Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 24.09.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Частно наказателно дело 564/2025
Вид
Решение № 135
Подписан
24.09.2025
В сила
02.10.2025
Състав
Веселка Цокова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178, ал. 11 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Враца, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20251400200564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № BHМТ/620240004444/2024 от 02.10.2024 г., влязло в сила на 07.03.2025 г., постановено от Областна администрация Муртал /Bezirkshauptmannschaft Murtal/, провинция Щирия, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 80 евро /осемдесет евро/ за извършено от българския гражданин М.

П. Б. от ***, родена на ***, нарушение по чл. 20, ал.2 от Правилника за движение по пътищата на Република Австрия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.

В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице Б., редовно призовано по реда на чл. 178, ал. 11 НПК, не се явява и не взема становище по направеното искане. Делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 16, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

1

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.

Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация Муртал, Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.

За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, а именно на 17.01.2024 г., в 13:21 ч. при управление на МПС с български рег.№ ВР *** СМ превишила скоростта на движение с 6 км/ч, при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар че същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.

Засегнатото лице е с постоянно и настоящо местоживеене в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство 2 по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 80 евро.

Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/. В удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено на лицето лично на 20.02.2025 г., както и че лицето е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава, за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и е било уведомено за сроковете за обжалване, но лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в предвидения срок /чл. 35, т. 10, б. „в” от закона/.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето М. Б. за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 80 евро е 156.47 български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 02.10.2024 г., а именно 1.95583 лева за 1 евро.

За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно – Областна администрация Муртал, Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № BHМТ/620240004444/2024 от 02.10.2024 г., влязло в сила на 07.03.2025 г., постановено от Областна администрация Муртал /Bezirkshauptmannschaft Murtal/, провинция Щирия, Република Австрия, с което на М.

П. Б., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция-глоба в размер на 80 евро /осемдесет евро/ с левова равностойност 156.47 лева /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в Република Австрия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира изпълнението.

3

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАПофис Враца за изпълнение.

ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държаваОбластна администрация Муртал, Република Австрия, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република България, като изпълняваща държава.

КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Враца, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20251400200564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № BHМТ/620240004444/2024 от 02.10.2024 г., влязло в сила на 07.03.2025 г., постановено от Областна администрация Муртал /Bezirkshauptmannschaft Murtal/, провинция Щирия, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 80 евро /осемдесет евро/ за извършено от българския гражданин М.

П. Б. от ***, родена на ***, нарушение по чл. 20, ал.2 от Правилника за движение по пътищата на Република Австрия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.

В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице Б., редовно призовано по реда на чл. 178, ал. 11 НПК, не се явява и не взема становище по направеното искане. Делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 16, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

1

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.

Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация Муртал, Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.

За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, а именно на 17.01.2024 г., в 13:21 ч. при управление на МПС с български рег.№ ВР *** СМ превишила скоростта на движение с 6 км/ч, при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар че същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.

Засегнатото лице е с постоянно и настоящо местоживеене в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство 2 по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 80 евро.