Определение № 3192 от 13.10.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3192 гр. София, 13.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Частно търговско дело № 20221100901429 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 679 ТЗ, образувано по искане на кредитора У.К.

ЕООД (кредитор на „**Б.“ ЕООД /н./ в открито производство по несъстоятелност по т.д. № 8992/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в) за отмяна на решението на проведеното на 22.07.2022 година събрание на кредиторите на дружеството – за определяне окончателното възнаграждение на синдика да е в размер на 14 % от реализираната продажна цена на осребреното имущество на длъжника, за която цена е издадено постановление за възлагане на недвижими имоти.

Кредиторът възразява, че с посоченото решение съществено се ощетяват част от кредиторите на **Б. ЕООД (н.), с оглед получаваното текущо месечно възнаграждение, липсата на дейност на дружеството, включително и при съпоставяне размерите на гласуваното окончателно възнаграждение и на приетите вземания на кредитора Национална агенция за приходите. Счита, че е налице съществено ощетяване на кредитора У.К. ЕООД, тъй като при разпределението на реализираните суми този кредитор би получил по-голяма сума за удовлетворяване на вземането си, както и че се ощетяват хирографарните кредитори на длъжника.

Кредиторите С.С.Т. и П.Д.* ЕООД намират искането за неоснователно, тъй като решението било взето при спазване законовите изисквания и е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Намира и че няма ощетяване на част от кредиторите.

Синдикът намира искането за неоснователно, като излага подробни мотиви в представеното писмено становище и в о.с.з., но следва да се отбележи, че същите не могат да бъдат съобразени по същество на спора, тъй като той не е страна в производството, което касае решение на друг орган в производството по несъстоятелност.

От несъстоятелния длъжник или друг кредитор на дружеството /кредиторите са уведомени със съобщение по чл. 679, ал. 3 ГПК, публикувано в неофициален раздел на Държавен вестник, бр. 67 от 19.08.2022г./ становище не е постъпило.

1

От приетите писмени доказателства по делото и съдържанието на актовете, обявени по партидата на несъстоятелния длъжник (общоизвестни съгласно чл. 23, ал. 4, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ), се установява, че процесното събрание на кредиторите е свикано с постановено от съда определение и поканата с дневния ред е обявена в ТР по партидата на дружеството. Установява се и че жалбоподателят е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност.

Искането е допустимо, като подадено в срока по чл. 679, ал. 2 ТЗ и от кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ.

Не се твърди събранието да е проведено при формални нарушения на закона, поради което съдът не извършва тази проверка служебно, а предмет на настоящото производство са единствено възраженията на един от кредиторите, които в случая се ограничават до твърдения за това, че процесното решение на събранието на кредиторите води до същественото им ощетяване.

На 22.07.2022 г. е проведено събрание на кредиторите при обявен в Търговския регистър дневен ред и с мнозинство от повече от 50 % от приетите вземания е взето решение по направено предложение, а именно- определено е окончателното възнаграждение на синдика да е в размер на 14 % от реализираната продажна цена на осребреното имущество на длъжника, за която цена е издадено постановление за възлагане на недвижими имоти.

Критериите по нормата на чл. 679, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението на кредиторите, е да има ощетяване, то да е съществено и да засяга само част от кредиторите, т.е. решението на събранието да е явно несправедливо за едни за сметка на други кредитори.

Предварително и изрично следва да се уточни и че извън правомощията на съда в производството по чл. 679 от ТЗ е да преценява целесъобразността на взетото от събранието на кредиторите решение, поради което възраженията в тази насока не могат да бъдат обсъждани.

В случая, взетото решение попада в хипотезата на чл. 679, ал. 1 ТЗ по следните мотиви.

Съгласно нормата на чл. 677, ал. 1, т. 5 от ТЗ, в правомощията на събранието на кредиторите е определяне размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение на синдика, като според чл.

661, ал. 1 ТЗ, решението за определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето преди приключване на дейността на синдика.

Съгласно чл. 661, ал. 4 от ТЗ, окончателното възнаграждение на синдика се определя в зависимост от определени показатели и може да се определи и като процент от имуществото, с което е попълнена масата на несъстоятелността, и/или като процент от стойността на осребрените активи /чл. 661, ал. 5 от ТЗ/, както и в случая. Възнаграждението на синдика, независимо дали е текущо или окончателно, подлежи на изплащане като разноски от масата по несъстоятелността (чл. 723, т. 2 от ТЗ), с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ - преди публичноправните вземания на 2 държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност по т. 6 и съответно вземанията на останалите хирографарни кредитори по т. 7-9.

Принципно, дейността на синдика по формирането на масата на несъстоятелността и осребряването на активите ползва всички кредитори и цели удовлетворяване на техните вземания и всички те дължат участие при възмездяване на синдика за осъществената работа. Определяне на предвиденото в закона окончателно възнаграждение, обаче, от 15 % от събраните при осребряването суми обуславя извод за ощетяване на хирографарните кредитори и кредиторът с публични вземания, тъй като посочената част от събраните суми при тяхното разпределение няма да послужи за удовлетворяването им, а за заплащане на окончателното възнаграждение. Само за пълнота следва да се посочи и че съгласно чл. 4 от Наредба от 23.10.2003 година на БНБ за възнаграждението на синдика на банка в несъстоятелност, след шестия месец от датата на назначаването се определя като процент от общата сума от осребреното имущество и събраните вземания по пера, при максимален праг от 0.7%, който би бил надскочен над 20 пъти при възнаграждение от 15% и сочи на извод за съществено ощетяване на част от кредиторите.

По изложените съображения съдът намира, че молбата по чл. 679 от ТЗ, подадена на кредитора НАП, се явява неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.

6 ГПК, длъжникът дължи разноски за държавна такса от 25 лева по сметка на Софийски градски съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 679 ТЗ, по молба на кредитора У.К. ЕООД (кредитор на „**Б.“ ЕООД /н./ в открито производство по несъстоятелност по т.д. № 8992/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в) единственото взето решение на проведеното на 22.07.2022 година събрание на кредиторите на дружеството **Б. ЕООД /Н/, с което е определено окончателно възнаграждение на синдика да е в размер на 14 % от реализираната продажна цена на осребреното имущество на длъжника.

ОСЪЖДА „**Б.“ ЕООД /н./, ЕИК: **** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 лева за държавна такса и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от определението да се изпрати за прилагане по т.д. № 8992/2016г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3

4