Решение № 5973 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5973 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. И.ОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. И.ОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110120130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „***********“ ЕООД срещу „*********“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща подлежащ на връщане аванс по развален договор за доставка на лек автомобил от 12.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.04.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 12.08.2022 г. сключил с ответника Договор за доставка на лек автомобил № 2647, по силата на който ответникът като доставчик се задължил да достави и продаде на ищеца като купувач лек автомобил марка „*****“, модел „*******“, срещу обща продажна цена в размер на 221 615,87 лв. Страните уговорили автомобилът да бъде доставен до 30.03.2023 г. Ищецът твърди, че заплатил на ответника аванс по договора в размер на 20 000 лв., във връзка с което ответникът издал Фактура № *******/23.08.2022 г. Поръчаният лек автомобил бил доставен от ответника едва на 15.11.2023 г. Съгласно Раздел VI, т. 8 от Общите условия при забава на доставчика да достави лекия автомобил за период, по-дълъг от 3 месеца, за купувача възниква правото да развали договора и да поиска връщане на платения по договора аванс. Твърди, че ответникът е забавил доставката на автомобила с повече от 3 месеца, поради което ищецът му връчил на 29.10.2024 г. покана за разваляне на сключения договор и за връщане на платения аванс. Към датата на подаване на исковата молба обаче плащане от ответника не постъпило. Твърди, че с Определение от 06.03.2025 г. по ч. гр. д.

1

№ 12498/2025 г. по описа на СРС, 72 състав, е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу ответника, за което на ищеца е издадена обезпечителна заповед. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски в исковото и обезпечителното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключването между страните на Договор за доставка на лек автомобил № 2647/22.08.2022 г. Не оспорва, че процесният лек автомобил е доставен на 15.11.2023 г., за което обстоятелство е информирал ищеца. Не оспорва, че ищецът е заплатил в полза на ответника аванс в размер на 20 000 лв., за което ответникът издал и осчетоводил Фактура № *******/23.08.2022 г. Оспорва да е налице виновно неизпълнение на договора от ответника. Твърди, че правото на ищеца да развали договора не е възникнало, тъй като забавата в доставката на лекия автомобил се дължи на забава на производителя, в какъвто случай отговорността на ответника е изключена съгласно Раздел V, т. 4 от Общите условия. Подчертава, че в договора е уговорена приблизителна дата на доставка, тъй като се касае за изработване на фабрично нов автомобил.

Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да заплати в срок остатъчната цена по договора в размер на 181 615,87 лв., за което многократно е канен от ответника на 17.01.2024 г. и на 30.01.2024 г. С изпратената чрез ЧСИ С. П . покана за доброволно плащане, получена от ищеца на 05.02.2024 г., ответникът предоставил 5-дневен срок на ищеца да заплати пълната цена по договора, като в противен случай договорът ще се счита развален по вина на купувача и авансово заплатената сума ще бъде задържана от продавача като неустойка. Ищецът обаче не заплатил окончателната цена на автомобила, поради което процесният договор бил развален, считано от изтичане на указания в поканата 5-дневен срок. Ответникът поддържа, че последващото позоваване на клаузата за разваляне на договора в нотариалната покана, връчена му от ищеца, не е породило правно действие, защото договорът вече е бил развален от ответника поради неизпълнение в срок на задължението на ответника да заплати пълния размер на продажната цена. Поради това счита, че правомерно е задържал получения от ищеца аванс като неустойка на основание Раздел IV, т. 7 от Общите условия. Моли за отхвърляне на иска. В условията на евентуалност – в случай че искът бъде уважен, релевира възражение за прихващане на вземането на ищеца с насрещни вземания на ответника за договорни неустойки в размер на 59 607 лв. по сключени между същите страни други два договора, от които неустойка в размер на 33 570 лв. с ДДС по Договор за доставка на лек автомобил № ******* г., и неустойка в размер на 26 037 лв. с ДДС по Договор за доставка на лек автомобил № *****/13.12.2022 г. Поддържа, че неустойките се дължат от ищеца поради неизпълнение на уговореното в клаузата на Раздел VI, т. 9 от Общите условия към всеки един от договорите задължение на купувача да не преотстъпва правата си по договора и да не прехвърля собствеността върху съответното МПС в размките на срок от 6 месеца от датата на първоначалната регистрация 2 и преди изминат пробег от поне 4 000 км. Уговорено било, че в случай че купувачът наруши задълженията си по т. 9, продавачът има право на 15% от уговорената по договора цена. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Съгласно т. 1 от ППВС № 1/1979 г. при третия фактически състав на неоснователното обогатяване основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът на чл. 55, ал.

1, пр. 3 ЗЗД намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

Следователно, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за търговска продажба и доставка с твърдяното в исковата молба съдържание, по който ищецът е изправна страна; че ищецът е предал, а ответникът е получил уговорения по договора аванс в твърдения размер, който подлежи на връщане с оглед на отпаднало основание – поради разваляне на договора вследствие виновното неизпълнение от ответника на поетото от него задължение да достави в срок лекия автомобил, за което разваляне ищецът е отправил едностранно изявление до ответника с предоставяне на подходящ срок за изпълнение.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане – наличие на твърдяното обстоятелство, изключващо отговорността му, респ. разваляне на договора вследствие виновното неизпълнение от ищеца на поетото от него задължение да заплати цялата продажна цена.

С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба, съдът намира за безспорни между страните следните обстоятелства: наличие на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба и доставка с твърдяното в исковата молба съдържание; че ищецът е предал, а ответникът е получил уговорения по договора аванс в търсения размер, за което ответникът е издал и осчетоводил съответната фактура.

