Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 456 от 13.03.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 3472/2019
Вид
Решение № 456
Подписан
13.03.2020
Състав
ГЕРГАНА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА, ЙОВА ПЕТКОВА ПРОДАНОВА, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ МИХОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 60, пар. 2 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 64, пар. 1 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………………….. 2020 година, гр. ВАРНА

В И М

Е Т О Н А

Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, Втори касационен състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА

ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА

СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ в съдебно заседание, проведено на 13.02.2020 г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието на прокурора С. Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова касационно административно дело № 3472/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ против Решение № 132/24.10.2019 г. на Районен съд - Девня, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 80/2019 г., с което е отменено НП № 346/2018/2019/19.02.2019 г. на директора на ТД Северна морска в АМ.

С цитираното наказателно постановление за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. на

„К. “ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А.М.Д., на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2 437,36 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно тълкуване на разпоредбите на приложимия Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Конкретно сочи, че съдът неправилно е приел, че предвид незадоволителния отговор на компетентните индийски власти, българските митнически органи е следвало на основание чл. 110, пар. 5 от Регламент 2015/2447 да отправят второ искане.

Според касатора отговорът е бил ясен, индийските власти са извършили последваща проверка за по-дълъг период от време - от изпращането на искане за съдействие - 19.12.2017 г. до получаване на отговор - 15.10.2018 г. - 10 месеца, т. е. много повече от шестмесечния срок по чл. 110, пар. 3 от Регламента. По изложените съображения твърди, че по делото е доказано по безспорен начин, че представеният при декларирането сертификат не доказва преференциален произход. Липсата на съдействие от страна на износителя води до еднозначното заключение, че произходът на стоката не е доказан, поради което същата не подлежи на преференциално /нулево/ обмитяване. При така получения отговор от индийските власти, митническите органи не са били длъжни да изпращат второ съобщение и правилно са ангажирали отговорността на дружеството.

Въз основа на изложеното е формирано искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна – „К. “ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Поддържа депозираното пред въззивният съд подробно аргументирано становище и изложените в него доводи за незаконосъобразността на наказателното постановление. Счита, че наличието само и единствено на съмнение задължава Митническата администрация на Република България да извърши нужното разследване, каквото не било извършено.

Сочи, че правилно въззивният съд е приел, че Регламентът е императивен и изисква повторна информация, което в случая не е спазено. Отделно сочи, че българските митнически власти е следвало да посочат от какво произтичат техните съмнения в истинността на сертификата за произход и да проведат собствено разследване.

Въз основа на изложеното моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за производството пред въззивният съд.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при установените факти по случая, Районен съд Девня, правилно е приложил закона. Решението на Районен съд Девня е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ДРС е установено, че със Заповед № ЗМ-2000-633/32-279053/09.10.2017 г. началникът на Митница - Варна /сега ТД Северна морска/ възложил извършването на проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 84а, ал. 1 от ЗМ на „К. “ ЕООД, обхващаща периода 08.10.2014 г. - 08.10.2017 г. В хода на проверката проверяващият екип идентифицирал риск от неправилно прилагане на разпоредбите за преференциален произход от Камбоджа, Виетнам и Индия за стоки „ръчни палетни колички“ /РПК/ с тарифен код **********, за които се дължи антидъмпингово мито за стоки с произход от Китайската народна република в размер на 4%. Събраната в хода на проверката информация довела до съмнение относно декларирания от дружеството произход на стоките по 16 бр. митнически декларации, сред които MRN 16ВС0002002Н0150865/19.12.2016 г. с приложен Сертификат за произход - Формуляр А № ЕІ 48870091/01.11.2016 г., регистрирана за режим допускане за свободно обращение на стока - РПК, 180 бр., с деклариран преференциален произход от Индия, посочено условие на доставка - FOB Мумбай и ползвана тарифна преференция, за която дължимото мито е 0%.

