Решение № 1772 от 11.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1772 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110101091 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. А. М., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. ***, обл. Варна, ул.

„***" № 8, чрез процесуален представител адв. Д. А., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Община ***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.

***, пл. „***" № 1, за приемане за установено по отношение на ищцата, че ответната община не е собственик на реална част с площ 1618 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. ***, обл. Варна, одобрени със Заповед № *** от *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 2283 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи, при граници на целия поземлен имот: имоти с идентификатори ***

В хода на производството, в проведеното открито съдебно заседание от 27.03.2026 г., след представянето на допълнителната съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. И. А. Х., е допуснато изменение на иска по искане на процесуалния представител на ищцата, като същият се счита за предявен по отношение на 1618/2283 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, вместо първоначално заявената реална част с площ 1618 кв.м

Ищцата в исковата си молба сочи, че притежава недвижим имот в с. ***, общ. ***, обл. Варна, представляващ посочената реална част от 1618 кв.м., владяна в нейните стари, материализирани на място граници — мрежа за ограда от север към ул. „***", дере от изток по протежение на имот с 1 идентификатор *** и слог от югоизток. Като своя приживе праводател посочва наследодателя си ***, ЕГН **********, починал на *** г., който се е легитимирал с нотариален акт ***, том II, нотариално дело *** от 04.07.1967 г. на нотариус при Районен съд – *** за собственик на дворно място от *** кв.м., включено в парцел ***, кв. 3 по дворищно-регулационния план на с. ***, одобрен със Заповед № *** от 12.11.1927 г.

Излага, че приживе наследодателят е упражнявал непрекъснато владение върху имота, продължено от нея самостоятелно след откриване на наследството до настоящия момент. Имотът се обработва от десетилетия — преди това с царевица, понастоящем с люцерна, поддържат се старата едноетажна постройка в имота и оградите. По силата на това трайно владение в стари, материализирани граници, упражнявано в продължение на повече от 40 години, ищцата претендира да е придобила право на собственост върху реалната част от 1618 кв.м. на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

Сочи, че в хода на инициирана от нея процедура по реда на чл. 52, ал. 1, т.

7 от ЗКИР пред Службата по геодезия, картография и кадастър — Варна за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, в съответствие с действителното правно положение и с цел снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, ответната община е възразила срещу представения проект, поддържайки претенция за собственост върху целия поземлен имот № *** като публична *** — терен, отреден за изолационен пояс. Като последица от това възражение Община *** понастоящем е вписана в кадастралния регистър като собственик на целия поземлен имот, с което е препятствана възможността ищцата да реализира правата си на собственост.

Поддържа, че имотът никога не е бил държавна или ***, а е бил частна собственост на нейния наследодател и понастоящем е нейна изключителна собственост, доколкото за процесната реална част не е била провеждана отчуждителна процедура по реда на действащия към *** г. Закон за плановото изграждане на населените места (отм.), не е заплащано обезщетение, а самото предвидено с регулационния план мероприятие „изолационен пояс" не е реализирано на място. Допълва, че самата община с Удостоверение № *** от *** г. на Отдел „***" при Община *** е удостоверила обратното на сегашната си процесуална позиция — а именно, че имотът „не е ***". Обосновава правен интерес от предявения иск с обстоятелството, че отричането на претендираното от общината право е необходима и достатъчна предпоставка за приключване на започната административна процедура и за стабилизиране на правата на собственост, и моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Община ***, чрез процесуален представител адв. Ж. С., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Поддържа се, че Община *** е собственик на целия поземлен имот № ***, представляващ публична ***, тъй като имотът е отреден за изолационен пояс още с одобряването на 2 регулационния план на с. *** със Заповед № *** от 10.05.*** г. на Председателя на Окръжния народен съвет – Варна, поради което след влизане в сила на ЗМСМА същият е преминал в собственост на общината по силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в качеството му на „зелена площ за обществено ползване". Оспорва се ищцата и нейният наследодател да са били някога собственици на процесната реална част в нейните актуални кадастрални граници, като се поддържа, че нотариалният акт от 1967 г. описва имот с площ *** кв.м., индивидуализиран чрез граници по предходен план от 1927 г., които не съответстват на актуалните граници на ПИ ***. Твърди се, че имотът е бил безстопанствен преди 09.09.1944 г. и съответно е станал държавна собственост по силата на чл. 3 от ЗДИ от 1948 г. (отм.), след което е преминал в ***. Поддържа се, че владение в полза на ищцата не е могло да се установи, а дори и да се приеме за упражнявано, придобивна давност не е изтекла поради действието на чл. 86 ЗС в неговите различни редакции, последвано от мораториума по § 1 ДР ЗС, действал в периода 31.05.2006 г. – 31.12.2022 г. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

