Решение № 190 от 29.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. ХАСКОВО, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Г.Т. К. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500212 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №86/27.01.2026г., постановено по гр.д.№3138/2024г. Районен съдХасково: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на И. А. А., ЕГН **********, от гр.***, че дължи на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление – гр***, сумата в размер на 699.48 евро – главница; 39.84 евро – договорна лихва за периода от 20.08.2021г. до 19.04.2022г. вкл.; 36.13 евро – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 20.08.2021г. до 19.04.2022г. вкл.; 85.83 евро – обезщетение за забава на изискуема главница за периода от 20.04.2022г. до 18.06.2023г. вкл., дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 21.10.2011г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 19.05.2020г., сключени между „Обединена Българска Банка“ АД и И. А. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.06.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 512/22.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 1267/2023г. по описа на Районен съд – Хасково; ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН **********, от гр.***, да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление – гр.***, сумата о т 754.01 евро, от която 711.22 евро, представляваща направени разноски по настоящото дело и 42.79 евро, представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 1267/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И. А. А., който чрез назначения си особен представител адв.Д. А. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че правните изводи на първоинстанционният съд били основани на негодни писмени доказателства, тъй като 1 представените по делото договор за кредит, допълнително споразумение от 19.05.2020г. и приложение 1 към него били представени като частни документи в преписи, но не и в оригинал.Тъй като документите били оспорени ищецът следвало да представи оригинали на документите, което не било сторено до приключване на устните състезания между страните.

В тази връзка намира исковата претенция за напълно недоказана и съответно неоснователна.

Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Обединена Българска Банка“АД, която чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност ,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д.№3138/2024г. по описа на РС-Хасково е образувано по предявен иск от „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление – гр.***, с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД против И. А. А., ЕГН **********, от гр.***.

По делото е установено, че на 21.10.2011г. между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, като кредитор и ответника И. А. А., ЕГН **********, като кредитополучател, е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 11570 лева, при съответно посочени и уговорени между страните лихва, както и други условия. Уговореният срок за издължаване на кредита е бил 120 месеца, с размер на всяка месечна погасителна вноска – 170.81 лева; с падежна дата на месечните вноски 20-то число на месеца и краен срок на договора – 20.10.2021г. На 19.05.2020г. е било подписано между страните Допълнително споразумение към договора, съгласно което е договорен 6 месечен гратисен период и срокът на договора е удължен до 20.04.2022г. Ищецът е представил Идентификационна информация с индивидуално предложение към ответника И. А. А., подписана от него, като от направеното отбелязване върху документа е констатирано, че е преминат предварителен контрол на 21.10.2011г.

Представена е била и Молба-декларация за отпускане на потребителски кредит с клиентски номер***, подадена от кредитоискателя И. А. А. до „ОББ“ АД, с искане за отпускане на кредит в размер на 11 570 лева; със срок от 12 месеца, с предпочитана дата за плащане на вноските – 10-то число.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Договор за потребителски кредит без обезпечение е усвоен напълно на 24.11.2011г., когато по сметка с № *** на ответника е постъпила сумата от 11500 лева, която представлява оригиналният размер на кредита. С постъпване на сумата по разплащателната сметка на кредитополучателя кредитът се счита усвоен напълно – банката е изпълнила задължението си за предоставяне на сумата, договорена с договора за кредит от 21.10.2011г. С Допълнително споразумение от 19.05.2020г. е договорен 6 месечен гратисен период – погасителните вноски са 120 броя, в условията на анюитет и 6 месечен гратисен период от 20.04.2020г. до 20.09.2020г. През гратисния период главница не се дължи, а дължимите лихви се отлагат и започват да се изплащат с месечната вноска от 20.10.2020г., като се разпределят на отделен ред в погасителния план. Експертизата е констатирала и размера на общо погасените суми на база предоставени от кредитора данни: 19 309.84 лева, от които:

10201.93 лева – главница по настъпили редовни падежи до 20.07.2021г. и частично сумата от 90.68 лева от редовната вноска към 20.08.2021г. /цялата в размер на 155.32 лева/.; начислени договорни лихви в размер на 8869.83 лева до 20.08.2021г. включително; отложени лихви по Допълнителното споразумение от 19.05.2020г. в размер на 166 лева и начислени лихви за забава върху просрочени плащания в размер на 72.08 лева. По счетоводните книги на 2 банката дължимите суми към 19.06.2023г. са: дължима главница по редовно настъпили падежи: 1368.07 лева; дължима договорна лихва до 20.04.2022г.: 63.09 лева; дължими отложени лихви по Допълнително споразумение от 19.05.2020г.: 14.84 лева; дължима лихва за забава върху просрочени вноски по главница: 167.86 лева. Към 19.06.2020г. структурата на дълга е следната: дължима главница по предстоящи падежи: 2924.92 лева; дължима договорна лихва по предстоящи падежи до 20.04.2022г.: 320.62 лева; дължими отложени лихви по Допълнително споразумение от 19.05.2020г.: 180.83 лева. Към 19.06.2023г. структурата на дълга е следната: дължима главница по редовно настъпили падежи: 1368.07 лева; дължима договорна лихва до 20.04.2022г: 63.09 лева; дължими отложени лихви по Допълнително споразумение от 19.05.2020г.: 14.84 лева; дължима наказателна лихва до ПИ:

70.66 лева; дължима лихва за забава върху просрочени вноски по главница: 167.86 лева.

Вещото лице посочва, че банката е олихвявала ефективно остатъка по кредита с 12.75 % от датата на първия падеж, а именно: 20.11.2011г. Лихвеният %, приложен по кредита, не е променян до крайната дата, а именно: 20.04.2022г. Прилагайки 12.75% като възнаградителна лихва, при база 365 дни в годината, банката е осчетоводявала и разпределяла правилно лихвените плащания и плащанията по Погасителен план, така както са заложени в счетоводната й програма. Констатирано е също от вещото лице, че посоченият в договора ГПР в размер на 13.52% включва в себе си единствено договорната лихва.

От приложеното като доказателство Ч. гр. д. № 1267/2023г. по описа на Районен съдХасково, се установява, че въз основа на заявление в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 512/22.06.2023г., с която същият е осъден да заплати на ищеца сумите от 1368.07 лева – главница; 77.93 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2021г. до 19.04.2022г.;

70.66 лева – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 20.08.2021г. до 19.04.2022г.; 167,86 лева-обезщетение за забава на изискуема главница за периода от 20.04.2022г. до 18.06.2023г., дължими по извлечение от счетоводни книги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 19.06.2023г. до окончателното изплащане,както и направените разноски за държавна такса 33,69 лева и юристконсултско възнаграждение 50 лева.

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено посочените от страните допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка.

Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.

По делото е безспорно установено наличието на облигационни отношения между страните породени от сключен между тях Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 21.10.2011г., ведно с допълнително споразумение към същия. Установена е безспорно и заемната сума получена от ответника при договорените условия с банката.

Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за кредит, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивни законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри, са индивидуално договорени. По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и ищеца не е констатирано нарушение на императивните изисквания на ЗПК, поради което следва да се приеме,че договорът за потребителски кредит не е недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК.Неоснователно е и 3 възражението на процесуалния представител на ответника и за погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. При договора за заем е налице неделимо плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнението на части, но това не променя характера на задължението, което е неделимо и договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по него. При това положение, независимо, че вноските по кредита се повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, а с петгодишната такава. Поради това и доколкото от изтичането на крайния срок на договора – 20.04.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.06.2023г., не е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност по отношение на неизплатената главница по договора за банков кредит, то възражението на ответника е неоснователно. Същото се отнася и до претендираните от ищеца лихви, тъй като не покриват критериите за периодичност на плащанията, поради което за тяхното погасяване важи общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Този срок в настоящия случай е започнал да тече след 20.04.2022г. – крайният срок на договора и също не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 19.06.2023г. От депозираното експертно заключение,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установяват конкретните суми, останали неизплатени към момента на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК. В този ред на мисли правилно и в съответствие с установените факти и обстоятелства по делото първоинстанционният съд е у важил изцяло исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД в пълния предявен размер, ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е било образувано Ч. гр. д. № 1267/2023г. по описа на РС – Хасково – 19.06.2023г., до окончателното й изплащане.