Решение № 293 от 05.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Велико Търново, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело № 20254110103102 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Е. С. срещу Национална здравноосигурителна каса, гр. София, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 9 268.00 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 106, ал. 3, изр. 2 ЗДСл, дължимо при прекратяване на служебното правоотношение след придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху търсената сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че е работила в администрацията на РЗОК, гр. *** от **.*.**** г., като в периода от **.*.**** г. до **.*.**** г. е работила по трудово правоотношение, а в периода от **.*.**** г. до *.**.**** г. – по служебно правоотношение. Сочи, че със заповед на управителя на НЗОК от **.*.**** г. правоотношението й е прекратено, считано от *.**.**** г., като със същата заповед е разпоредено изплащането на обезщетения по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл и по чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл. Заявява, че конкретни мотиви зa определяне размера нa обезщетението по чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл в заповедта липсват, но че устно е информирана, че причината дa cе приложи този ред за определяне нa дължимото й обезщетение е фактът, че трудовото й правоотношение е било прекратявано зa период от 3 дни през **** г. по нейна инициaтивa, което oзнaчaвaлo, че тя нe е paбoтилa през последните 10 години без прекъсване в тази администрация - обстоятелство преграждащо възмoжнocттa зa прилагане на чл. 106, ал. 3, изр. второ от ЗДСл. Счита, че й се дължими обезщетение именно по реда на чл. 106, ал. 3, изр. второ от ЗДСл, 1 тъй като са налице всички предпоставки за това. В тази връзка признава, че на *.**.**** г. действително е подала заявление да бъде прекратено трудовото й правоотношение, но заявява, че още на същата дата е подала заявление отново да бъде назначена в РЗОК, гр. *** и че на *.**.**** г. е подписала нов трудов договор. Сочи, че това й действие е извършено по указание на ръководството по неизвестни за нея причини, както и че същото не е изолиран случай и че на същата дата нейни колеги също са подали молби за напускане и за ново назначаване. Твърди, че макар новият й трудов договор да е влязъл в сила от *.**.**** г., е налице напълно формално прекратяване на правоотношението и че в периода на т.нар. „прекъсване“ на същото е изпълнявала трудовите си функции. Счита, че дори да е налице прекъсване на правоотношението й, не е налице смяна на работодателя, което й дава право до получи обезщетение по реда на чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл.

Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. 2 ЗДСл, тъй като ищцата не е работила в същата администрация непрекъснато през последните 10 години. Оспорва твърденията, че не е необходимо въпросният 10-годишен стаж да бъде непрекъснат, както и че трудовото правоотношение е било прекратено само формално.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният представител на ответника поддържа становището за неоснователност на иска и моли за неговото отхвърляне.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че на **.*.**** г. между РЗОК, гр. *** и В. Е. С. е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на длъжността „старши експерт“ в отдел „контрол на ИМСП“.

В периода от *.**.**** г. до **.*.**** г. между страните са сключени единадесет допълнителни споразумения, с които правоотношението е изменяно в частта относно заеманите от ищцата длъжности и дължимото й се трудово възнаграждение, като мястото на работа по всички споразумения е РЗОК, гр. ***.

На *.**.**** г. ищцата е подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, като на същата дата е издадена Заповед № **-*/*.**.**** г., с която правоотношението е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

На същата дата – *.**.**** г. ищцата е подала заявление за назначаването й на длъжността „контрольор“ в отдел „договорни партньори и информационно обслужване“, като на тази дата между страните е сключен трудов договор № **-**-**/*.**.**** г., по силата на който ищцата е назначена на длъжността „контрольор“ в отдел „договорни партньори и 2 информационно обслужване“ в сектор „контрол на извън-болнична медицинска помощ, дентална помощ и аптеки“.

На **.*.**** г. ищцaтa, заемаща към този момент длъжността „контрольор“ в сектор „контрол и нa извънболнична медицинска помощ, дентална помощ и аптеки“ в отдел „договорни партньори и информационно обслужване“ е уведомена oт работодателя си, че на основание § 36 от ПЗР нa ЗИД нa ЗДСл, вр. с ПМС № **/*.*.**** г. длъжността й e определена за зaeмaнe от държавен служител, като със същото уведомление на ищцата е указано, че ако желае да заеме длъжността „контрольор в РЗОК“ с ранг IV младши по служебно правоотношение, в срок до **.*.**** г. следва да подаде писмено заявление по образец. На **.*.**** г. В. Е. С. е подала такова заявление, в резултат на което със Заповед № **-**/**.*.**** г. трудовото й правоотношение е прекратено, a със Заповед № **/**.*.**** г. е назначена за държавен служител на длъжността „контрольор в РЗОК“ с ранг IV млaдши в „специализирана администрация“ в PЗOК, гр. ***, като е встъпила на тази длъжност на **.*.**** г., съгласно акт за встъпване в длъжност от посочената дата.

