Решение № 1382 от 21.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Бургас, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120100840 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от А. Н. Д. против „СТРОЙ СЧЕТ” ЕООД искова молба, с която се моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 12 922,72 лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. юли 2021 г. - м. декември 2022 г., при месечно трудово възнаграждение в размер на 677,30 лв. за периода м. юли 2021 г. - м. декември 2021 г. и в размер на 744,08 лв. месечно за периода м. януари 2022 г. - м. декември 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през периода ***** г.- *** г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемал длъжността „******“. Твърди също така, че с допълнителни споразумения многократно е било променяно трудовото му възнаграждение, както и заеманата от него длъжност, но заявява, че тези допълнителни споразумения не са подписани от него. Заявява също така, че през 2021 г. и 2022 г. не е ползвал платен или неплатен годишен отпуск, въпреки наличните у бившия му работодател молби за това, като твърди, че те не са подписани от него. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, като същият е 1 допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Твърди се, че управителят на ответното дружество Т. Д. и ищецът са бивши ****, а сключеният с ищеца трудов договор е бил фиктивен, като целта му е била да се заплащат дължимите осигуровки за ищеца. Твърди се също така, че ищецът инцидентно е извършвал ремонтни услуги по частни обекти – без договор и без да отчита получаваните средства, но на някои обекти му искали фактури, поради което бил преназначаван на съответната длъжност в ответното дружество и последното издавало фактура за предоставената услуга, след което отново бил преназначаван като ****. Заявено е, че на ищеца са изплащани на ръка дължимите трудови възнаграждения. Твърди се също така, че през целия исков период ищецът е бил в самоотлъчка и не се е явявал на работа в офиса, както и че е отказвал да подписва ведомостите за работни заплати, но е получавал възнагражденията, поради което не му се дължат никакви суми. Оспорен е и размера на исковата претенция, като се твърди, че ако съдът приеме, че ответникът дължи на ищеца някаква сума, то с оглед направеното от самия ищец оспорване на допълнителните споразумения следва да се приеме, че на ищеца се полага месечно трудово възнаграждение в размер на ½ от МРЗ за страната, съгласно трудовия му договор, намалена с внесените осигуровки и ДОД. Заявено е също така, че по време на работни дни ищецът е бил на почивки и пътувания в Т**** и в Б***, което сочи, че той е ползвал отпуски през процесния период. В съдебно заседание ответното дружество се представлява от управителя и от упълномощен процесуален представител, които поддържат отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен сключен между страните трудов договор № ***/***** г., с който ищецът А. Д. е бил назначен в „СТРОЙ СЧЕТ“ ЕООД на длъжността „******“, на 4часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 255 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател, и с право на 20 работни дни платен годишен отпуск. В трудовия договор е посочено, че образованието на А. Д. е средно специално.

Видно от приложената длъжностна характеристика на длъжността „******“, екземпляр от която е била връчена на ищеца на 03.05.2018 г. (съгласно направеното в трудовия договор отбелязване), основните й трудови функции са включвали изпълнение на задачи, свързани с контрол за правилното водене на първични документи, разходване на парични средства и материални ресурси, както и осчетоводяване на документи и водене на ведомости. Посочени са и изискванията за заемане на тази длъжност, първото от които е наличие на висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен 2

„*****“.

Представено е и пълното трудово досие на ищеца, от което се установява, че между страните са били сключвани допълнителни споразумения към трудовия им договор, с които са били променяни или размерът на трудовото възнаграждение, или заеманата от ищеца длъжност, или продължителността на работното му време, като последното допълнително споразумение е от 06.12.2019 г. и с него е изменен размерът на основното трудово възнаграждение на работника – на 305 лв., считано от 01.01.2020 г., както и е намалена продължителността на работния му ден – от 8 ч. на 4 ч.

В трудовото досие се съдържат и множество молби на А. Д. за ползване на платен и неплатен годишен отпуск, като за процесния период е налице една молба – от 02.08.2021 г., с която е поискано на ищеца да бъде разрешено ползването на 10 работни дни платен годишен отпуск през периода 16.08.2021 г. – 27.08.2021 г., който отпуск му е бил разрешен със Заповед № 19/02.08.2021 г. на управителя на „СТРОЙ СЧЕТ“ ЕООД.

Страните по делото не спорят, че трудовото им правоотношение е било прекратено на 29.12.2022 г.

Видно от представеното Решение № 554/13.03.2023 г., постановено по гр.д. № 5587/2022 г., през периода 14.03.1998 г. – 13.03.2023 г. А. Д. и Т. Д. са били ***, като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с горепосоченото решение.

По делото е представена Съдебна заповед за незабавна защита № 78/19.08.2022 г., постановена по гр.д. № 5331/2022 г. по описа на РС-Бургас, с която са наложени мерки за незабавна защита на Т. Д. по повод на осъществени спрямо нея актове на домашно насилие от страна на А. Д., като последният е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, било му е забранено да се приближава на по-малко от 50 метра до Т. Д., до жилището й, до местоработата й, както и до местата й за социални контакти и отдих до приключване на делото с влязло в сила решение или определение.

Представено е и Решение № 657/23.03.2023 г. по гр.д. № 5331/2022 г., с което по реда на ЗЗДН на А. Д. е било забранено за срок от 6 месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, да приближава на по-малко от 50 метра Т. Д., жилището й и местата й за социални контакти и отдих, като по делото липсват данни дали това решение е влязло в законна сила.

