Решение № 13 от 26.01.2026, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Административно наказателно дело 116/2024
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 26.01.2026
- Състав
- Димитър Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.64д, ал.4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.64д, ал.4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.275, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.413, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- §1,т.1 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Поморие, 26.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно наказателно дело № 20242160200116 по описа за 2024 година взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „Ванина Стил” ООД, ЕИК 102954869, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Сан Стефано“, № 60А, вх.А, партер, представлявано от управителя Ц. Я. С., против наказателно постановление (НП) № 02-2400199/22.05.2024 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, (ДИТ – Бургас), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв. /1022.58 евро/, на основание чл.413, ал.2 от КТ, затова, че на 27.03.2024 г., в качеството си на работодател – строител, не е изпълнил задължението си да обезопаси срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за крака, средно и основно перило за ръце, предпазна мрежа или аналогично решение, контурите на сградата на втора етажна плоча на строеж „Жилищна сграда с гаражи”, находящ се в УПИ ХІ-5189, кв.252, по плана на гр.Поморие, изпълняван от строителя, с което не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като вземе подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, в това число на работещия Р.Р.Я., на длъжност „общ работник строителство на сгради”.
Като правна квалификация на нарушението наказващият орган е посочил нормите на чл.275, ал.1 от КТ, вр.с чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2024 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и 1 незаконосъобразно, в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че НП е законосъобразно, се иска замяна на санкцията с предупреждение или намаляване размера на същата до 766.94 евро /1 500 лв./.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя и надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата на наведените с нея основания.
Административнонаказващият орган представя преписката по проведеното пред него производство, негов процесуален представител-юрисконсулт изразява становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.
Жалбата е допустима, като подадена от субекта, посочен в НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2400199/11.04.2024 г., съставен от М. Т. А. – инспектор при ДИТ – Бургас.
В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че на 27.04.2024 г. при извършена проверка в строителен обект - жилищна сграда с гаражи находящ се в УПИ ХІ-5189, кв.252 по плана на гр.Поморие, изпълняван от дружеството жалбоподател, в качеството на строител, на който полагат труд работници от дружеството, в това число Р.Р.Я., на длъжност „общ работник строителство на сгради”, е установено, че контурите на сградата на втора етажна плоча на строежа, на която се извършват строителни и монтажни работи, не са обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за крака, средно и основно перило за ръце, предпазна мрежа или аналогично решение, с което работодателят не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като вземе подходящи предпазни мерки, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
В АУАН като нарушена е посочена нормата на чл.275, ал.1 от КТ, вр.с чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2024 г., за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР.
АУАН е връчен на Я. С., в качеството му на упълномощено лице съобразно с представените пред АНО пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Ц. С. и пълномощно от същия упълномощител за представителство пред ДИТ-Бургас.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по съставения АУАН, при същата правна квалификация на нарушението.
Представен е протокол № ПР2412112/11.04.2024 г., за извършената проверка, както и договор за строителство на процесния строителен обект, в който дружеството жалбоподател 2 е посочено като изпълнител, а така също разрешение за строеж на обекта.
По делото в качеството на свидетел е изслушата актосъставителката Ваня Станимирова Василева, като от показанията й не се установява фактическа обстановка, различна от установената в съставения от нея АУАН.
По делото е извършена съдебно графологична експертиза, от заключението на която, се установява, че подписът на упълномощителя Ц. Я. С. положен в пълномощното за представителство пред ДИТ-Бургас от 04.04.2024 г., не е положен от Ц. С..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи.
Не се установяват нарушения при установяване на нарушението и съставянето на АУАН и издаването на НП, а възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни, тъй като АУАН и НП съдържат всички реквизити и са със съдържанието предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства не се установява различна фактическа обстановка от установената със съставения АУАН, възпроизведена и в обстоятелствената част на издаденото НП, като по същество в жалбата не се и оспорват констатациите на АНО във връзка с изложените обстоятелства във връзка с извършване на нарушението, доколкото не се и твърди, че дружеството жалбоподател е изпълнило задължението си да обезопаси контурите на сградата на втора етажна плоча на строежа, така че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, в какъвто смисъл са изискванията на чл.275 , ал.1 от КТ, в която разпоредба е предвидено задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като в Наредба № /22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи се съдържат специфични конкретни изисквания, които работодателите трябва да спазват в изпълнение на задължението си по чл.275, ал.1 от КТ.
