Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 724 от 12.04.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4108/2022
Вид
Определение № 724
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
Илияна Папазова, Майя Русева, Джулиана Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.145 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.3 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. София, 12.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20228002104108 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение №.1006/6.07.22 по г.д.№.930/22 на АС София, 7с., в частта, с която е потвърдено реш.

№.260051/6.01.22 по г.д.№.8706/19 на СГС, ГО, І-19с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД - за осъждането му да върне сумата 19705,61лв. недължимо платени курсови разлики за периода 1.07.14-12.12.17 по договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 29161/7.12.07 и 3948,62шв.фр. недължими вземания за възнаградителна лихва по договора за периода 1.07.14-12.12.17, ведно със законната лихва, считано от 1.07.19 до окончателното изплащане, и с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за недължимост на сумата 49171,91лв., представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит НL 82935/14.11.17, ведно със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна С. О. Н. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че между „Юробанк И Еф Джи България“АД и ищеца като кредитополучател е бил сключен договор №.НL 29161/07.12.07 за кредит за покупка на недвижим имот, с който банката предоставя кредит в равностойността на швейцарски франкове на 121 170лв., обезпечен с ипотека, срещу насрещно задължение за 1 връщане на сумата на 420 месечни вноски, включващи главница и лихва с размер съгласно Приложение 1; годишната лихва е определена като базовия лихвен процент /БЛП/ на банката-ответник за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 5,15 пункта /чл.3.1/; в чл.3 ал.5 е предвидено, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните; чл.6.2 касае погасяването във валутата, в която договорът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове /в това число след служебно изкупуване от банката на налични по сметка на кредитополучателя средства в лева или евро/; в чл.23 ал.1 ищецът е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.20 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, а в ал.2 е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбата на чл.6 ал.2 и чл.20-чл.22 от договора и е съгласен с настъпването им; впоследствие са сключени и допълнителни споразумения от 8.05.08 и 27.11.12. На 14.11.17 е подписан договор НL 82935/14.11.17, от чието съдържание се установява, че със същия страните са договорили условията за предоставяне на банков кредит за недвижим имот в размер на 158200лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по предходния договор от 2007г., сключен в швейцарски франкове. Съгласно втория договор първите 36м. банката прилага нулев лихвен процент, а от 37-мия месец до изплащането на кредита се дължи лихва, изчислена при променлив лихвен годишен процент, определен като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,637% /за референтен лихвен процент се ползва лихвеният индекс шестмесечен СОФИБОР/. На 12.12.17 страните са постигнали съгласие, че към датата на откриване на заемната сметка общата сума на непогасените задължения по договора от 2007г. възлиза на 97955,92 швейцарски франка, към откриване на заемната сметка банката извършва погасително плащане за своя сметка в размер на 4897,80 швейцарски франка и допълнителна сума в размер на 3000лв. като оставащата сума на непогасените задължения възлиза на 91275,59 швейцарски франка /обменният курс на банката за швейцарския франк е 1.683лв. за 1 франк и оставащата сума в левове възлиза на 153616,82лв./. Към доказателствения материал са били приобщени и кредитното досие на ищеца, гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Станчева и заключение на съдебно-счетоводна експертиза /основно и допълнително/.

Съдът е разгледал оплакванията във въззивната жалба и е изложил подробни мотиви по тях. Приел е, че клаузи на чл.3 ал.1 и ал.5, чл.6 ал.2 и ал.3, чл.13 и чл.23 от договора в швейцарски франкове са неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени - в тежест на банката кредитор е да установи проведено индивидуално договаряне и тя не го е доказала. Съгласно чл.146 ал.2 ЗЗП клауза, която не е индивидуално определена, е „клауза 2 от индивидуален договор, която е била изготвена предварително от търговеца/доставчика и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й“.

