Определение № 829 от 23.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 829 гр. Кюстендил, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500609 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 12567/01.11.2024 г., подадена от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от в.и. и В.М. – изпълнителни директори, чрез процесуалния им представител юрк. И.К., срещу определение № 1358/07.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1663/2024 г., по описа на РС - Кюстендил, с което първоинстанционният съд е върнал подадената от настоящия жалбоподател искова молба и приложенията към нея и е прекратил производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че част от опитите му да изпълни указанията за изправяне на посочените от съдията-докладчик нередовности на исковата молба са били неуспешни, тъй като поради недостатъчна прецизност на указанията погрешно е приел, че недостатъците в петитума се дължат на несъответствие между претенцията, за която е издадена заповед за изпълнение № 571/13.05.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 1144/2024 г. по описа на РС – Кюстендил и тази заявена с исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1663/2024 г., по описа на същия съд. Пояснява, че във връзка с изплатени застрахователни обезщетения на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица BG22/121003226932, със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г. и настъпило на 08.05.2022 г., около 15:20 ч. застрахователно събитие, е подал две последователни заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. А. З.. С едното заявление (по което е образувано ч. гр. д. № 1144/2024 г. по описа на РС – Кюстендил) е поискано издаването на такава за сумата от 8351,35 лева, 1 представляваща застрахователно обезщетение изплатено на К.Н.Д., а с другото заявление (по което е образувано ч. гр. д. № 1143/2024 г. по описа на РС – Кюстендил) е поискано издаването на заповед за изпълнение за сумата от 7332,09 лева, представляваща застрахователно обезщетение изплатено на Биляна Николаева Костова. И по двете частни граждански дела са издадени поисканите от настоящия жалбоподател заповеди за изпълнение, а впоследствие твърденият длъжник е подал възражения, с което за ЗК „Лев инс“ АД е възникнал интерес да предяви установителни искове за вземанията си. Искови молби са били депозирани, като са образувани съответно гр. д № 1662/2024 г. и гр. д. № 1663/2024 г. и двете по описа на РС – Кюстендил.

Жалбоподателят поддържа също така, че в обстоятелствената част на върнатата искова молба ясно е индивидуализирано вземането към длъжника В. А. З., съществуването на което се претендира да бъде установено, като са изложени и твърдения, че по ч. гр. д. № 1144/2024 г. в полза на ЗК „Лев инс“ АД е издадена заповед за изпълнение за същото вземане, но в срок длъжникът е подал възражение, което е обусловило интереса на застрахователя от предявяване на установителния иск. Допълва, че не е налице противоречие между формулирания петитум и диспозитива на заповед за изпълнение на парично задължение № 571/13.05.2024 г. на РС - Кюстендил. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на друг състав на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е основателна.

Производството пред РС – Кюстендил е образувано по искова молба с вх. № 7925/01.07.2024 г., подадена от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК: *****, срещу В. А. З., ЕГН:

**********, с която е заявена претенция да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 8351,35 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (по която е образувано ч. гр. д. № 1144/2024 г.) до окончателното плащане, както и направените разноски в заповедното и исковото производства.

С разпореждане № 3458/09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1663/2024 г. по описа на РС - Кюстендил, районният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани нередовности по исковата молба, а именно: 1/ да посочи в петитума обстоятелствата представляващи основание на претендираното вземане, така както фигурират в издадената заповед за изпълнение; 2/ да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 50, ал. 5 във вр. с чл. 38, ал. 2 ГПК, както и номер на телефон, факс или телекс, ако има такива, като посочи дали желае връчване на посочения адрес и/или телефонен номер на пълномощника си.

С молба с вх. № 8983/29.07.2024 г., ищецът е посочил електронен адрес за връчване на съобщения и съдебни книжа и се е опитал да изпълни указанията за прецизиране на 2 петитума. На практика, обаче, е изложил различно основание, на което се основава искът и е отправил изцяло ново искане – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7332,09 лева - главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (по която е образувано ч. гр. д. № 1143/2024 г.) до окончателното плащане, както и направените разноски в заповедното и исковото производства.

С разпореждане № 3948/08.08.2024 г. районният съд отново е обездвижил исковата молба, тъй като е приел, че дадените указания за посочване в петитума на обстоятелствата представляващи основание на претендираното вземане, така както фигурират в издадената заповед за изпълнение, не са били изпълнени. Съдът, както и в предходното си разпореждане е посочил, че съдържанието на исковата молба не съответства на това на издадената заповед за изпълнение № 571/13.05.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 1144/2024 г. по описа на РС - Кюстендил, от гледна точка на посочената в исковата молба, сума 7332,09 лева, обстоятелствата, водещи до дължимостта и периода, за който се претендира.

