Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3848 от 11.09.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1638/2024
Вид
Определение № 3848
Подписан
11.09.2024
В сила
09.10.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3848 гр. Варна, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501638 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Ф. Т., ЕГН **********, и „Аватар Тур“ ООД, ЕИК201814491, срещу определение №7162 от 25.06.2024г. по гр. д.

№17332/2021г. на ВРС, 39-ти състав, с което е оставена без уважение молба с вх. при ВРС №44531/03.06.2024г. на Е. Т. и „Аватар Тур“ ООД за изменение на Решение №1914/27.05.2024г.. по същото дело на ВРС в частта за разноските, чрез осъждане на ответника да плати на ищците адвокатско възнаграждение за пълномощниците им над присъдените 6000лв. с ДДС до пълния претендиран и платен размер от 12 000лв. с ДДС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението на ВРС в следния смисъл: по предявения по делото иск за собственост са били положени значителни усилия от пълномощниците на ищците, в това число във връзка с приложението на КРБ, ЗС, ЗКИР, ЗУЧК, Наредба №1/16.09.2008г. и други, както и са били изисквани множество писмени доказателства относно материалната легитимация на ищците, поради което хонорарът от 12 000лв. с ДДС не е прекомерен; определящата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е данъчната оценка на спорното право или цената на иска, а реалната пазарна стойност на имота с оглед на бъдещите и/или реализирани инвестиционни намерения за него; ДДС е законова последица от задълженията към държавата и не се включва в преценката за прекомерност.

По същество се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за присъждане на адвокатско възнаграждение за пълномощниците на ищците до пълния платен размер от 12 000лв. с ДДС.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира отговор, с който оспорва изцяло подадената жалба, излага съображения за нейната неправилност и моли за потвърждаване на акта на ВРС.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР на Е. Ф. Т. и „Аватар тур“ ООД срещу Държавата на РБ, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ № *** по КК и КР на с. Самотино, община Бяла, с площ от 4750 кв.м., който поради грешка в КР (и КК) е записан като собственост на Държавата (ответник по делото).

Представителството на ищците е осъществено от двама адвокати. Поконкретно по делото са подадени искова и уточняваща молби, още молби по движение на делото, осъществено е представителство в четири о.с.з., събрани са писмени и експертни доказателства. Част от действията са извършени поотделно от различни от пълномощниците, а други – съвместно от двамата.

Преди о.с.з. на 01.12.2022г. е представен списък на разноски от ищците, ведно с доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар в полза на ангажираното адвокатско дружество в размер на 10 000лв. без ДДС, респ. 12 000лв. с начислен ДДС.

Срещу възнаграждението е направено възражение за прекомерност от пълномощника на ответника по делото.

С влязлото в сила решение №1914/27.05.2024г. по същото дело на ВРС исковете са уважени изцяло. Със същото решение възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е уважено частично, като разноските за адвокатска защита и съдействие на ищците, дължими от ответната страна, са намалени от 12 000лв. с ДДС до присъдените 6 000лв. с ДДС.

С обжалваното определение по чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на ищците за осъждане на ответника да им заплати разноските за адв. хонорар до пълния претендиран размер от 12 000лв. с ДДС.

При тези данни и дължимата от въззивния съд преценка на първо място следва да се посочи, че съобразно задължителното за българските съдилища Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС и практиката на ВКС, основана на него (Определение №343/15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС; Определение №3822/01.08.2024г. по ч.гр.д. №1542/2024 г. на 3-то ГО на 2

ВКС и други), при направено възражение за прекомерност на адв. хонорар или при служебното определяне на такъв в предвидените в ГПК случаи, НМРАВ от 2004г. не следва да бъде прилагана директно от съда, а следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на предоставената защита в съответното производство. И към настоящия момент не е налице друга действаща нормативна регламентация, при което съдът следва да изхожда от посочените релативни критерии при произнасянето по въпроса. В същото време минималните прагове в Наредба №1/2004г. могат да бъдат отчитани като коректив при преценката за прекомерност, съвкупно и с останалите релевантни показатели.