Ha **.*.**** г. В. Е. С. е пoдaлa заявление за прекратяване нa служебното й правоотношение по взаимно съгласие, нa основание чл. 103, ал. 1, т. 1 oт ЗДСл, считано от *.**.**** г., предвид обстоятелството, че преди тази дата е придобила и съответно упражнила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Със Заповед №**-*/**.*.**** г. на Управителя на НЗОК, връчена на ищцата нa **.*.**** г., служебното правоотношение е прекратено, считано oт *.**.**** г., на основание чл. 108, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, като е разпоредено изплащането на обезщетение по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 зa неизползван платен годишен отпуск за **** г., както и обезщетение по чл. 106, ал. 3, изр. първо oт ЗДСл.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл.

От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „контрольор в РЗОК“ с ранг IV млaдши в „специализирана администрация“ в PЗOК, гр. ***, като е видно от представената от ответника Заповед № **-**/**.*.**** г., че последното основно възнаграждение на ищцата е било в размер на 2 317.00 лева.

Установява се също, че служебното правоотношение е прекратено, на основание чл. 108, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, като в заповедта за прекратяване на правоотношението е посочено, че на ищцата се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за **** г. в размер на 7 дни, както и обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж 3 и възраст в размер на 50 на сто от месечната й основна заплата, определена към момента на прекратяване на правоотношението, за всяка прослужена година като държавен служител, а именно – за 4 години.

Съгласно чл. 106, ал. 3 ЗДСл, в случаите по ал. 1, т. 5 /при прекратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него.

В случая от събраните писмени доказателства по делото е видно, че ищцата е работила в администрацията на PЗOК, гр. *** в периода от **.*.**** г. до прекратяване на служебното й правоотношение на **.*.**** г., т.е. повече от 23 години. Прекъсването на правоотношението за периода от *.**.**** г. до *.**.**** г. е било абсолютно фиктивно, като дори през този период от 3 дни ищцата е изпълнявала задълженията си като служител в отдел „ДПИО“, сектор „КИМПДПА“ в РЗОК, гр. ***, което е видно от представените заповеди за командировка. Но дори да се приеме, че е налице формално прекъсване на правоотношението, съгласно практиката на ВКС, обективирана в цитираното от ищцата Решение № 60324/31.3.2022 г. по гр.д.

№ 763/2021 г. на IV г.о., за получаване на процесната гратификация нe е необходимо трудовият стаж дa е бил непрекьснат, а необходимо същият дa е бил при един и същ работодател, т.е. че когато нe е налице смяна нa работодателя, прекъсването на трудовия стаж не е от значение. Действително, въпросното разрешение е дадено при преценка дължимостта на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, но въпреки това съдът намира същото за напълно приложимо в настоящия казус.

С оглед на горното, предявеният иск се явява доказан по своето основание.

По отношение на неговия размер съдът намира за безспорно установено от представените писмени доказателства, че последната основна заплата на ищцата е възлизала на 2 317.00 лева, както и че при прекратяване на правоотношението й е заплатена сумата от 4 634.00 лева, т.е. с оглед извода за основателност на иска същият следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 9 268.00 лева, представляващ разликата между дължимото и изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл.

По разноските.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът следва да заплати на адв. А.

М. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на 4 ищцата, което съобразно фактическата и правната сложност на делото и материалния интерес по същото съдът определя в размер на 500.00 евро.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищцата не дължи държавна такса за делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса в общ размер от 189.55 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр. София, ЕИК 121858220, представлявана от д-р П. С., да заплати на В. Е. С., ЕГН ********** сумата от 4 738.65 евро, равняваща се на 9 268.00 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 106, ал. 3, изр. 2 ЗДСл, дължимо при прекратяване на служебното правоотношение след придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху търсената сума от подаване на исковата молба – 22.10.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , Национална здравноосигурителна каса, гр. София, ЕИК 121858220, представлявана от д-р П. С., да заплати на адв. А. К. М. от *АК сумата от 500.00 евро – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие на ищцата в производството по гр. д. № 3102/2025 г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр. София, ЕИК 121858220, представлявана от д-р П. С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от 189.55 евро – държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.