Проверката на печатите, положени в кл. 11 на сертификатите, установила съответствие с образеца на печата за заверка на доказателствата за произход формуляр А за Индия, публикувани в Системата за управление на спесимените. След преглед на наличните документи в архива на „К. “ ЕООД и откритата информация в интернет, не възникнали съмнения относно достоверността и автентичността на приложените към декларациите сертификати. Въпреки това, на основание чл. 110 от Регламент (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 64, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, проверяващият екип предприел проверка на сертификата по линия на международното сътрудничество. С писмо рег. № 32-358622/19.12.2017 г. до дирекция „Тарифна политика“ към ЦМУ проверяващият екип поискал да бъде извършена проверка относно достоверността и автентичността на представените документи за преференциален произход от Индия по процесната митническа декларация. Полученият отговор № 32-297942/15.10.2018 г. от Агенция за инспекция на износа - Мумбай, Министерство на търговията и индустрията, Правителство на Индия, потвърдило автентичността на сертификата за произход. Посочено било, че сертификатът е издаден на базата на декларация на износителя, но в процеса на последващата проверка дружеството-износител не оказало съдействие и произходът на стоките не може да бъде потвърден. Въз основа на така получения отговор българските митнически власти приели, че сертификат за произход Формуляр № ЕI48870091/01.11.2016 г. не може да бъде приет за целите на преференциалното третиране на стоките, поради което регистрираните за режим допускане за свободно обращение стоки с описание в кл. 31 „Ръчни палетни колички“ по MRN 16ВС002002Н0150865/19.12.2016 г., съгласно декларирания код по ТАРИК **********, подлежат на обмитяване с мито по отношение на трети страни в размер на 4%. Избегнатите държавни вземания по декларацията били изчислени в размер на 2 437.36 лв., от които мито 2 031.13 лв. и ДДС 406.23 лв. Въз основа на установените в хода на проверката обстоятелства било прието, че дружеството е извършило нарушение по чл. 234, ал.

1, т. 1 от ЗМ, за което му бил съставен АУАН № 369/12.12.2018 г., а въз основа на него е издадено НП № 346/2018/2019 от 19.02.2019 г., с което на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „К. “ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 437.36 лв.

От правна страна Районен съд Девня е приел, че в административнонаказателното производство са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но вмененото нарушение не е доказано и отменил издаденото срещу дружеството наказателно постановление.

За да обоснове този извод ДРС е съобразил и тълкувал приложимия ред за извършване на последваща проверка на сертификатите за произход, разписан в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и конкретно на разпоредбата на чл. 110 от него. Приел, че не са доказани основанията да се откаже предоставянето на тарифните преференции за процесната стока, Липсата на съдействие от страна на износителя според въззивния съд не води до еднозначното заключение, че произходът на стоката не е доказан, съответно да събуди съмнение за действителния произход на стоката, което да се провери по съответния ред, който в случая не е спазен. В нарушение на чл. 110, пар. 5 от Регламента второ съобщение не е изпращано. В заключение въззивният съд счита, че при така получения от индийските власти отговор, преди да ангажират административнонаказателната отговорност на дружеството националните митнически са били длъжни да изпратят второ съобщение, като изискат допълнителна проверка.

Така постановеното решение е неправилно.

При правилно установена фактическата обстановка, ДРС е достигнал до погрешни правни изводи поради неправилно приложение на материалния закон, в т. ч. на приложимото Общностно право.

Съгласно чл. 64, § 1 от

МК, за да се ползват от мерките по член 56, параграф 2, буква г) или д) или от нетарифни преференциални мерки, стоките следва да отговарят на правилата за преференциалния произход по параграфи 2 - 5 от настоящия член. Според § 3 на същата разпоредба за стоки, които се ползват от преференциални мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или по отношение на групи такива държави или територии, различни от посочените в параграф 5, Комисията приема мерки, установяващи правилата за преференциалния произход.

За да се приложат мерките, внесените на територията на Европейския съюз стоки, трябва да отговарят на критериите за произход, определени в Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Специфичните преференциални правила за произход са установени в Приложение 22-03 от Делегирания регламент. По отношение на РПК преференциалното правило за произход, което се прилага по отношение на глава КН 8427 от 1 януари 2011 г. е „производство, при което стойността на всички използвани материали не надвишава 70 % от цената на продукта франко завода“.

За целите на определяне на евентуално задължение за заплащане на антидъмпингови мита следва вносителят да декларира произход на продуктите в съответствие с непреференциалните правила за произход.

Такива са установени в Приложение 22-01 от Делегирания регламент във връзка с обработка или преработка, предоставяща произход. Ръчните колички за палети, класирани в позиция 8427 не са включени в това приложение, поради което основанието за определяне на непреференциалния им произход е чл. 60, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., според който за стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството.

За да се осигури правилното прилагане на схемата ОСП и в контекста на съображения 24 и 25, и чл. 70-74 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, по заявление на износителя или негов представител, компетентните органи в държавите бенефициери издават сертификати за произход, формуляр А, доказващи, че изнасяните продукти отговарят на изискванията [за произход].

В разпоредбата на чл. 110 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е разписан редът за извършване на последваща проверка на сертификатите за произход, формуляр А, и декларациите върху фактура, в контекста на механизма на сътрудничество по чл.