 11.48 лева за периода от 18.03.2021 г. до 27.02.2024 г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15083/2024г. по описа на СРС, 171 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 44, находящ се в гр.*******, ж.к. „***********, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснябдяване и такава, отдадена от сградна инсталация, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Счита, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Въз основа заявление на ищеца по ч.гр.д. № 85910/2024 г. по описа на СРС, 171 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответника Н. А. А.., чрез - адв. Ж., с който оспорва основателността на предявените от ищеца искове.

Ответникът оспорва през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение 1 между него и ищеца. Оспорва писмените доказателства, както и количеството доставена топлинна енергия. Сочи, че описаните показания на топломера до датата на извършване на отчета за водомер № 1 са с покание старо 1 и ново показание 2, а за водомер № 2 с показания 0. До ответника не била изпращана покана за доброволно изпълнение и същият не бил уведомяван за дължимите суми. Прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 15083/2024г. по описа на СРС, 171 състав, съгласно което по заявление на ищеца „************* - *******“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Н. А. А. да заплати на заявителя сумата от 598.06 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот в гр.*************, ведно със законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 44,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2020 г. до 31.07.2023 г., главница за дялово разпределенив в размер от 51.84 лева за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 11.48 лева за периода от 18.03.2021 г. до 27.02.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът и ответник по делото – Н. А. е редовно уведомена за издадената заповед и от същата е постъпила възражение в срок, поради което на 21.06.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Н. А. А., като е представил такива на дата 05.07.2024г.

По делото е приет препис от нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 178, том I, дело № 0165/2015г., видно от който на 24.02.2015г. че продавачът „*********“ АД е учредил в полза на ************** А. пожизнено вещно право на ползване върху процесния апартамент № 44, находящ се в гр.*******, ж.к. „***********. Установява се от същия нотариален акт, че „*********“ АД е прехвърлил правото на собственост върху същия този апартамент ведно с неговите обременености в полза на ответницата Н. А. А., която се е съгласила да получи правото на собственост върху процесния апартамент ведно с ограничените вещни права върху него. Установява се и че ************** А. приемат увреденото им право на ползване.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е отразено, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. дължи главница в размер от 534.05 лева, а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. дължи главница в размер от 30.48 лева, като за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. дължи главница в размер от 18.84 лева.

Видно от представения протокол от проведеното на 04.12.2015 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.*******, ж.к. „********, етажните собственици са взели решение да се присъединят към топлопреносната мрежа на „*************-*******“ ЕАД и да сключат договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 01.08.2016 г., сключен между ЕС с адрес: гр.*******, ж.к.

„******** като клиент и „************* *******“ ЕАД като топлопреносно предприятие за присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа.

Към доказателствата по делото е приложено и заявление-декларация от ответницата А. от месец декември 2015 г., подадена чрез упълномощената от нея ************, от която се установява, че ответницата е поискала да бъде открида партида на нейно име за топлоснабден имот - апартамент № 44, находящ се в гр.*******, ж.к. „***********.

Прието е и заключение на съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира 2 като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и дружеството, извършвало топлинно счетоводство в сградата, е посочило, че през процесния период до имота е доставяна топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, пропорционално на отопляемите обеми на имотите. Посочено е, че не е начислявана топлинна енергия за отоплителни нужди и за отопление на общите части и за битово горещо водоснабдяване. Експертът е посочил, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил ищецът, което дружество е издавало изравнителни сметки. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ***** е поставено заключение „съответства“.

От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период не са налице плащания от страна на ответника. Вещото лице по ССчЕ конкретизира, че счетоводството на ищеца е водено редовно. СТЕ не е отчела частичните плащания, а е посочила общо дължимата сума за процесния период, поради което и за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. стойността на ползваната и незаплатена ТЕ е в размер на 649.90 лв., а мораторната лихва върху главницата за периода от датите на падеж на фактурите до 27.02.2024 г. е в размер на 55.78 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Видно е от представения по делото нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 178, том I, дело № 0165/2015г., че на 24.02.2015г. продавачът „*********“ АД е учредил в полза на ************** А. пожизнено вещно право на ползване върху процесния апартамент № 44, находящ се в гр.*******, ж.к. „***********., както и че е прехвърлил правото на собственост върху този апартамент ведно с неговите обременености в полза на ответницата Н. А. А., която се е съгласила да получи правото на собственост върху процесния апартамент ведно с ограничените вещни права върху него. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице валидно облигационно правоотношение именно с ответницата А., въпреки учреденото пожизнено право на ползване в полза на ************** А., доколкото от материалите по делото се установява, че именно ответницата е подала заявление-декларация през месец декември 2015 г., с което ответницата е поискала да бъде открида партида на нейно име за топлоснабден имот - апартамент № 44, находящ се в гр.*******, ж.к. „***********. Друго обстоятелство в подкрепа на достигнатия извод се извлича и от представения протокол от проведеното Общо събрание на 04.12.2025 г., с който е взето решение за сключване на договор с топлопреносното дружество, в който фигурира именно нейният подпис. Поради тези причини, настоящият съдебен състав намира, че ответницата А. е собственик на процесния топлоснабден имот.

3

Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответницата да се е разпоредила с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответницата по делото в качеството й на собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, а и това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е упражнила правото си на възражения срещу Общите условия. Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „************* *******“ ЕАД, от една страна и Н. А. А., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************* *******“ ЕАД на клиенти в град *******.