Решение № 256 от 19.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Велико Търново, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500150 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от П. М. Б. въззивна жалба против Решение № 1630 /06.12.2024г. , постановено по гр.д. № 659/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на П. М. Б. от град Велико Търново, ул. "Баба Мота" № 16, с ЕГН **********, че дължи на "ДЕВИЛ СИНЕМА ГРУП" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. "Хаджи Димитър Асенов" № 87, ет. 6, ап. оф. 6, с ЕИК 206299814 сумата в размер на 1 010.00 лв. /хиляда и десет лева/ - главница, представляваща незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 14.02.2021 година в размер на 585.00 лева и неустойка по договора в размер на 425.00 лева, сумата в размер на 245.87 лв. /двеста четиридесети пет лева и осемдесет и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 12.08.2021 година до 01.11.2023 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.11.2023 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1362 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.11.2023 година по Ч.гр. д. № 3263/2023 година на ВТРС, като са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в неговата цялост, както следва :

Изводите на съда, че ищецът е развалил договора между страните, поради 1 неизпълнение от страна на жалбоподателката и оттам исковите суми са дължими, не са правилни. Ищецът по делото не бил предоставял никакви услуги по процесния договор на жалбоподателката – ответник в първоинстанционното производство. Обяснено й било, че подписаните от нея документи са, че просто е присъствала на кастингите и че не я обвързват, а екземпляр от договора не й бил предоставен. Съдът бланкетно е отхвърлил направените оспорвания относно нищожност на договора за прететндираната главница и лихви. Претендираната неустойка е в размер на 80 процента върху дължимото по процесния договор плащане. Жалбоподателката оспорва процесния договор като нищожен поради липса на съгласие. Ищецът се е възползвал от незнанието й и в бързината я подвел да подпише въпросния договор, като устно й разяснявал, че този договор не я обвързва и е само относно присъствието на жалбоподателката на кастинга. Оспорват се като нищожни и „параметрите“( клаузите) в процесния договор относно неустойката , като се сочи, че тя е прекомерно висока и така се явява неравноправна клауза. Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Посочва, че по делото са налице доказателства относно нарушението на задълженията по процесния договор от страна на жалбоподателката, Твърди, че на нея й са разяснени всички клаузи на договора преди подписването му, както и възможността да получат отстъпка от цената на обучението при заплащане наведнъж на цялата дължима сума по него. Твърди, че е изправна страна по договора и че клаузата за неустойка по същия не е нищожна. Като индивидуално уговорена между страните, клаузата не е недействителна.

Навеждат се подробни аргументи по оплакванията в жалбата и се отправя искане към съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

2

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът „Девил Синема Груп“ ЕООД – град Стара Загора твърди, че на 14.02.2021 година между него и ответницата П. Б. е сключен Договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу. Посочва, че агенцията се е задължила да предостави на персонажа – ответника, обучение в 5 модула, като продължителността на всеки модул е 2 месеца, организирани в 4 посещения на месец, като мястото на провеждане на обучението е уговорено да се осъществява в град Стара Загора. Твърди, че със собствени кадри и по силата на Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.12.2020 г. ищецът е осигурил преподаватели, които да водят заниманията. Предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната е взето решение за промяна в графика на обученията. С договора Б. се е задължила лично да заплати сумите, подробно описани в чл. 5.4 от него, като същата е поела задължение да заплати на агенцията такса от 1 020.00 лв. за участието й в „Изиграй го“ и проведения курс на обучение, като е уговорено таксата да се изплати на дванадесет равни вноски от 85.00 лв. в срок от 12 месеца след подписването на договора при подробно уговорени условия. Твърди, че част от първата вноска , в размер на 10 лв. е заплатена на 14.02.2021г. Съгласно чл.