В случая жалбоподателят и работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, не е изпълнил задълженията си да обезопаси строителния обект, чийто строител е бил, към момента проверката, като контурите на сградата на втора етажна плоча на строежа, на която се извършват строителни и монтажни работи, не са обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за крака, средно и основно перило за ръце, предпазна мрежа или аналогично решение, с което е извършил нарушение по чл. 275, ал.1 от КТ , вр.с чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2024 г., за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, съгласно които разпоредби работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи), като Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи 3 и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение и за предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.
Съдът не споделя изложените от жалбоподателя аргументи за нарушено право на защита, поради това, че бил лишен от възможност, в тридневен срок, да подаде възражения срещу АУАН, тъй като същият е бил връчен на лице, което няма представителна власт да го получи.
В тази насока се сочи, че представеното изрично пълномощно съставено на бланка предоставена от ДИТ, с което е управителя на дружеството жалбоподател Ц. Я. С. упълномощава сина си Я. Ц.ов С. да го представлява пред ДИТ по повод получаване на посочените в същото документи сред които и АУАН и НП, не е подписано от лицето посочено като упълномощител, като това се установява и от заключението на извършената по делото съдебно- графологична експертиза.
Независимо от това обаче, по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което управителят на дружеството жалбоподател упълномощава Я. С. да представлява посочените в пълномощното дружества, сред които и дружеството жалбоподател.
В т.1 от същото пълномощно е посочено, че упълномощеното лице има право да заплаща всички данъци, такси и глоби свързани с дейността на дружеството, както и да го представлява в отношенията му с държавни органи и учреждения, както и пред съда; пред посочените в т.2. Данъчна служба, НАП, органите на Социалното осигуряване, БУЛСТАТ, АДВ, както и пред всички държавни административни органи, министерства и ведомства във връзка с дейността им, като подава необходимите декларации, заплаща такси, глоби и др.
Въпреки, че ДИТ не е изрично посочена в генералното пълномощно, от съдържанието на същото, може да се изведе, че позволява на пълномощника да получава АУАН съставен от ДИТ, доколкото същата инспекция е държавен административен орган и съставянето на процесния АУАН е във връзка с дейността му, като по такъв повод пълномощникът има право да заплаща и глоби , които се налагат с наказателно постановление и са краен резултат от административно наказателната дейност на административния орган.
След като има право да заплаща глоби, очевидно има право да получава и АУАН, с който започва административно наказателното производство, което завършва с НП, с което е наложена санкцията, което напълно съответства на правния принцип „комуто е позволено повечето е позволено и по-малкото“.
При това положение, съдът намира, че поначало не е било необходимо съставянето на представеното изрично пълномощно на бланка на ДИТ, за което се установи, че не е подписано от лицето посочено в него като упълномощител, доколкото пълномощникът е разполагал с представителна власт да получи АУАН на основание съставеното генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
4
С оглед изложеното, съдът прие, че АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице, поради което и не е налице твърдяното нарушение на правото на защита на жалбоподателя, който е имал всички възможности да упражни това си право, включително като подаде възражения срещу АУАН в предвидения затова тридневен срок.
За нарушението по чл.275, ал.1 от КТ , съобразно санкционната норма на чл.413,ал.2 от КТ, за юридически лица каквото е жалбоподателя е предвидено наказание имуществена санкция от 1500 лв. до 15 000 лв.
В случая АНО неправилно е определил същото в размер на 1022.58 евро /2 000 лв./, което е над минималния предвиден в закона размер.
Съдът намира,че при определяне размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата на други нарушения на трудовото законодателство, установени с влязло в сила НП, извършени от жалбоподателя, както и липсата на вредни последици за здравето на работниците, като отегчаващи вината обстоятелства не се установяват, поради което и наказанието имуществена санкция следва да се определи към предвидения в закона минимум от 766.94 евро /1 500 лв./.
Предвид посоченото и на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН от ЗАНН, НП следва да се измени по отношение размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция, която следва да се намали на 766.94 евро /1 500 лв./.