Решение № 10809 от 22.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10809 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110157808 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 659,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., мораторна лихва в размер на 297,71 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г., сумата 30,11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., мораторна лихва в размер на 6,36 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г., ведно със законна лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – ап.. в гр. С.., абонатен № ..

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Третото лице-помагач „Н.” ЕАД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

1

Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че наследодателят на ответника – В. Г. Р. е била собственик на имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия и че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена.

Не е спорно, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания.

Следователно по делото се установява, че между В. Г. Р. и „Т.С.“ ЕАД е съществувало облигационно отношение в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. по силата на договор за продажба и доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот ап.. в гр. С.., абонатен № .. В. Г. Р. е била потребител на топлинна енергия съгласно чл.153 ЗЕ, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон е била обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, с оглед на което за нея е възникнало задължение за плащане на уговорената цена. След смъртта й това задължение е преминало у ответника – неин единствен наследник по закон.

В открито съдебно заседание ищецът признава, че е получил плащане от ответника по банкова сметка на 21.03.2023 г. в размер на 2 140 лв., с което счетоводно е погасил предявените в производството съдебни разноски, лихви и главница, като е останало задължение в размер на 20 лв. от претендираната главница за доставена топлинна енергия през исковия период.

В случая при прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с извършеното плащане е погасена мораторната лихва върху вземането за топлинна енергия в размер на 297,71 лв., дължима за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г., мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в размер на 6,36 лв., дължима за периода от 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г., законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, дължима от датата на подаване на исковата молба /26.10.2022 г./ до датата на извършеното плащане /21.03.2023 г./, чийто размер възлиза на 74,32 лв., както и дължими главница за топлинна енергия в размер на 1659,44 лв. и главница за дялово разпределение в размер на 30,11 лв. Съдът не споделя съображенията на ищеца, че с извършеното плащане следва да се погасят сторени съдебни разноски, доколкото същите не са ликвидно и изискуемо вземане към момента на плащането, а биха възникнали като такова под отлагателно условие – едва при влизане в сила на съдебно решение, с което се присъждат сторени по основание и размер разноски. Следователно с платената на 21.03.2023 г. сума в размер на 2 140 лв. ответникът е погасил изцяло предявените в настоящото производство вземания, чийто размер възлиза на 2 067,94 лв., като е надплатил 72,06 лв. Този факт на погасяване на задължението следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради 2 правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се отхвърлят.

Доколкото обаче ответникът е дал повод за завеждането им с извънпроцесуалното си поведение, като не е платил преди предявяване на иска, по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски. Ищецът е сторил разноски в производството в общ размер на 129,74 лв., от които 79,74 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. След прихващане с надплатените от ответника 72,06 лв., на ищеца следва да се присъдят 57,68 лв. за държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК . против В. М. Г., ЕГН ********** осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 659,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., мораторна лихва в размер на 297,71 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г., сумата 30,11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., мораторна лихва в размер на 6,36 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г., ведно със законна лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – ап.. в гр. С.., абонатен № ., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 57,68 лв. лв. разноски за държавна такса.

Решението е постановено при участието на „Н.” ЕАД като помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3