С молба с вх. № 9563/15.08.2024 г. и след като му е предоставен достъп в ЕПЕП до ч. гр. д. № 1144/2024 г., ищецът е пояснил, че заявлението, по което е образувано посоченото частно гражданско дело е за сумата от 8351,35 – главница. Изложил е, че на основание чл.

500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за него е възникнало право на регрес срещу виновния водач В. А. З. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 8351,35 лева. С оглед на изложеното е изразил становище, че исковата молба, която е предявена за сумата от 8351,35 лева - главница съответства на заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. № 5643/13.05.2024 г. и е отправил молба до съда да укаже в коя част от съдържанието на исковата молба е налице твърдяното в разпорежданията несъответствие.

По делото е постъпила и молба с вх. № 9951/28.08.2024 г., със съдържание идентично с това на молба с вх. № 9563/15.08.2024 г.

Първоинстанционният съд е преценил, че тези уточнения не отстраняват нередовността на исковата молба, поради което с разпореждане № 4451/04.09.2024 г. за трети път я е обездвижил и е предоставил възможност на ищеца в тридневен срок да отстрани посочените в мотивната част на разпореждането нередовности, като: 1/ формулира пълен, ясен и съответен на обстоятелствената част на исковата молба и на заповед за изпълнение № 571/13.05.2024 г. петитум, в който е посочено откъде произтича претенцията за главница, така както е отразено в заповедта за изпълнение; 2/ изложи отново и съответна на петитума обстоятелствената част на исковата молба, предвид разминаванията в обстоятелствата изложени от една страна в исковата молба и молбите-уточнения от 15.08.2024 г. и 28.08.2024 г. и от друга – в молбата – уточнение от 29.07.2024 г.

С молба с вх. № 10808/24.09.2024 г. ищецът е конкретизирал, че отправеното до съда искане е за признаване за установено, че В. А. З., следва да заплати на ЗК „Лев инс“ АД 3 сумата от 8351,35 лева - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица BG22/121003226932, със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г., като във връзка с настъпилото застрахователно събитие при застрахователя е образувана щета № 0000-1000-64-22-7753. Претендират се също така законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 10.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото разноски. Ищецът е пояснил и че претендираното вземане произтича от следните обстоятелства: изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица BG22/121003226932, със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г., като във връзка с настъпилото застрахователно събитие при застрахователя е образувана щета № 0000-1000-64-22-7753.

С обжалваното в настоящото производство определение № 1358/07.10.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК приемайки, че указанията, дадени с разпореждане № 4451/04.09.2024 г., не са изпълнени в цялост, доколкото не е направено повторно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, което да е съответно на формулирания петитум.

При така установеното от фактическа страна, от правна ОС – Кюстендил приема следното:

Съобразявайки, че правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 422 ГПК има само кредитор, който желае да се установи съществуването на вече оспореното в проведено заповедно производство вземане, както и че искът е продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, първоинстанционният съд е обездвижил исковата молба, предявена от ЗК „Лев инс“ АД. По аргумент от мотивната част на разпореждане № 4451/04.09.2024 г. съдът е приел, че формулираният от ищеца петитум не е съответен на обстоятелствената част на исковата молба и на издадената заповед за изпълнение № 571/13.05.2024 г. Въззивният съд, при преценка на претендираното материално право съобразно индивидуализацията му въведена в обстоятелствената част на исковата молба по отношение на страни, основание и размер, приема че не е било налице твърдяното несъответствие. Действително в петитума не е посочено откъде произтича претендираното вземане, като липсва и уточнение какво е то по своя характер – обезщетение, възнаграждение или друго вземане, но необходимата информация може да бъде изведена от изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Константна е практиката, че отправеното до съда искане подлежи на тълкуване с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интересът от определена защита и че от ищеца не може да се изисква, след като надлежно е посочил фактите, обуславящи наличието на правен спор с ответника, да формулира юридически издържан петитум (в този смисъл определение № 201/27.05.2014 г. по ч. гр. д. № 3063/2014 г., II ГО на ВКС). Необходимо е да се посочи също, че спецификата на иска по чл. 422 ГПК предполага идентичност по отношение на материалноправната 4 характеристика на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, и това, чието съществуване се претендира да бъде признато за установено. Тази идентичност се определя от основанието и размера на вземането и може да е налице и при отсъствие на дословно възпроизвеждане в петитума на исковата молба на индивидуализацията на вземането така, както е посочена в заповедта за изпълнение.