По делото изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е изчислило, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период, изчислено съгласно неговата претенция, е в общ размер от 6 581,79 лв., а нетното възнаграждение е в общ размер от 5 113,20 лв. Възнаграждението на ищеца е изчислено от вещото лице в още четири варианта: при 8-часов и при 4-часов работен ден - с начислени и без начислени платени и неплатени отпуски. Вещото лице е изчислило и размерите на дължимите осигурителни и здравноосигурителни вноски и ДДФЛ за ищеца за процесния период в два варианта – при 8-часов и при 4-часов работен ден. В експертизата също така е посочено, че с платежно нареждане от 04.01.2023 г. от Райфайзенбанк (банката, обслужваща „Строй счет“ 3

ЕООД) по сметката на ищеца е преведена сумата от 582,31 лв. с основание „обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ“.

Допусната и изготвена е и съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която е установило, че подписите върху приложените по делото допълнителни споразумения към сключения между страните трудов договор, както и върху молбите за отпуск са положени от ищеца А. Д..

По делото са разпитани свидетели на ищеца - А. А. и К. Й., както и на ответника - В.

Д., С. В. и П.Б..

Св. А. заявява, че познава ищеца повече от 15 години и са приятели, както и че от 10ина години двамата живеят в един и същи блок. Твърди, че във входа на блока им е имало офис на счетоводна къща, където ищецът е работил, но от лятото на миналата година той не работи там, тъй като са възникнали проблеми в семейството му и неговата **** е преместила офиса другаде. Твърди също така, че ищецът и **** му са обслужвали счетоводно една негова фирма и една фирма на негов приятел, но той не знае как те са разпределяли работата помежду си. Свидетелят заявява, че е виждал А. Д. да работи в офиса на счетоводната къща, но не знае с какво точно се е занимавал, нито знае с какво образование е той, нито дали има умения за счетоводна работа.

Св. Й. заявява, че познава ищеца от 15 години, като от 3 години са близки приятели, виждат се почти всеки ден и доколкото знае ищецът е работил като счетоводител със **** си. Твърди, че през 2021 г. и до м. август 2022 г. служебният му транспорт всяка вечер го е оставял към 17,50 ч. – 17,55 ч. на спирка пред блока, където се е намирал офисът на счетоводната им фирма и той е виждал, че ищецът и *** му работят, като е виждал ищеца както вътре в офиса, така и пред него.

Св. Д. твърди, че познава А. Д. и Т. Д., тъй като от м. октомври 2021 г. до средата на м. май 2022 г. е работила във фирмата на Т. Д.. Твърди, че докато е работила там, е виждала А. Д. много рядко, като той не е участвал в работния процес и не й е помагал при водене на счетоводната документация, а цялата отчетна дейност е била извършвана от Т. Д..

Свидетелката заявява, че в периода януари – май 2022 г. е виждала ищеца много рядко в офиса. Заявява също така, че го е видяла там когато е получавала първата си заплата и е трябвало да се разпише във ведомостта за заплати, като тогава Т. Д. е помолила ищеца да разпише ведомостта, но той отказал. Според свидетелката, с цялата счетоводна документация се е занимавала Т. Д., като по време на работа е виждала само нея в офиса, а А. Д. е виждала много рядко.

Св. В. (***** на Т. Д.) твърди, че ищецът е бил назначен на трудов договор във фирмата на ***** й от основаването й през 2017 г. или 2018 г., като фирмата „СЧЕТ СТРОЙ“ ЕООД е била създадена с идеята А. Д. да извършва строителни дейности, а Т. Д. счетоводни услуги. Заявява, че често е присъствала на разправии между двамата, като през м. януари 2022 г. ***** й се е изнесла от семейното жилище, а през м. май 2022 г. отново се върнала там, като през този период свидетелката не е виждала А. Д. в офиса на фирмата им, 4 въпреки че през м. април и м. май 2022 г. почти всеки ден е ходила там. Една вечер, около 20.06.2022 г., свидетелката отишла след работа да види ***** си и по нейна молба извикала А. Д., за да се подпише във ведомостта за заплати, но той отказал, като заплашил **** си, че ще подаде жалба в Инспекцията по труда, за да му изплати тя отново заплатите. В друг случай ищецът казал на Т. Д., че ще подпише ведомостите за заплати, когато тя подпише декларация, че се отказва от ползване на семейното им жилище. Според свидетелката, ищецът е получавал заплата ежемесечно, включително в нейно присъствие, като парите са били поставяни в плик, но тя не знае каква сума е имало вътре. Твърди също така, че той не е давал пари на ***** й за заплащане на осигуровките му. Заявява, че офисът на счетоводната фирма е бил изнесен на 30.07.2022 г. в ж.к. „*******“, тъй като А. Д. е изпращал заплашителни СМС-и на ***** й – че ще изпразни офиса и ще вземе документите и техниката от там.

Св. Б. (***** на А. Д. и Т. Д.) твърди, че ищецът е бил назначен на трудов договор във фирмата на **** си, но почти не е работил там. Заявява, че Т. Д. е давала заплата на ищеца, но той е отказвал да се разписва на ведомостите за заплати, като свидетелката е присъствала на скандали между тях в тази връзка. Свидетелката твърди, че много пъти е ходила в офиса на Т. Д. след 18,00 ч., както и в събота, когато тя е работела, но свидетелката не е виждала А. Д. да работи там.