От тази гледна точка следва да бъде взето предвид, че съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски и възнаграждението за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай част от действията по процесуално представителство на ищците по делото са извършени от двама пълномощници, което има значение за вида и обема на предоставената защита от всеки от тях, доколкото разноски за възнаграждението само на единия от тях подлежи на репариране от другата страна, загубила делото. Така например исковата молба по делото е изготвена и подписана съвместно от двамата адвокати; молбите по движението на делото са подавани поотделно от различни от пълномощниците; представителствтото в о.с.з. е осъществявано веднъж само от адв. Т., веднъж от двамата адвокати и два пъти само от адв.С.; писмените бележки също са изготвени съвместно. Поради това и въпреки че делото действително не е с минимална фактическа и правна сложност, а извършените действия по процесуално представителство и защита на ищците са с своевременни, професионални и са довели в крайна сметка до успешен резултат, усилията за защита на интересите на ищците по делото са реално разпределени между двамата пълномощници. Но както се посочи на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи да репарира разходите само в полза на единия от адвокатите на ищеца, съобразно вида и обема на предоставените от него правна помощ и съдействие на страната.

На следващо място, както правилно е посочил и ВРС, видно от приетото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот (л.31 от делото на ВРС) и от подадената молба от ищците (л.30 от делото на ВРС), цената на иска по см. на чл.69, ал.1, т.2 ГПК възлиза на 18 667.50лв. След като с разпоредбата ГПК императивно регламентира начина за определяне на цената на иска (данъчната оценка, а само ако няма таква – пазарната оценка на имота), както и родовата подсъдност на спора, а също като фунция и държавната такса по делото, то именно данъчната оценка на спорното вещно право е релевантна за интереса по делото по смисъла на чл.7, ал.2 от НМРАВ от 2004г. В този смисъл съставът на ВОС не споделя доводите за релевантност, при преценка по чл.78, ал.5 от ГПК, на действителната пазарна стойност на имота с оглед на бъдещи или осъществени в хода на делото инвестиционни намерения за него. Обратно разбиране би довело до противоречие между НМРАВ и ГПК което не може да бъде разрешено в полза на Наредбата. Делегираната дискреция на ВАдвС да определя минимални размери на адв. възнаграждения не дерогира йерархията 3 на нормативните актове съобразно ЗНА, поради което Наредбата не се прилага с приоритет над правилата на ГПК, в това число спрямо тези по чл.78 от ГПК.

От горното следва, че въз основа на законовия материален интерес по делото, на осн. чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2080.075лв. за случая. Или присъдените към момента 5000лв. без ДДС съответстват на размер на възнаграждението близо два пъти и половина спрямо минималния по Наредба, използван като коректив. Така и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършените от единия пълномощник на ищците действия по защитата им, ангажираните и събраните писмени и експертни доказателства, както и цялостната защита от адвоката, присъденият размер от 5 000лв. без ДДС, (6 000лв. с включен ДДС) се явява обоснован при актуалната действаща нормативна регламентация.

За яснота следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика загубилата делото страна дължи да заплати ДДС върху хонорара на адвоката на спечелилата делото страна само след определяне от съда на дължимия за случая адвокатски хонорар в номинална стойност. Ето защо не може да бъде споделен доводът в жалбата, че ВРС е присъдил само 3200лв. преди облагане с ДДС. На практика след определяне на дължимия от ответника адв. хонорар в полза на ищците в размер на близо два пъти и половина спрямо минималния по Наредбата, използван като коректив, остава дължимият ДДС върху него до общите присъдени разноски за възнаграждение от 6 000лв. с ДДС. Останалата част от хонорара и ДДС върху него остават в рамките на частноправната между адвокати и клиенти договореност, но не се дължат от ответника.

В заключение възраженията за неправилност на произнасянето на ВРС по въпроса не се споделят от въззивния състав в случая, поради което жалбата не следва да бъде уважавана.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №7162/25.06.2024г. по гр. дело №17332 за 2021г. на ВРС, 39-ти състав, с което е оставена без уважение молба с вх. при ВРС №44531/03.06.2024г. на Е. Ф. Т. и „Аватар Тур“ ООД за изменение на Решение №1914/27.05.2024г. по същото дело на ВРС в частта за разноските, чрез осъждане на ответника да плати на ищците адв. възнаграждение за пълномощниците им над присъдените 6000лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 12 000лв. с ДДС, на осн. чл.248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5