Решение № 1460 от 31.10.2019, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 3239/2019
- Вид
- Решение № 1460
- Подписан
- 31.10.2019
- В сила
- 02.04.2020
- Състав
- СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 6630 от 20.06.2019 · СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ
- Определение № 2840 от 01.08.2019 · СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" · Закон за енергетиката
- чл. 120, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл.83 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" · Закон за енергетиката
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………31.10.2019 година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми граждански състав
На…четвърти октомври...…….….......………….……………….……..Година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова….…………………..………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….………………………… като разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 3239……по описа за 2019…………….……..……...година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът твърди, че е клиент на ответника и заплаща редовно консумираната електрическа енергия по клиентски номер **********. През месец юни 2019 г., получил писмо от „Енерго - Про Продажби“ АД с изходящ номер 52579_КП1900992_2/13.05.2019г. в което било посочено, че ответникът е коригирал сметката на ищеца за електрическа енергия съгласно приложената справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия. Била приложена фактура №**********/13.05.2019г. за сумата от 828,05 лева и становище за начисление на електрическа енергия за периода от 04.10.2017г. до 03.04.2018г. издадено на дата 08.05.2019г..
Сочи, че нито ищеца нито негов представител е подписвал констативен протокол за техническа проверка на точността на измерване на обслужващата ме измервателна система и свързващите я електрически инсталации.
За ответника нямало правно основание за съставянето на същия, поради отменената към датата на проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда на съдебния контрол /Решение №1500 постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС, 5 членен с-в/. Оспорва количеството начислена ел. енергия в размер на 4 451 кВТч., да е потребено. респективно, доставено на абоната за посочения период. Извежда правни извод, че за ответника не съществувало нормативно основание за начисляване на сумата по корекцията.
Моли съда да признае за установено, че ищецът К.Н.Ф. не дължи на ответника „Енерго - Про Продажби“ АД сума в размер на 828,05 лева по фактура № **********/13.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 04.10.2017г. до 03.04.2018г. за обект находящ се гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 50, ап. 8, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба като заема позиция за неоснователност на иска. Сочи, че е налице основание за възникване на вземането към ищцата за потребена електрическа енергия на стойност 828,05 лв., по фактура № **********/13.05.2019г. Процесната сума представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 4451 кВтч, и се дължала от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Признава, че между ищцата и ответника е налице договорно правоотношение и че е била извършена проверка на адреса. Изяснява, че изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, бл. 50, ап. 8 с абонатен № ********** и клиентски № **********. На 03.04.2018г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцата от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на член от домакинството на абоната. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и се установило, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 4451 квтч. В регистър 1.8.1. били отчетени 579 квтч, в регистър 1.8.2. - 1452 квтч, а в регистър 1.8.3. - 4451 квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508571 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Съставен бил Констативен протокол № 1900992.
Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение, същият бил подписан от член от домакинството на абоната. Експертизата била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза и бил съставен Констативен протокол № 686/22.04.2019г. При софтуерно четене се установила намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 4451,1 квтч., която не е визуализирана на дисплея.
На 13.05.2019г. ответникът издал фактура № **********, с която определил цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 828,05 лв. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните обстоятелствата, че те са в договорни отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищцата е потребител на такава енергия с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, като електрическата енергия е доставяна на адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, блок № 50, ап. 8 и е измервана от средство за техническо измерване /СТИ/ – електромер, като сумата 828,05 лв., с начислен ДДС е по фактура № **********/13.05.2019 г., т.е. ищцата е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление. Също е обявено за безспорно, че на 03.04.2018 г. е била извършена проверка от служители на ответното дружество, като електромерът бил свален и предаден на Българския институт по метрология - Русе за експертиза, за което бил съставен констативен протокол № 1900992/03.04.2018 г.
От констативен протокол № 52579/08.05.2019 г., съставен в Българския институт по метрология – Русе се установява, че при софтуерно четене на показателите на електромера е установена външна намеса в рарифната схема на електромера. Налице е преминала енергия на тарифа 3 – 004451.1 kWh, която не била визуализирана на дисплея. Поради това електромерът не съответствал на метрологичните характеристики и не отговарял на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия. С писма от 10.05.2019 г. и 13.05.2019 г. ищцата била уведомена за констатациите за манипулация на електромера, за наличието на неизмерена електроенергия и за корекция на сметката й за периода от 04.10.2017 г. до 03.04.2018 г. За допълнително начислената електроенергия е съставена фактура за сумата от 828,05 лв. с ДДС. По делото не се твърди и няма данни ищцата да е заплатила тази сума.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че процесният електромер е манипулиран. Без електромерът да е бил отварян е налице софтуерна намеса в паметта на измервателното устройство, която намеса води до промяна на тарифната таблица на електромера и на метрологичните му характеристики. Част от консумираната електроенергия измерена от процесния електромер, а именно 4451 kWh след нерегламентирана софтуерна намеса била препрограмирана да се регистрира в паметта на електромера в нов регистър 1.8.3, който не се отчита. Вещото лице дава заключение, че електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания, като не отчита реално консумирана ел. енергия. Методът за отчитане на неотчетената ел. енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че при намесата е елиминиран сумарния регистър от дисплея на електромера, като правилно са били установени началната дата на неправилното отчитане и измерването на електроенергията. Размерът на неотчетената електроенергия бил точно фиксиран.
При така установената фактическа обстановка
Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:
Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявената искова претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявеният отрицателен установителен иск има за предмет установяване на недължимост на сума, начислена от ответника за електроенергия след едностранно коригиране на сметката на ищцата, при което според общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК в тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия. Това е така, защото ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ищцата енергия за минал период - от 04.10.2017 г. до 03.04.2018 г. и основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Основният спорен момент между страните по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел. енергия да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Ответникът твърди сумата да е дължима като стойност на извършена корекция по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., т. е в тридневен срок от обнародването им, доколкото не е предвидено друго.
Правилата са издадени по законова делегация и затова имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. / обаче нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. А тези на чл.
48, 49, 50 и чл. 51 са били отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д.
№ 3879/2017 г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая за първото решение е станало на 14.02.2017 г., а за второто на 23.11.2018 г. Следователно, проверката от 14.01.2019 г. и извършената въз основа на нея корекция по реда на ПИКЕЕ е изначално лишена от правно основание. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. По въпроса относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 582/2010 г., решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 39/2010 г., решение № 29/15.07.11 г. на ВКС по т.д. № 225/10 г., ІІ т.о., решение № 12/11.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 1080/2011 г., решение № 201/21.12.13 г. на ВКС по т.д. № 799/12 г., ІІ т.о./.
Разпечатката съдържа 38 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e78cac2-f67e-4145-9e7e-2da52d195a2b