Законодателят изчерпателно е конкретизирал две предпоставки за клаузи, които не са индивидуално уговорени: 1) изготвени предварително; 2) липса на възможност потребителят да влияе върху тях. В случая този фактически състав е изцяло налице - няма данни да е осъществено индивидуално договаряне с конкретния клиент, а договорът е стандартен – предлаган за всички клиенти за съответния вид кредитен продукт и валута на отпускане на кредита. За да е налице индивидуално обсъждане на клаузите на потребителски договор, е необходимо потребителят да е имал възможност реално да окаже влияние върху съдържанието на уговорките по договора /реш.№.60058/04.11.21 по т.д.№.2702/19, 1 ТО, реш. от 20.03.20 по т.д.№. 279/19, ІІ ТО и др./. От представения по делото талон от посредническата фирма, както и от споразумението между трети страни не се установява по никакъв начин, че потребителят е обсъждал с банката съдържанието на договора за кредит от 07.12.07. Останалите доказателства също не установяват той да е можел да окаже влияние върху текста на сделката - от искане за предоставяне на кредит с вх.№.116 София-офис Дървеница от 18.10.07 се изяснява, че кредитоискателят е желаел да получи в заем 63 000 евро, а другите документи са такива, които е попълнил след сключването на договора за кредит; свидетелските показания на служител в банката също не съдържат данни потребителят да е оказал влияние върху съдържанието на договора /св.Г.Станчева не познава лично ищеца, не е участвала в преговорите за договора от 2007г., а при сключване на този от 2017 е водила кореспонденция с него, налична по делото, и телефонни разговори, като при разпита не изнася данни С.Н. да е оказал влияние върху съдържанието на договорните клаузи/; електронната кореспонденция между ищеца и банката разкрива, че индивидуално уговорени са само отделни параметри по кредита, превалутирането му в левове, погасяването от страна на банката на 5 % от превалутирания кредит при сключването на договора за банков кредит от 2017г. и на още 5 % след редовно погасяване на 12 месечни вноски по кредита, както и погасяването на допълнителна сума в размер на 3000лв., фиксиран лихвен процент за първите 36 месеца и плаващ лихвен процент за остатъка от срока, като няма доказателства след изискването в електронно съобщение от 26.10.17 до банката на проекта на договора да е имало разискване по неговите клаузи. При тези обстоятелства е направен извод, че последните не са били предмет на обсъждане между страните, при което следва да намери приложение правилото на чл.146 ал.3 ЗЗП - съгласно цитираната разпоредба обстоятелството, че някои отделни договорни условия са уговорени индивидуално, не изключва презумпцията за липса на индивидуално обсъждане на останалите договорни клаузи.

Във връзка с оплакването, че не е налице хипотеза на чл.366 ЗЗД е посочено, че между двете кредитни сделки има връзка и тя произтича от уговорките между контрагентите, които следва да се тълкуват по правилата на чл.20 ЗЗД. Това е така, тъй като в преамбюла на договора за кредит от 14.11.17 /чл.25 и сл./ изрично е посочено, че страните по правоотношението взимат предвид фактите, че са обвързани от вече сключен договор за 3 кредит в швейцарски франкове от 07.12.07, че банката е разработила и обявила условията на програма за превалутиране на задължения по отпуснати от нея кредити в швейцарски франкове и че желаят да превалутират задълженията по договора за кредит в швейцарски франкове при условията на програмата за превалутиране на „Юробанк България“АД. Освен това, видно от отделните клаузи на чл.1 и чл.2 от договора от 14.11.17 и уговорките за усвояването и целта на кредита, безсъмнено новият кредитен договор се сключва, за да се погасят пълно и предсрочно задълженията на кредитополучателя по договора за кредит в швейцарски франкове. При тези обстоятелства е намерено, че е налице пряка връзка между двете кредитни съглашения, при което пороците от първото /това от 2007/ се отразяват и върху второто /от 2017/-доколкото кредитните средства от него са насочени да се погасят предсрочно и изцяло съществуващите задължения на кредитополучателя по договора за предоставяне на кредит в швейцарски франкове. Съдът се е позовал и на реш.

№.146/01.11.17 по т.д.№.2615/16, І ТО, според което ако отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП, то спогодбата, основана на такава клауза, също е нищожна по смисъла на чл.366 ЗЗД. Посочил е, че без значение е дали последващото спогодяване се изразява в сключване на допълнително споразумение /анекс/ към първоначалния договор, страдащ от тези пороци, или /както е в конкретния случай/ с подписване на изцяло нов договор, от който, обаче, е лесно видима връзката му с първоначалния.

Коментирайки общо клаузите на чл.6 ал.2 и чл.23 от договора /предвид приетото от първоинстанционния съд, че съобразно чл.6 ал.2 - процесната по делото разпоредба, предвиждаща, че в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2 ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което с подписването на настоящия договор кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие - и текста на декларативните клаузи на чл.23 ал.1 и ал.2, с които кредитополучателят е заявил, че е запознат с възможността промяна на курсовете швейцарския франк и превалутирането да доведат до повишаване размера на погасителните вноски - доказателства за надлежно изпълнение на задължението на банката за надлежно осведомяване не са ангажирани/, въззивната инстанция се е позовала на практика на СЕС, според която за да бъде реално изпълнено задължението за информираност, финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволи да вземат решение, основано на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата-членка, в която се намира местожителството на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент /решение по дело С-186/2016г. на СЕС/.