Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 325 от 03.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10653/2021
Вид
Определение № 325
Подписан
03.02.2022
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 246 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 248, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. София, 03.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело № 20211110210653 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по повод искане на въззивника В. С. З., ЕГН ********** от 18.01.2022г, с искане за допълване на решението на СРС от 15.12.2021г. в частта за разноските, като се сочи, че СРС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в постановения съдебен акт.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна за становище. Такова е постъпило в съда на 28.01.2022г. и в него се поддържат доводи, че искането не е допустимо и независимо, че е направено в жалбата срещу атакуваното НП, същото е следвало да бъде надлежно направено само в съдебното производство. Посочва и че такова искане може да се отправи единствено в срока за обжалване на решението, като счита, че този срок е изтекъл.

Моли съда да остави молбата без уважение.

Искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е изпълнена процедурата по чл. 248, ал. 2 НПК.

Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че не е спазен срокът по чл.248, ал.1 от ГПК, в който може да се инициира процедура по допълване или изменение на решението в частта за разноските. Съгласно цитираната разпоредба, приложима на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая решението подлежи на облажване с касационна жалба, съответно срокът е 14 дневен за иницииране на процедура по чл.248, ал.1 от ГПК. Видно от съобщенията за връчване, подписани от жалбоподателя и неговия процесуален представител, решението им е връчено на 10.01.2022г. и респективно на 07.01.2022г. Молбата е подадена на 18.01.2022г. и е именно в предвидения срок, поради което доводите в обратния смисъл са неоснователни. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира искането за основателно поради следните съображения:

Върховния касационен съд в цитираното по-горе ТР приема, че в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В този смисъл по конкретното отправено искане съдът няма пречка да се произнесе въпреки липсата на списък с разноските.

Неоснователно е възражението, че разноски следва да се поискат само и единствено в съдебно заседание, както твърди въззиваемата страна. Жалбоподателят може да отправи такова искане до приключване на съдебните прения, включително и писмено в жалбата си, с която атакува издаденото наказателно постановление. В случая е налице валидно отправено искане със самата жалба, поради което съдът дължи произнасяне по него.

Молбата в случая се явява основателна, доколкото искането е направено от страна, която има право на разноски. Съдът не се е произнесъл по искането за разноски, съответно в настоящия случай е налице хипотезата на искане за допълване на решението. Представени са доказателства за сторените разноски в размер на 800 лева, срещу размера на които не е постъпило възражение за прекомерност до края на съдебните прения, съответно съдът не би могъл да ги намали с оглед евентуална прекомерност - съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Поради тези съображения искането се явява основателно и СДВР следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 800 лева – разноски по делото.

С оглед гореизложеното и на основание 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение от 15.12.2021г. по НАХД 10653/2021г. по описа на СРС, НО, 116ти състав като:

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. С. З., ЕГН ********** сумата от 800 лева – разноски пред СРС за адвокатско възнаграждение.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред АССГ в 14-дневен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3