Решение № 372 от 08.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000126 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 419 от 02.12.2024 година, постановено по т. дело № 70/2024 година по описа на Окръжен съд – С. З., е осъдена Т. А. Т. Д. / T. A. T.

X., ** **********/, гражданин на В., дата на раждане ******** година, с постоянен адрес В., B. S. ** B. C. B. *** H., да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул.

„Московска“ 19, сумата от 84761,63 лева – главница и капитализирана лихва по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 09.02.2024 година, до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над присъдената сума до 87813,96 лева.

Осъдена е Т. А. Т. Д. да заплати на „Банка ДСК“ АД договорна / възнаградителна/ лихва за периода от 28.11.2021 година до 08.02.2024 година включително, в размер на 10303,48 лева, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над тази сума до претендирания размер от 14018,52 лева, като 1 неоснователен.

Осъдена е Т. А. Т. Д. да заплати на „Банка ДСК“ АД лихва за забава за периода от 28.11.2021 година до 08.02.2024 година включително, в размер на 1121,47 лева, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над този размер до претендираните 1528,87 лева, като неоснователен.

Осъдена е Т. А. Т. Д. да заплати на „Банка ДСК“ АД направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 12635 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Посочена е банковата сметка, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми – IBAN **********************, BIC- ******** в „Банка ДСК“ АД.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от адвокат М. М., в качеството му на особен представител на ответницата Т. А. Т. Д., назначен в първоинстанционното производство на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, след като е установено, че ответницата не пребивава на посочения в удостоверението за продължително пребиваване на чужденец в България адрес - град С. З., бул. "Ц. С. В." **, ет. *, ап. **.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в осъдителните му части. Оплакванията са за неговата неправилност, постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първият довод е за липса на надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че уведомяването на особения представител е достатъчно, за да се приеме, че изявлението е достигнало до ответницата по иска. Липсата на надлежно връчено уведомление за предсрочната изискуемост, според жалбоподателя, било основание за отхвърлянето му.

Изложени са и доводи за нарушение на потребителските права на ответницата. Те се свеждат до това, че в договора липсвала информация за годишния процент на разходите, което било съществено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и на чл. 19 от Закона за потребителския кредит.

Първоинстанционният съд не разгледал това възражение и не се произнесъл по приложението на чл. 22 от ЗПК, който предвиждал, че при липса на годишен процент на разходите договорът може да бъде обявен за 2 недействителен, в каквато насока била и съдебната практика. Поддържа се, че на това основание първоинстанционният съд следвало да обяви служебно недействителността на договора за кредит съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК.

По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендирани са разноски за особения представител.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Банка ДСК“ АД с изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че изявлението за предсрочната изисуемост се съдържа в исковата молба, с която е сезиран съдът и е надлежно връчено на ответницата чрез назначения й особен представител. По втория довод на жалбоподателя становището е, че за договора, сключен между страните, има специални разпоредби, съдържащи се в Закона за кредитиране на студенти и докторанти и този закон е специален по отношение на Закона за потребителския кредит, който не намирал приложение в случая. Поддържа се, че процесният договор отговаря на всички императивни изисквания в чл. 16 и 17 от ЗКСД и че писмените уговорки в него и Общите условия към него уреждат всички изискуеми елементи, като дължимата договорна лихва е 7% за целия срок на договора и кредитополучателят не заплаща такси, комисионни и други разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита.

Изразено е становище, че основанието и размера на оспорените с въззивната жалба вземания са установени по делото с приетата съдебно-счетоводна експертиза, с начисляване на договорните и санкционни лихви само върху реално усвоената сума за главница. Искането е да се потвърди решението в обжалваната част и да се присъдят на „Банка ДСК“ АД направени разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство съдът е предприел действия по призоваване на ответницата по иска Т. А. Т. Д. по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, подписана в Хага на 15.11.1965 година, съгласно чл. 33 от КМЧП във връзка с чл. 40, ал. 2 от ГПК, както и по връчване на всички книжата по делото, включително исковата молба с приложенията, постановеното първоинстанционно решение и въззивната жалба, изготвена от 3 назначения особен представител, на посочения в договора между страните адрес за кореспонденция във В.. На ответницата е указано също да заяви, дали потвърждава извършените до момента процесуални действия от особения представител, включително подаването на въззивната жалба.

Изпратените книжа са върнати невръчени, с отбелязване, че Т. А. Т. Д. е напуснала адреса във В., посочен в процесния договор с „Банка ДСК“ АД и местонахождението й е неизвестно.