Безспорните между страните факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. От представения по делото Договор за продажба на нов автомобил № 2647/12.08.2022 г. се установява, че ответното 3 дружество в качеството на доставчик се е задължило да прехвърли на ищцовото дружество в качеството на купувач правото на собственост върху лек автомобил марка „*****“, модел ********** срещу заплащане от купувача на крайна продажна цена с ДДС в размер на 221 615,87 лв. Купувачът се задължил да направи авансово плащане до 15.08.2022 г. в размер на 20 000 лв. с ДДС. Съгласно Фактура № *******/23.08.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сума в размер от 20 000 лв. с ДДС, описана във фактурата като „авансово плащане за лек автомобил марка „*****“, модел „Х7 Drive40d“ по предварителен договор № 2647/12.08.2022 г.“.

Следователно, съдът приема за доказано, че ищецът е предал, а ответникът е получил авансово плащане в претендирания размер по валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за търговска продажба и доставка на лек автомобил.

Спорно между страните е обстоятелството дали за ищеца е възникнало потестативното право да развали процесния договор поради виновното неизпълнение на ответника на поетото от него задължение да достави в срок лекия автомобил.

От приетите по делото Общи условия за доставка и продажба на нови моторни превозни средства с марка „BMW“ и „Mini“, представляващи неразделна част от договора, се установява, че продавачът се задължава да осъществи доставка на МПС в уговорения в договора срок, който започва да тече от получаване на последните изисквания на купувача относно предмета на заявка и постъпване на уговореното в договора авансово плащане по банковата сметка на продавача /Раздел V, т. 1/.

От съдържанието на договора следва, че страните са уговорили приблизителна дата на доставка – 30.03.2023 г. От приетата като писмено доказателство международна товарителница по CMR, представена от ответника със заверен от него точен превод на български език, се установява, че процесният лек автомобил е доставен в гр. София на 10.11.2023 г. от „**************“ ООД, Австрия.

Следователно, съдът приема за доказано, че доставката на лекия автомобил е изпълнена със забава от повече от 7 месеца, считано от уговоренияв договора приблизителен срок на доставка - 30.03.2023 г.

Ответникът възразява, че не носи отговорност за забавата на доставката, тъй като тя се дължи на забава, допусната от производителя.

Съгласно Раздел VI, т. 8 купувачът може да развали договора при забава на доставката с повече от три месеца от уговорения срок, когато забавата се дължи на умисъл или груба небрежност на продавача. Съгласно Раздел V, т. 4 продавачът не носи отговорност за забава на доставката, когато производителят забави доставката.

От приетите по делото като писмени доказателства разпечатки от електронната система на „***** Груп“, представени от ответника със заверен 4 от него точен превод на български език, се установява, че за процесния лек автомобил марка „*****“, модел „********“ в електронната система е образувана Поръчка № ******, заявена от ответното дружество на 12.08.2022 г. Изяснява се, че ответникът е изискал седмицата за производство на лекия автомобил да е през м. декември 2022 г., като потвърдената от страна на производителя и очаквана седмица за производство е през м. юли 2023 г.

Установява се, че за периода от м. декември 2022 г. до м. февруари 2023 г. производителят е регистрирал наличие на „проблем с квотата“ по Поръчка № ******, като впоследствие в периода от м. март 2023 г. до м. май 2023 г. поръчката е била в процес на приемане от производителя. Установява се, че производството на заявеното МПС е стартирано на 29.06.2023 г., на 19.07.2023 г. в 05:37 ч. автомобилът е приет в цех за монтаж, след което на 19.07.2023 г. в 19:58 ч. сглобяването на автомобила е завършено и същият е подложен на проверка за качество. В периода от 19.07.2023 г. до 11.09.2023 г. автомобилът е бил в процес на доставяне от САЩ до Бремерхафен, като на 11.09.2023 г. е предаден на съответния превозвач. Установява се, че лекият автомобил е пристигнал в местонахождението на представителството, т.е. при ответника, на 12.11.2023 г.

От събраните писмени доказателства се установява, че забавата в доставката на процесния лек автомобил действително се дължи на забава на производителя. Доказа се, че ответникът надлежно е изпълнил задължението си да осъществи доставката на лекия автомобил в уговорения в договора приблизителен срок, полагайки необходимите за това усилия и грижата на добрия търговец. Ответникът своевременно е заявил и е поръчал процесния лек автомобил в електронната система на производителя „***** Груп“ на датата на сключване на договора. Следва да се посочи, че ответникът е поръчал автомобила още преди по банковата му сметка да постъпи уговореното в договора авансово плащане, дължимо от ищеца, от който момент съгласно Раздел V, т. 1 срокът за доставка започва да тече. Установи се, че след регистрираната от ответника поръчка за период от няколко месеца е бил налице „проблем с квотата“, който ответникът не би могъл да предвиди, нито е имал възможност да предотврати, доколкото е поел договорно задължение единствено да организира доставката на лекия автомобил, респ. да прехвърли собствеността върху него, но не и да го произведе. В случая крайният срок за доставка до 30.03.2023 г. е посочен в договора като „приблизителен“ с оглед обстоятелството, че предметът на договора е покупко-продажба на изцяло нов лек автомобил. От съдържанието на договора се изяснява, че ищецът е заявил обемен пакет допълнително оборудване на автомобила /спортен пакет, кожена облицовка, асистент за шофиране, отопление на предни и задни седалки, панорамен люк покрив, масажна функция за шофьора и пътника до него и т.н./, което съгласно Раздел VI, т. 2 удължава срока за доставка с времето, необходимо за монтиране на заявените допълнителни системи и устройства. Не на последно място, не се установи по делото забавата в доставката да се дължи на умисъл или груба 5 небрежност на ответника.