Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 399 от 24.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1994/2022
Вид
Решение № 399
Подписан
24.03.2023
В сила
24.03.2023
Състав
Румяна Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 377 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20221100901994 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили на 13.09.2021 г. договор за изпълнение на строително-монтажни работи за обект „Casa Blanka“ – преустройство на съществуваща сграда на ул. **** – А в гр. София. Твърди, че извършил работата качествено и в срок, като ответникът останал задължен да му заплати сумата 58 881,42 лева с ДДС. За посочената сума била издадена фактура № 622/17.06.2022 и същата е връчена на „Д.П.Г.“ АД. Посочва, че предприел действия по предварително обезпечаване на бъдещ иск. Твърди, че до момента на предявяване на исковата молба ответникът нито се е аргументирал, че работата не е извършена, нито е оспорил стойността на претендираното вземане, нито е реагирал на предварителното обезпечение. Посочва, че водил множество разговори с ответника, с цел извънсъдебно уреждане на възникналите задължения, но до реално плащане не се стигнало.

Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 58 881,42 лева с ДДС, представлява главница извършена и приета работа по издадена фактура № 622/17.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 1 864,57 лева за лихва за забава за периода от 05.07.2022 г. до 26.10.2022 г. Претендира разноски за настоящото производство и за производството по обезпечаване на бъдещия иск. С молба от 15.11.2022 г. ищецът конкретизира извършените СМР, за които претендира плащане.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал.

1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

1

Установява се, че препис от исковата молба е връчен на представител на ответника на 09.12.2022 г. В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото заседание, за което е редовно призован – призовката получена на 30.01.2023 г., като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложената по делото призовка, на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

При съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените към нея и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват вероятно основателни.

Предвид изложеното и доколкото ищецът направи изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на 7 710 лева, от които 2 430 лева за държавна такса, 1920 лева разходи в обезпечителното производство и 3 360 лева за адвокатско възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал. 1ЗЗД „Д.П.Г.“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.

София, бул. ****, да заплати на „З.А.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ж.к. ****, сумата 58 881,42 лева с ДДС /петдесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение за извършена и приета работа, за която е издадена фактура № 622/17.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 02.11.2022 г. до окончателното плащане и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 1 864,57 лева /хиляда осемстотин шестдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2022 г. до 26.10.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.П.Г.“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.

София, бул. ****, да заплати на „З.А.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ж.к. ****, сумата 7 710 лева /седем хиляди седемстотин и десет лева/, представляваща направени разноски в обезпечителното и в настоящото производства.

Решението е окончателното и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2