Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 500 от 16.02.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9524/2022
Вид
Решение № 500
Подписан
16.02.2023
В сила
16.02.2023
Състав
Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Варна, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20223110109524 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200586160, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Йосиф Стоянов“ № 15, ет.3, ап.3 срещу И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Х.Д.“ **, вх.*, ет.*, ап.**, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6357,75 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 09.03.2017г., с падеж 20.04.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и иск по чл.240, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2567,75 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.06.2019г. до 20.07.2022г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за заем от 09.03.2017г., по силата на който ищцовото дружество на същия ден предало на ответника парична сума в размер на 10000 лева чрез банков превод по посочената в договора банкова сметка. Уговореният срок за връщане на сумата бил не по-късно от 20.04.2017г. Съгласно чл.2 от договора ответникът дължал и годишна възнаградителна лихва в размер на 6 % върху заетата сума. В уговорения срок ответникът не изпълнил задължението си да върне сумата. На 27.03.2019г. с платежно нареждане ответникът върнал част от заетата сума в размер на 2000 лева, а на 06.06.2019г. отново с платежно 1 нареждане върнал още 3000 лева. С посочените суми били погасени частично дължимата главница и дължимата възнаградителна лихва по договора за заем.

След 27.03.2019г. остатъкът от дължимата главница бил 9248,35 лева, а след 06.06.2019г. – 6357,75 лева. Дължима била и възнагардителна лихва в размер на 2567,75 лева за периода от 07.06.2019г. до 20.07.2022г В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

Предявените искове са с правно основание чл.240, ал.1 и чл.240, ал.2 от ЗЗД и са процесуално допустими.

Ответникът не е взел становище по исковете, като не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по делото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

В първото по делото съдебното заседание процесуалният представител на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и предвид представените от ищеца доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

Предвид наличието на предпоставките за постановяване неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени. на

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 357,02 лева за платена държавна такса и 1188 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Х.Д.“ **, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200586160, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Йосиф Стоянов“ № 15, ет.3, ап.3 следните суми: сумата от 6357,75 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 09.03.2017г., с падеж 20.04.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и сумата от 2567,75 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.06.2019г. до 20.07.2022г., на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Х.Д.“ **, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200586160, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Йосиф Стоянов“ № 15, ет.3, ап.3 сумата от 1545,02 лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Варненски окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3