Решение № 1064 от 14.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1812/2023
- Вид
- Решение № 1064
- Подписан
- 14.06.2023
- В сила
- 22.11.2023
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 261 ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
РЕШЕНИЕ
№ 1064 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330201812 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 682755-F638464/19.12.2022 г. на заместник *** на ТД на НАП Пловдив, с което на В. И. С. ЕГН **********, от ****, в качеството му на *** на Екофруктис БГ ЕООД на основание чл. 264, ал. 1, вр. с 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.92, ал. 2 ЗКПО.
С жалбата и в съдебно заседание се прави искане за отмяна на издаденото НП поради маловажност на случая. Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив моли съда да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят бил управител на Екофруктис БГ ЕООД с ЕИК 201835966, което извършвало дейност през 2020 г. и отчело счетоводна печалба от 4015,04 лв., поради което за него възникнало задължението за подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2020 г. Срокът за подаване на декларацията изтичал на 30.06.2021 г. Същата била подадена от дружеството на 11.09.2021 г. с вх. № 1600И1185846 от същата дата.
На 29.09.2021 г. служители на ТД на НАП, сред които и свид. Н. Г. установили при служебна проверка, че в качеството му на управител на дружеството жалбоподателя В. С. не е подал декларация по чл. 92 от ЗКПО в срок, а именно до 1
30.06.2021 г.
На 11.10.2021 и на 08.10.2021 г. била изпратена покана до управителя на дружеството и до самото дружество, за съставяне на АУАН за неподаване на ГДД по ЗКПО, която се върнала с отбелязване „няма никой на адреса“ на 14.12.2021 г.
На 14.12.2021 г. бил съставен АУАН № F638464 за извършено от С. нарушение, в отсъствие на представител на нарушителя.
Видно е че били направени опити за връчване на АУАН с изпратена покана № **********/14.12.2021 г. по електронен път , като същата е останала невръчена, както и две посещения на адрес в *** съответно на 21.02.2022 г. и 14.04.2022 г. и където било търсено дружеството, но същият отново не бил открит, за което били съставени протокол № 160004967/21.02.2022 г. и № 160010779/14.04.2022 г.Във връзка с гореизложеното административнонаказателното производство било спряно на 27.05.2022 г. Същото било възобновено с връчването на АУАН на жалбоподателя на 09.12.2022 г.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Н. Г. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, ведно с допълнение, Покани за съставяне на АУАН, обратни разписки, протоколи за извършено посещение на адрес, покани за връчване на АУАН, справка за актуално състояние на „Екофруктис БГ“ ЕООД, ГДД на дружеството за 2020 г., ведно със справка от софтуерен продукт на НАП за подаваните ГДД по ЗКПО, доклад от Н. Г., разпореждане за спиране на административнонаказателно производство, списък с фирми, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и разяснява констатациите в него, като посочва че е установила извършвана дейност от дружеството през 2020 г. Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. С нея се въвежда задължението Годишната данъчна декларация да се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Като задължено лице по ЗКПО търговецът е бил задължен да подаде декларацията си до 30.06.2021 г., като не е сторил това, същият е извършил нарушение на чл. 92 ал.2 от ЗКПО.
Нарушението е формално и със самия факт на изтичане на срока за подаване на ГДД без задълженото лице да е осъществило дължимото поведение, нарушението е довършено. Нарушението се явява продължено и се осъществява чрез бездействие на задълженото лице. Същото е извършено виновно, доколкото като управител на дружеството нарушителя е знаел за задължението си за подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, но не го е изпълнил.
По наказанието:
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена санкция в минимално зададения в чл. 264, ал. 1, вр. с чл. 261 ал. 1 от ЗКПО размер от 200 лв., като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно нарушената 2 норма.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил глоба в нейния минимален размер от 200 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, тъй като случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице (т. 7 от приложената оправомощителна заповед) и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност (т. 1 от оправомощителната заповед), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за подаването на ГФО в законоустановения срок.
Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а именно атакуваното наказателно постановление е било издадено извън шестмесечния давностен срок на чл. 34, ал 3 от ЗАНН. Видно от АУАН № F638464, същият е издаден на 14.12.2021 г., а Наказателното постановление на 19.12.2022 г. За да достигне до този извод настоящия състав на съда е направил преценка за незаконосъобразност на процедурата по спиране на административнонаказателното производство, базирана на следното:
Това е така тъй като спирането на административнонаказателното производство не е сторено надлежно. (Така Решение № 383 от 13.02.2014 г. по н. д. № 3681 / 2013 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 900/29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 669/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.) Нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не посочва кой е органът, който отбелязва в акта невъзможността да бъде намерен нарушителя, с което производството се спира. Въпреки това, при извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, следва единствено възможния извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителя, доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване. На основание чл. 44, ал.3 ЗАНН - преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно – след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се 3 намира в компетентността на актосъставителя.
Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 638421-F640297/31.05.2022г. е издадено от М. К. Л., на длъжност *** Дирекция „Обслужване“ в ТД НАП-Пловдив, която се явява некомпетентен за това действие орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.
Ето защо и при липса на законосъобразно (от компетентен орган) спиране на производството по реда на чл. 43, ал.6 ЗАНН, то се налага и заключението, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление. При това, издаването на наказателно постановление 682755-F638464 повече от дванадесет месеца след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и съставлява основание за отмяната на атакувания акт.
Именно тези процесуални нарушения водят до извода, че спирането на административнонаказателното производство е незаконосъобразно и поради тази причина съдът приема, че давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателя има правно на разноски в настоящото производство за представителство от един адвокат. Такава претенция е направена още с жалбата, но доказателство за размер и за реалното им извършване не са представени.
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените въпроси във връзка с разноските субсидиарно се прилага ГПК.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като задължително се представят доказателства за това, ако е по-банков път следва да има доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, но такива по делото към момента на постановяване на решението не бяха налични.
Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък с разноските най- късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. Това означава, че най- късно до този момент могат да се представят и доказателства, че такива са направени. Във всички случаи обаче за да бъде уважено искането за разноски, то трябва да е заявено най- късно до приключване на съдебните прения пред съответната съдебна инстанция и разноските да бъдат доказани в същия срок. В случая доказателствата за разноски не са представени изобщо. Процесуалния пропуск на страната да представи в срока по чл. 80 ГПК доказателства за сторените от нея разноски, препятства отсъждането им в полза на страната.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМ ЕН Я наказателно постановление № 682755-F638464/19.12.2022 г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на В. И. С. ЕГН **********, от **** , в качеството му на управител на Екофруктис БГ ЕООД на основание чл. 264, ал.
Разпечатката съдържа 46 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e74f3d5-3186-4fc8-a2f7-cd52c1227e18