Решение № 266 от 13.01.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, .............. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -

5 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при участието на секретаря А.Ламбева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8936 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от М.И.Д. против „З. “Б.и.“АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата твърди, че на 09.03.2017 г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ********, чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на ищцата били причинени телесни повреди, от които претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 27 000 лв. Наред с това претърпяла и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение на стойност 303 лв. Твърди, че поканила ответника да й заплати обезщетение за претърпените вреди, но той постановил отказ по застрахователната претеция. Предвид изложените доводи, моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 303 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2017г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата деликвент е било виновно и противоправно; оспорва ищцата да е претърпяла вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и описаните от ищцата вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която нарушила чл.113 и чл.32, ал.2 от ЗДвП, тъй като пресякла пътното платно на необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност, не съобразила разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение; оспорва размера на исковете.

Третото лице – помагач К.С.М. оспорва предявените искове. Твърди, че не е изяснен механизмът на настъпване на произшествието; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която допуснала нарушения на чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП, тъй като пресякла пътното платно на няколко метра от пешеходната пътека, излязла на улицата без да се огледа и да се увери в собствената си безопасност, без да се съобрази с движението на моторните превозни средства; оспорва ищцата да е претърпяла вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и описаните от ищцата вреди; спорва размера на иска.

Предявен е обратен иск от „З.“Б.и.“АД против К.С.М. с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът по обратния иск твърди, че ответникът управлявал процесния лек автомобил под влияние на наркотици/канабис/ или други упойващи вещества. В случай, че бъде уважен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от К.С.М., при управление на МПС, моли съда да го осъди да му заплати сумата от от 25 100 лв., представляваща част от общо дължими 27 303 лв. Претендира разноски.

Ответникът по обратния иск К.С.М. го оспорва, поради съображения за неоснователност на предявените срещу застрахователя искове по чл.432, ал.1 от КЗ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Тежестта на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ е върху ищцата, което означава, че следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

При непозволено увреждане вредата се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответното дружество е да докаже съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото установяването на последното е основание за намаляване отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на пътно-транспоротното произшествие отговорността на водача на л.а. „Форд

Ескорт“ с рег. № ********– К.С.М., е била застрахована по договор за застраховка ”Гражгданска отговорност” от ответното дружество.

С влязло в сила решение от 12.07.2017г. по НАХД № 10090/2017г. на СРС, НО, 6 състав, К.С.М. е признат за виновен в това, че на 09.03.2017г., около 19,15 часа, в гр.София, по ул.“ Пиротска“ с посока на движение от ул.“Одрин“ към ул.“Братя Миладинови“ е управлявал л.а.

„Форд Ескорт“ с рег. № ********след употреба на наркотични вещества, представляващи високорискови наркотични вещества, включени в Приложение № 1 към чл.З, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринараната медицина“/, установено със съдебно-химическа експертиза, резултатите от която са отразени в протокол с изх. № И -3660/26.04.2017г. на ВМА – София – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, като на основание чл.78 а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба„ в размер на 1000 лв.

На основание чл.78а, ал.4 от НК, вр чл.343г от НК е лишен от право да управлява моторто превозно средство за срок от шест месеца.

Съгласно чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие:

На 09.03.2017г., около 19:15 часа, в гр. София, л.а „Форд Ескорт“ с рег. № ********се е движел по ул. „Пиротска” с посока на движение от ул. „Одрин” към ул. „Братя Миладинови” и в района на кръстовището с бул. „Христо Ботев” е навлязъл на разрешен сигнал на работеща в автоматичен режим светофарна уредба, но не е могъл да премине до следваща смяна на сигнала на светофарната уредба и е реализирал ПТП с пресичащите отдясно наляво спрямо движението на автомобила пешеходки К.К.Г.и М.И.Д., които са преминавали на зелен сигнал на светофарната уредба по пешеходната пътека, обозначена с хоризонтална пътна маркировка М8.2 от ЗДвП. Първоначалното съприкосновение между лекия автомобил и пешеходката Д. най-вероятно е настъпило по дължина на пътното платно на ул. „Пиротска”, непосредствено след бул. „Христо Ботев”, считано по посоката на движение на автомобила, а по широчина на пътното платно - на около 1,0 метър вляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на ориентация на лекия автомобил. Видимостта на водача на автомобила не е била ограничена от препятствия на пътното прлатно. От представените по делото доказателства не може да се установи скоростта на движение на участниците в ПТП. Преди настъпване на произшествието и в момента на удара, пешеходките са пресичали на обозначено за целта място - пешеходна пътека тип М8.2 от ЗДвП. Водачът на лек автомобил „Форд Ескорт” е имал техническа възможност да избегне настъпването на удара, ако е изчакал преминаването на пресичащите по пешеходна пътека тип М8.2 пешеходки. От техническа гледна точка, причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Форд Ескорт”, който не е изчакал преминаването на пресичащите по пешеходна пътека тип М 8.2 пешеходки.

