Решение № 6141 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6141 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100512614 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 33486/27.07.2023 г. по регистъра на ЧСИ У.Д. от С. К. – длъжник по изпълнително дело № 20208580401721 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858, с район на действие Софийски градски съд срещу Отказа на частния съдебен изпълнител за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 3000 лева на процесуалния представител на присъединения взискател Н.Ч..

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено. Посочва, че всички действия по проучване на материалното състояние на длъжника, по обезпечаване на вземането и неговото събиране, са осъществени единствено от частния съдебен изпълнител по възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ от първоначалния взискател. Поддържа, че от процесуалия представител на присъединения взискател не са били предприети същнияски процесуални действие, поради което адвокатското възнаграждение не е съобразено с реално предприетите процесуални действия и усилия. Моли адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на първоначалния взискателя „Топлофикация“, в което посочва, че депозираната жалба не засяга вземания на дружеството.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на присъединения взискателя Н.Ч..

В мотиви на ЧСИ са развити съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че адвокатският хонорар в размер на 3000 лева не се явява прекомерно завишен, тъй като задълженията по изпълнителното дело не са заплатени в срока за доброволно изпълнение, 1 което налага предприемане на принудителни действия по събирането им.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20208580401721 по описа на ЧСИ У.Д. с per. № 858 на КЧСИ е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Н. К..

Въз основа на молба с вх. № 39666 от 14.12.2022 г. по изп. д № 20208580401721 по описа на ЧСИ У.Д. с per. № 858 на КЧСИ като взискател по делото е присъединена Н.Ч..

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 20.09.2022 г., издаден по ч.гр. дело № 1638/2022 г. на СРС, 41-ви състав, издаден срещу С. Н. К..

С молба с вх. № 13002 от 22.03.2023 г. и с молба с вх. № 24157 от 02.06.2023 г., депозирани от Н.Ч. е поискано присъединяването и като взискател и по взамания срещу С.

Н. К. по изп. лист от 23.01.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 31788/2021г. на СРС, 88-ми състав и изп. лист от 19.04.2023 г., издаден по ч. гр. д. № 70561/2021г. на СРС, 119-ти състав.

С Разпореждане от 07.06.2023 г. на частния съдебен изпълнител адв. Й.С.Ф. е назначена като особен представител на длъжника С. Н. К..

В съобщение с изх. № 397 от 06.01.2023 г. за образувано изпълнително дело до длъжника е обективирано постановление за разноски, в което са включени разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева.

В съобщение с изх. № 8923 от 31.03.2023 г. за образувано изпълнително дело до длъжника е обективирано постановление за разноски, в което са включени разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

На 26.06.2023 г. е депозирано възражение от длъжника С. Н. К. чрез адв. С.-Ф. срещу приетото адвокатско възнаграждение на процесуалия представител на присъединения взискател с искане за неговото намаляване.

Възражението е изпратено на взискателите по делото. Присъедненият взискател Ч. чрез адв. К. взима становище за неговата неоснователност.

Частният съдебен изпълнител е постановил отказ за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от присъединения взискател Ч.. За постановения отказ длъжникът е уведомен със съобщение с изх. № 19225 от 07.07.2023 г., връчено на чрез адв. С.-Ф. на 25.07.2023 г..

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител, с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу размера на претендираното от присъедниения взискателя адвокатско възнаграждение, което съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице. При това положение същата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, 2 когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В процесния случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право с взискател Н.Ч. е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. При това положение се налага изводът, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство по издадените три изпълнителни листа срещу него в полза на Н.Ч.. Следователно няма основание за отпадане отговорността му за направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от присъедиения взискателя като разноски адвокатско възнаграждение настоящият състав на съда намира следното:

По процесното изпълнително дело присъедиеният взискател Ч. е претендирал адвокатско възнаграждение в общ размер на 3000 лева, което е прието в същия размер от частния съдебен изпълнител видно от съобщение с изх. № 397 от 06.01.2023 г. за образувано изпълнително дело до длъжника и съобщение с изх. № 8923 от 31.03.2023 г. за образувано изпълнително дело до длъжника. По делото са представени договор за правна услуга пред ЧСИ от 14.12.2022 г., в който е посочено уговорено възнаграждение в размер на 2500 лева за образуване и водене на изпълнително производство по изпълнителен лист от 20.09.2022 г., и договор за правна услуга пред ЧСИ от 22.03.2023 г., в който е посочено уговорено възнаграждение в размер на 500 лева за образуване и водене на изпълнително производство по изпълнителен лист от 23.01.2023 г.. И в двата договора е записано, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой при подписването им. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се вписва в договора за правна помощ, като същият се прилага по делото и има характер на разписка, с която страната удостоверява не само че е договорила, но и че е заплатила договореното възнаграждение. Настоящият случай е точно такъв, поради което следва да се приеме, че по делото са налице доказателства, че претендираните пред частния съдебен изпълнител разноски са действително направени.

На следващо място, касателно размера на възнаграждението настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е поискано конституирането като присъединен визискател по трите изпълнителни листа, процесуалният представител се е запознал с изпълнителното дело на 23.01.2023 г. и поискал е преписи от същото на 13.06.2023 г. 05.07.2023 г.. Не се установява да са предприети конкретни действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания, с изключение на поискания с молбата за присъединяване като взискател по делото 3 изпълнителен способ – налагане на възбрани върху недвижимо имущество и изнасянето му на публична продан. Доколкото реално други действие по принудително удовлетворяване на вземането не са извършвани от процесуалния представител на присъединения взискателя, то възнаграждение по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения не се дължи, респективно не следва да се възлага в тежест на длъжника. Страните по договора за правна помощ и съдействие разполагат със свобода на договаряне относно размера на адвокатски хонорар, но при повдигнато възражение за прекомерност на изследване подлежат обективни, а не хипотетични предпоставки, въз основа на които се определя основателността или не на възражението. Недопустимо е положението на длъжника и с оглед наведеното от него възражение за прекомерност да бъде влошавано на база неизвършени процесуални действие по изпълнението. По изложените съображения адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено единствено с разпоредбата на чл.

10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, касаеща дължимо възнаграждение за съдействие за образуване на изпълнително производство. В случая оказаното правно съдействие касае присъеднияване на кредитора по вече образувано изпълнително производство, но доколкото действията са идентични с образуване на такова, а именно депозиране на нарочна молба до частния съдебен изпълнител с прилагане на изпълнителния лист, то приложима е разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения. Уговореното възнаграждение касае присъединяване като взискател на Н.Ч. по изп. д. № 20208580401721 по два изпълнителни листа - от 20.09.2022 г. и от 23.01.2023 г., поради което следва да бъде намалено до по 200 лева за присъединяване по всеки един от тях или общо до размера от 400 лева. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията на свобода на договарянето.

Предвид изложеното уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед предприетите и осъществени действия от процесуалния представител на присъединения взискателя, поради което същото следва да бъде намалено на осн чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 400 лева.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказа на частния съдебен изпълнител У.Д., с рег. № 858, с район на действие Софийски градски съд, за намаляване на приетия по изпълнително дело № 20208580401721 адвокатски хонорар в размер на 3000 лева на процесуалния представител на присъединения взискател Н.Ч. и ВМЕСТО ТОВА

НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20208580401721 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858, с район на действие Софийски градски съд, в частта за адвокатското 4 възнаграждение, заплатено от присъединения взискател Н.Ч. представител, от сумата в размер на 3000 лв. до сумата от 400 лв. на неговия процесуален

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5