Определение № 1074 от 07.10.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074 гр. София, 07.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20211000601081 по описа за 2021 година образувано по жалби на адвокат Ц.Д., защитник на подсъдимия В. К. Т. и адвокат И.Д., защитник на подсъдимия Е. Г. Д. и Т. Г. О. против протоколно определение от 21.09.2021 г. по нохд № 195/21 г. на Окръжен съд Благоевград, установи следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитниците на подсъдимите В. К. Т., Е. Г. Д. и Т. Г. О. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура - Благоевград. Отделно от това съдът е оставил без уважение и искането на защитата на подсъдимия В.Т. да бъде изменена мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал всеки един от тримата подсъдими и на основание чл.249, ал.3 НПК с отделни жалби са го обжалвали пред настоящата инстанция в частта му, с която съдът е определил, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на посочените подсъдими и в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия В.Т. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава, а именно „Домашен арест”.

1

В жалбите са релевирани доводи и съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл. 248 НПК, като се прави искане определението да бъде отменено в обжалваните му части и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите според защитата съществени процесуални нарушения, а мярка за неотклонение на В.Т. да бъде изменена от „Задържане под стража” в по-лека такава, а именно „Домашен арест”.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбите, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на въпросното протоколно определение в обжалваните му части и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбите са подадени в срок, от активнолегитимирани страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество същите са неоснователни.

Възраженията и в двете жалби са почти еднотипни и се припокриват, касателно едни и същи процесуални нарушения, които според жалбоподателите са допуснати от първата инстанция и няма пречка да бъдат разгледани заедно.

В разпоредителното заседание защитата на подсъдимите Т., Д. и О. са изразили претенции за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата на на чл.248, ал. 1, т. 3 НПК.

Защитата на подсъдимия Т. в хронологичен ред е посочила допуснатите от страна на прокурора процесуални нарушения на досъдебното производство, свързани с непроизнасянето по направено искане за извършване на допълнителни следствени действия, невнасяне в съда на искане за изменение на мярката за неотклонение в досъдебната фаза на производството и неучастие на защитата и подсъдимия на предявяване на материалите от тази фаза, като последното било отказано поради липсата на произнасяне с постановление на наблюдаващия прокурор по направените от защитата и подсъдимия искания. Защитата е направила и искане за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава, като е посочила, че Т. търпи най-тежката мярка за неотклонение вече една година и близо три месеца и че е с влошено здравословно състояние, касаещо проблеми със зъбите и болки от дископатия, констатирана като заболяване по-рано.

Защитата на подсъдимите Д. и О. е изложила почти идентични възражения, касаещи неуважаване от страна на прокурора на направени искания за събиране на нови доказателства и извършване на допълнителни следствени действия. Досежно подсъдимия Д. защитата е посочила и друго нарушение, обективирано в приключване на делото и непредявяване материалите по същото поради неуважаване представена от Д. медицинска документация, удостоверяваща невъзможността му да присъства на това следствено действие поради заболяване и карантиниране.

2

Съдът е оставил без уважение така направените искания, като е счел, че наведените доводи и възражения са несъстоятелни.

Настоящият състав намира изводите на съда за правилни.

Обосновано и законосъобразно първостепенният съд е приел, че една част от възраженията на двамата защитници касаят искания за събиране на нови доказателства с цел установяване на нови обстоятелства или проверка на вече събрани такива в хода на досъдебното производство. Правилно съдът е приел, че това възражение на защитата е неоснователно и не следва да се обсъжда по същество, тъй като искания, свързани със събирането и проверката на доказателствата са процесуално недопустими по силата на чл. 248, ал. 4 НПК.

В процесуалния етап, в който се намира делото, въпросите, поставени от защитата и касаещи доказателствената обосновка на обвинението на подсъдимите, не могат да бъдат решени поради изложеното съображение. Правилно съдът е съобразил, че правата на подсъдимите не са нарушени, тъй като съдебната фаза е съществената в процеса и те могат да направят искания за събиране на доказателства в хода на производството по делото.

Както първостепенният съд, така и настоящият състав, констатира обстоятелството, че въпреки възраженията на защитниците срещу отказа или непроизнасянето на прокурора за събиране на доказателства, в разпоредителното съдебно заседание същите не са направили никакви искания за събиране на нови доказателства, каквато процесуална възможност им дава разпоредбата на чл.248, ал.1, т. 7 НПК.