По делото е установено, че ответницата не пребивава и на адреса в България, на който е регистрирана като пребиваващ в страната чужденец / с валидно разрешение за пребиваване № ********* до 18.09.2024 година, издадено след унищожаване на предходното такова с № ********* от ОДМВР – С. З., видно от приложеното на стр. 53 от делото писмо от Началник група „Миграция“ при ОДМВР – С. З./.

Към момента на завеждане на исковата молба – 09.02.2024 година ответницата все още е имала статут на продължително пребиваващ в страната чужденец. Длъжностното лице – връчител в кръга на своите правомощия е удостоверило, че ответницата не е открита на адреса, на който е регистрирана – град С. З., ул. „Ц. С. В.“ № **, ет. *, ап. ** и не се е явила, за да получи адресираните до нея книжа – съобщение ведно с препис от исковата молба с приложенията към нея.

При установените по делото обстоятелства, че ответницата е с неизвестен адрес както в България, така и в чужбина, включително и че е напуснала адреса във В., вписан в договора между страните като адрес за кореспонденция, съдът намира, че следва да приеме допустимост на въззивната жалба, подадена от назначения й в първоинстанционното производство особен представител.

Въззивният съд, при упражняване на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съобразявайки конкретните оплакванията във въззивната жалба и събраните доказателства, намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба, по които въззивният съд дължи произнасяне, са неоснователни.

На настоящия етап от производството, при съобразяване на очертания с въззивната жалба предмет, не са спорни следните обстоятелства:

4 сключването на договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД между „Банка ДСК“АД и Т. А. Т. Д. на 05.02.2015 година, по който е отпуснат на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 64542,39 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период; изтичането на гратисния период на 30.10.2021 година / при краен срок за полагане на последния държавен изпит за специалността „Медицина“, в която се е обучавала Т. Д. края на месец октомври 2020 година/ и настъпване на първата падежна дата на 28.11.2021 година. Безспорно е също, че ответницата е усвоила отпуснатия кредит за заплащане на семестриални такси през периода от 06.02.2015 година до 30.09.2019 година на десет вноски.

Установено е от доказателствата, включително от приетата съдебносчетоводна експертиза, че общият размер на усвоената сума е 64542,39 лева. След настъпване на падежа за издължаване на кредита, с първа падежна дата на 28.11.2021 година, на 120 равни месечни вноски от по 1019,15 лева, ответницата не е погасила нито една от тях, като към датата на исковата молба – 09.02.2024 година общият брой на непогасените вноски е 27 за сумата от общо 27528,93 лева.

С оглед на това за банката – кредитор е възникнало правото по чл.

18.1.а. от Общите условия, които са неразделна част от договора за кредит, да го обяви за предсрочно изискуем. Според тази клауза кредиторът има право на превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски.

Спорен е въпросът за това дали изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е достигнало до кредитополучателката.

Изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост се съдържа в исковата молба.

Доводите във въззивната жалба за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита поради недостигане на исковата молба, респ. на изявлението в нея, до ответницата Т. Д., са неоснователни. Обстоятелството, че исковата молба не е връчена лично на ответницата, не е основание да се приеме липса на връчване изобщо. В чл. 21 от Общите условия изрично е предвидено, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от него адрес, се 5 считат за връчени, освен ако не е предвиден друг ред за уведомяване, т.е. уговорено е фингирано връчване на посочения от кредитополучателя адрес, включително на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост.

Адресът на кредитополучателката, посочен в договора за кредит като адрес за кореспонденция, е този във В.. При опит да бъде осъществено връчване на книжа, включително на исковата молба, съдържаща изявлението за предсрочна изискуемост, на този адрес по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, подписана в Хага на 15.11.1965 година, е установено, че тя вече не живее там и друг адрес не е известен. Т.е. в случая може да се приеме фингирано връчване на изявлението на банката.

Отделен е въпросът, че ответницата се представлява по делото от назначен особен представител, който е получил книжата, адресирани до нея, включително исковата молба с изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост. Когато има назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК с оглед охрана на интересите на ответника при наличие на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, връчването на книжата е надлежно, ако е направено на особения представител, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в каквато насока е непротиворечивата съдебна практика / напр. решение № 198 от 18.01.2019 година по т. дело № 193/2018 година, първо т.о. на ВКС/. Безспорно е, че банката може да избере начин за връчване на изявлението до длъжника, включително чрез нотариална покана, като в съдебната практика се приема, че когато е била проведена процедурата по чл. 50 от ЗННД във връзка с чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, т.е. удостоверено е от длъжностното лице отсъствието на лицето от адреса, съобщенията до него се смятат за връчени, дори без да е необходимо назначаването на особен представител. Това е допълнителен аргумент, че в случая е установено надлежно уведомяване от банката за предсрочната изискуемост, доколкото има и назначен особен представител, до който е достигнало изявлението.