По делото е приета медицинска експертиза, която е изготвена въз основа на представени по делото медицински документи и личен преглед на ищцата. От заключението, което съдът приема, се установява, че при пътно-транспоротното произшествие Д. е получила леки телесни повреди: навяхване на лявата колянна става, кръвонасядания на лявото бедро и дясното коляно, контузия на лявата лакътна става, изразена с оток, кръвонасядане и ограничени и болезнени движения, контузия на опашната кост с кръвонасядане в тази област, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният период е продължил 4 месеца, като през първите 60 дни, болките са били с по-голям интензитет. Причинените на ищцата тлесни повреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Спрямо пострадалата е приложено консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на лява колянна става за 45 дни и са проведени курсове по физиотерапия и рехабилитация след свалянето на гипсовата имобилизация.

Възстановителният период е продължил около 4 месеца. При прегледа, извършен на 21.04.2019г., е установено, че е запазен обемът на движение на лявата колянна става, болезнен в крайната си фаза на свиване. Липсват данни в медицинската документация ищцата да страда от придружаващи заболявания, които биха могли да повлияят на срока и начина на протичане на възстановителния период.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на св. Ч., който живее на семейни начала с пострадалата, се установява, че след катастрофата тя е изпитвала силни болки в коляното, в лявата ръка и в левия крак. Свидетелят я е видял непосредствено след пътно-транспортното произшествие да лежи на постелен найлон върху пешеходната пътека, не можела да помръдне. След първоначалния преглед в „Пирогов“ й поставили гипс, лежала на легло 20 дни. После започнала да се опитва да става, около 40-45 дни останала с поставения гипс и не можела да се движи. Непосредствено след катастрофата не можела да се грижи сама за себе си, разчитала изцяло на свидетеля за спазване на личната си хигиена, за обличане и събличане, за обичайни дейности в ежедневието. Катастрофата се отразила негативно на психологическото й състояние - преди тя шофирала, управлявала и колата на свидетеля, била с добри умения като водач на автомобил, сега се страхувала твърде много, страхът при нея бил “по-голям от всичко останало“, поради което свидетелят счита, че ищцата вече не е добър шофьор. Когато св. Ч. карал кола, често Д. без видима причина му казвала да внимава за пешеходец на пътя или да внимава за движеща се край тях кола. Пострадалата се залежала твърде дълго след травмата, не се виждала с приятели, а преди обичала да ходи на планина, плановете й за кариерно израстване се провалили, искала да постигне повече в работата си, но била уведомена, че няма как това да се случи, защото дълго време отсъствала от работното си място.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля относно преживените от ищцата болки и страдания непосредстевно след катастрофата и през възстановителния период, защото същите са житейски правдиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която твърди, че катастрофата е попречила на професионалното развитие на ищцата, тъй като свидетелят е заинтересован от изхода на делото, а в хода на процеса не са събрани други доказателства, които да установят, че работодателят на Д. е възнамерявал да я назначи на друга длъжност или да повиши заплатата й, като единствено отсъствието й от работа през възстановителния период е попречило това да се случи.

Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от юридическите факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. От автотехническата експертиза се установява, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а „Форд Ескорт“ с рег. № ********който е допуснал нарушение на чл.50а от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е пропуснал движещите се по пешеходната пътека пешеходци М.И.Д. и К.КГ.. От решението на наказателния съд се установява, че водачът е управлявал превозното средство след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, а от медицинската експертиза и показанията на св.Ч. се установява, че ищцата е получила леки телесни повреди при катастрофата, от които е претърпяла неимуществени вреди.