По отношение на възраженията на защитата във връзка с непредявяване на материалите по делото, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Под внимание е била взета разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, определяща кръга на нарушенията, които следва да се считат за съществени и отстраними, като правилно е било съобразено, че сред тях не попада посоченото от защитата непредявяване на материалите по делото. Въпреки това съдът е обсъдил и създалите се процесуални ситуации, ограничили възможностите за предявяване на материалите по делото на подсъдимите Д. и Т.. Основателно е възражението на адвокат Д., че от протокола, приложен на л. 11, том 8 от ДП, е видно, че са били предявени на подсъдимия и защитника му само явните материали по делото. В същото време обаче и двамата са били призовани/виж л. 25 и л. 39, том 8/ и им е била осигурена възможност на 24.02.2021 г., на 25.02.2021 г. и на 26.02.2021 г. за предявяване на останалите материали по делото. Последното е било осуетено поради посочено от Д. заболяване от КОВИД 19 и карантиниране, което обаче не е било безспорно установено с оглед представената от РЗИ – Благоевград справка. От друга страна, въпреки че адвокат Д. не е присъствал на предявяване на секретните материали по делото с подсъдимия Д., той реално се е запознал със същите по делото в качеството си на защитник на подсъдимия О., видно от протокола за предявяване от 25.02.2021 г., приложен на л. 73, том 8 от следственото дело.

По отношение възражението на адвокат Д. за неучастие на защитата и подсъдимия на 3 предявяване на материалите по делото от досъдебното производство, правилно съдът е приел, че е било гарантирано както правото, така и възможността същите да се запознаят с всички материали, включително и секретни такива по делото. Те са били призовани за предявяване на материалите по делото /адвокат Д. с нейния доверител/ на 24.02.2021 г. /виж л. 69, том 8 от следственото дело/ и на тази дата им е била осигурена възможност да се запознаят с всички материали по делото. Правилно съдът е съобразил, че обстоятелството, че тя не е реализирала тази възможност, мотивирайки становището си с отказа на прокурора да се произнесе по направени доказателствени искания, не води до допуснато съществено процесуално нарушение. Отделно съдът е съобразил и обстоятелството, че отказът на защитата да се запознае с материалите по делото и същите да й бъдат предявени е бил удостоверен с подписите на двамата свидетели.

Настоящият състав споделя така изложените съображения на първата инстанция относно създалите се процесуални ситуации и също намира, че даже и да се игнорира разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, не е било нарушено правото на подсъдимите Т. и Д., свързано с непредявяване на материалите от досъдебното производство. Но даже и да се приеме, че все пак е допуснато нарушение в тази насока, то същото е сред онези нарушения, които могат да бъдат компенсирани в съдебната фаза на процеса, тъй като на страните е предоставена ефективна възможност за достъп до материалите по делото. Това им право се явява охранено и това е така, защото им е предоставена възможността да се запознават с делото и да правят необходимите извлечения в контекста на правото им да участват в производството.

Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия О., изложено във въззивната му жалба, че и по отношение на този подсъдим е било допуснато съществено процесуално нарушение по време на досъдебното производство, като той и защитата му не са били уведомявани за всички процесуални действия, въпреки изрично заявеното желание от О. за това при повдигане и предявяване на обвиненията му. От протоколите за разпит на О. като обвиняемо лице е видно, че същият е направил само искане за предявяване на материалите по делото, а желание за участие във всички процесуални действия след предявяване на обвинението при разпита му от него не е заявявано.

Настоящият състав намира за неоснователно и възражението на защитата на подсъдимия Т. досежно невнасяне в съда на искане за изменение на мярката за неотклонение в досъдебната фаза на производството. От писмо вх. № 1958/02.03.2021 г., приложено на л. 2 от нохд № 195/21 г., е видно, че същото е било внесено за разглеждане от съда заедно с обвинителния акт /виж точка 2 от приложените материали към писмото/. Обосновано и законосъобразно е било прието, че с оглед образуваното съдебно производство, искането за изменение на мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия Д. следва да бъде разгледано по реда на чл. 270 НПК, което е било сторено и то нееднократно до настоящия момент.

В тази връзка жалбата на подсъдимия Т. срещу определението в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под 4 стража“ в по-лека такава, доколкото не е била налице промяна в обстоятелствата, е неоснователна. Последно с определение № 722 от 12.08.2021 г., потвърдено изцяло с определение № 956 от 01.09.2021 г. на САС, състав на Окръжен съд – Благоевград е оставил без уважение искането на подсъдимия Т. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по- лека такава, като е взел предвид здравословното му състояние, съобразил е опасността да извърши престъпление и е отчел продължителността на задържането му. Първата инстанция правилно е счела, че от последното произнасяне на съда по този въпрос до момента нови обстоятелства, които да доведат до изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Т., не са настъпили. Обстоятелствата, сочени от него и защитата му, касаещи здравословното му състояние, са били взети предвид от съдебния състав, и то не само при последното разглеждане на въпроса за мярката му за неотклонение. Правилно съдът е приел, че нови доказателства, установяващи твърдяното от подсъдимия във връзка със здравословните му проблеми, не се сочат и съдът не е констатирал, че са налице нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата по отношение на Т. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Отделен е въпросът, че опасността подсъдимият да се укрие или да върши престъпление продължава да съществува реално и няма данни, които да минимизират интензитета й до степен, налагаща изменението й в по – лека.