В подадените по делото писмени бележки от адв. Д. А., пълномощник на ищцата, се поддържа, че от ангажираните в процеса доказателства категорично се установи както съществуването на трайно и непрекъснато владение върху процесната реална част от страна на ищцата и нейния наследодател, така и липсата на каквото и да е надлежно придобивно основание в полза на ответната община. Развиват се подробни съображения за неприложимост в настоящата хипотеза както на режима на чл. 86 ЗС, така и на мораториума по § 1 ДР ЗС, доколкото имотът никога не е бил държавен или общински. Излагат се аргументи, основани на трайната практика на ВКС, че самото отреждане на имот за обществено мероприятие чрез регулационен план няма пряко отчуждително действие. Моли се за уважаване на иска изцяло и за присъждане на сторените разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

В подадените от ответната община писмени бележки, чрез адв. Ж. С., се преповтарят възраженията от писмения отговор. Поддържа се основният довод, че отреждането на имота за изолационен пояс с КРП от *** г. е достатъчно основание за преминаването му в *** по силата на § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА. Моли се за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед обстоятелството, че с доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на *** г. първо съдебно заседание, съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК — отрицателен установителен иск за собственост, а в тежест на ответната община е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване, че претендира принадлежността на правото на собственост върху процесната реална част на конкретно правно основание, годно да обоснове придобиване в нейна полза, докато в тежест на ищцата е възложено да установи фактите, обуславящи правния интерес от 3 предявяване на иска, и доколкото обосновава същия с твърдение за собственост — да докаже придобивно основание в свой патримониум, годно да противопостави на правата на общината, съдът, като взе предвид така определената рамка на спора, събраните по делото писмени и гласни доказателства, неоспорените заключения на изготвените съдебно-технически експертизи, както и изложеното от страните в хода на устните състезания и в писмените им бележки, приема за установено следното:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за собственост ***, том II, дело *** от 04.07.1967 г., издаден от нотариус при Районен съд – ***, се установява, че ***, ЕГН **********, е признат за собственик на дворно място от *** кв.м., включено в парцел ***, кв. 3 по дворищно-регулационен план на с. ***, одобрен със Заповед № *** от 12.11.1927 г., при граници: ***, ***, улица и дере.

Видно от удостоверение за наследници, приложено по делото, е, че *** е починал на *** г. в с. ***, общ. ***, и е оставил като свои законни наследници ищцата З. А. М., ЕГН **********, и други сънаследници, които не са участвали в установяване на самостоятелно владение върху процесния имот.

От Заповед № *** от 10.05.*** г. на Председателя на Окръжен народен съвет – Варна се установява, че е одобрен общият регулационен план на с.

***, окръг Варненски, по който за квартал 62 е обособен парцел IV, отреден за „изолационен пояс". Видно от приложената по делото извадка от разписния лист към плана от *** г. за УПИ IV, кв. 62 не е вписан собственик на имота. От Удостоверение *** от 12.09.2024 г., издадено от Отдел „***" при Община ***, се установява, че описаното в нотариалния акт от 1967 г. дворно място с площ *** кв.м., включено в УПИ ***, кв. 3 по предходния регулационен план от 1927 г., съответства на УПИ ***, кв. 62 по действащия регулационен план от *** г., като няма данни за приложена дворищна и улична регулация за УПИ ***, кв. 62 — обстоятелство, което самата община удостоверява в свой официален документ.

От Заповед № *** от *** г. на Изпълнителния директор на АГКК се установява, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. ***. По силата на тази заповед е създаден поземлен имот с идентификатор ***, с площ по кадастрална карта 2283 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи, който отговаря на бившия парцел IV, кв. 62 по КРП от *** г. в неговите регулационни граници.

От Удостоверение № *** от *** г., издадено от Отдел „***" при Община ***, и от заверка на молба-декларация по същата преписка, се установява, че за поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 2547 кв.м., обхващащ процесната реална част и територии около нея, общинската 4 администрация е удостоверила писмено, че имотът „не е ***".

От Уведомление с изх. № *** от 12.01.2024 г. на СГКК – Варна и от приложената скица-проект за изменение на кадастралната карта на с. *** за поземлени имоти с идентификатори *** и *** се установява, че по заявление на ищцата е била инициирана процедура по реда на чл. 52, ал. 1, т. 7 от ЗКИР за нанасяне на нов поземлен имот с проектен идентификатор *** и проектна площ 2547 кв.м., в съответствие с извършено геодезическо заснемане на имота в неговите фактически материализирани граници. Видно от Писмо с изх. *** от 14.02.2024 г. на Община *** до СГКК – Варна, общинската администрация е възразила срещу представения проект, заявявайки в това процесуално развитие, че част от новопроектирания имот попада в терен, предвиден за изолационен пояс, който се счита за публична ***.

По делото е изготвена първоначална съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. И. А. Х., прието в съдебно заседание на *** г. без оспорване от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и преценява в съвкупност с останалия доказателствен материал. От заключението се установява следното:

Първият регулационен план за с. *** е дворищно-регулационен план, одобрен със Заповед № *** от 12.11.1927 г., в който за имот пл. № 107, кв. 3 са образувани три парцела — III, IV и V. В разписния лист към плана за парцел *** е записан *** с документ за собственост от 1967 г., а за парцели IV и V — ***. Имот пл. № 107 граничи с имот пл. № 106, улица и дере, което съответствие е установено и от вещото лице с обстоятелствата в нотариалния акт от 1967 г.