5, т. 19 от договора ответницата е следвало да посещава редовно курса на обучение съгласно утвърдения график на обученията, като присъства на минимум 80% от всички занятия, но не сторила това. Твърди, че във връзка със системните нарушения на договора от страна на ответника и разпоредбите на чл. 7, т. 3 от същия на 05.08.2021г., посредством покана за доброволно изпълнение и уведомление за прекратяване на договор, изпратени на личния адрес на ответницата я е уведомил, че счита процесния договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 14.02.2021г. за прекратен, считано от 05.08.2021г., като подробно са описани дължимите от Б. суми по договора, които е поканена и да заплати дължимата сума доброволно по посочена банкова сметка. Ищецът твърди, че договорът е прекратен от него поради това, че към 05.08.2021г. ответницата е нарушила поетите задължения по чл. 5, ал. 1, т. 4, а предвид прекратяването на договора тя дължи на дружеството освен незаплатените месечни вноски до датата на прекратяване на договора 05.08.2021г. в общ размер на 585.00 лева и неустойка в размер на незаплатените вноски от стойността обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Договора, в размер на 425.00 лева или общо сумата в размер на 1 010.00 лв. За вземанията си ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 3263/2023 година на ВТРС, срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка се отправя молба към съда да постанови решение, по силата на което да бъде прието за установено, че П. М. Б. дължи на „Девил Синема 3

Груп“ ЕООД град Стара Загора сумата в размер на 1 010.00 лв. - главница, представляваща незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 14.02.2021 година в размер на 585.00 лева и неустойка по договора в размер на 425.00 лева, сумата в размер на 245.87 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 12.08.2021 година до 01.11.2023 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.11.2023 година до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Посочва, че на 14.02.2021 година, на която дата е бил вторият кастинг, ги информирали, че трябва да сключат договор и да изкарат курс, който се заплаща, а след това фирмата се ангажира да им търси участия. Твърди, че още тогава ги уведомила, че няма възможност да посещава курса, но я накарали да подпише документи, като я уверили, че не я задължават да посещава даден курс и не се задължава за каквото и да било.

Твърди, че ищецът не й е предоставял никакви услуги по договора. Посочва, че не й е даден екземпляр от въпросния договор. Оспорва договора като нищожен поради липса на съгласие и поради противоречие с добрите нрави, както и клаузите в него, предвиждащи неустойка. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира да й бъдат присъдени направените в производството разноски.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявени са кумулативно, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на исковете и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата :

От събраните по делото доказателства по категоричен начин е установено , че страните са сключили процесния договор от 14.02.2021г. Договорът е подписан от ищцата, като това обстоятелство не е оспорено от нея.

Наведените доводи за наличие на пороци при сключване на договора, довели на практика до липса на съгласие у жалбоподателката за сключването му, не са състоятелни. Това, че тя, според собствените й твърдения, не се е запознала със съдържанието на договора преди подписването му, не е основание да се 4 приеме, че договорът не е породил валидно облигационно правоотношение между нея и ищеца, тъй като с подписа си тя е изразила съгласие за сключването му. От показанията на разпитаните по делото свидетели С.

С., М. С. безпротиворечиво се установява, че на лицата, изразили желание да участват в предлаганото от ищеца процесно обучение, е била предоставена информация относно това по какъв начин ще бъдат уредени отношенията между ищеца и обучаемите - чрез договор. Освен че договорите са били предоставени на участниците преди подписването им, на тях им е било разяснено и каква такса следва да се плати и при какви условия може да се извърши плащането /показанията на св. М. С./.

Свидетелят Михайлов също посочва, че на ищцата, която е присъствала на срещата, за която свидетелства свидетелят М. С., й станало ясно, че трябва да се плати за обучението и че може да бъде извършено плащане на вноски, за което ще бъде издаден ордер. Изявлението на ответницата, че тя подписала договора със съзнанието, че той не я обвързва по никакъв начин, защото така й било обяснено, противоречи както на установените по делото факти, така и на елементарната правна, а и житейска логика.