Определение № 44 от 02.02.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. ****, 02.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20251420201119 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72 ал.4 ЗМВР вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Н. К. от гр.****, против заповед за задържане на лице рег. № 369зз-67 / 01.08.2025 г. по описа на ОДМВР ****, издадена от Н. ****- Старши инспектор, Началник група „ППЛ“ в сектор „ПКП“ при ОДМВР-****, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР вр. чл.354а ал.1 от НК е бил задържан за срок от 24 часа.

Жалбоподателят твърди, че екземпляр от обжалваната заповед за задържане не му е бил връчен, нито при задържането му, нито при освобождаването му, независимо, че се е подписал в полето за получил копие от заповедта. Такъв му бил връчен едва на 07.10.2025г. след подадена молба, и след разрешение на наблюдаващия прокурор по образувано ДП . Излага, че в обжалваната заповед не било посочено къде и пред кой орган подлежи на обжалване цитираната заповед за задържане, при което приложение намирала разпоредбата на чл.140 от АПК.

В жалбата и писмени бележки, дадени в хода на делото от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.К. К. от АК **** се излагат доводи по същество относно незаконосъобразността и необосноваността на обжалваната заповед. Поддържа се, че заповедта за задържане била издадена от некомпетентен орган. При издаването й били нарушени инструкции, издадени от министъра на вътрешните работи - Инструкция № 8121з-78/2015г. за реда за осъществяване на задържането, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях и Инструкция № 8121з-1161/2017 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР.

Заповедта за задържане била издадена в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК, тъй като липсвали изложени фактически и правни основания за издаването й.

Заповедта за задържане била издадена в нарушение на Директива 2012/13/ЕС и ЕКПЧ, както и в противоречие с целта на закона. Същата не съдържала 1 основни реквизити. Излагат се подробни доводи и съображения. Моли се за отмяната й. Претендира се присъждане на разноски. Излагат се съображения и във връзка с допустимостта на жалбата.

Ответникът - Н. ****- Старши инспектор, Началник група „ППЛ“ в сектор „ПКП“ при ОДМВР-**** - редовно призован, се явява лично. Оспорва жалбата. Излага, че всички действия по задържането на лицето са правомерни.

Поддържа, че на задържаното лице е разяснен поводът за неговото задържане.

Връчени са му копия, не само от обжалваната заповед, но и от всички съпровождащи я документи, приложени по административната преписка, която представя в с.з. По случая било образувано ДП.

Делото е гледано от състав на РС ****, и с определение от 08.01.2026 година е даден ход на съдебните прения, като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок.

В срока за произнасяне след повторен анализ на доказателствата по делото, предвид и представените допълнително такива с административнонаказателна преписка, настоящият състав намира подадената жалба за процесуално недопустима като просрочена.

Няма спор, че заповедта за задържане е издадена на 01.08.2025г. и в изпълнение на същата жалбоподателят е задържан на същата дата. От приложения екземпляр от заповедта според отразеното в нея се установява, че на същата дата задържаното лице е запознато със съдържанието на заповедта, и му е връчен препис от същата. Жалбоподателят както се изложи не оспорва подписите си, но поддържа, че не му е връчван препис от заповедта, без да конкретизира защо не е поискал препис от заповедта, или защо не е подписал със забележка, че заповед не му е връчена или не е съгласен с нея. На същата дата в 17,20 ч. жалбоподателят е подписал и декларация /стр.37/, че не желае адвокатска защита, че е запознат с фактическите и правни основания за задържането му, с правото му да запази мълчание, и да уведоми член на семейството си за задържането, че няма здравословни проблеми, че не желае медицински преглед, няма необходимост от спазване на специален медицински режим или диета, че е запознат, че срокът на задържане не може да е повече от 24ч., че е запознат с правото на обжалване на заповедта, че има право на свиждане и ,че е получил екземпляр от декларация, като преди отговора на всеки от зададените въпроси е написал саморъчно – „желая“ или „не желая“. Жалбоподателят не оспорва подписите си и самата декларация, но поддържа, че и препис от нея не му е връчен, но попълвайки саморъчно отговорите в нея, съдът приема, че по категоричен начин се установява, че жалбоподателят е разбрал, че е задържан на основание заповед за задържане, и е запознат с фактическите и правни основания за задържането си и правото да обжалва заповедта, както е отразено в самата декларация, поради което съдът приема, че не е оборена по никакъв начин материалната доказателствена сила на декларацията относно отразеното в нея, предвид същността и на официален свидетелстващ документ /чл.179 ГПК вр.чл.144 АПК/. Същото се установява 2 и от останалите документи по преписката, изготвени при задържане на жалбоподателя.

При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира подадената жалба против заповедта за задържане за процесуално недопустима – просрочена. С оглед доказателствата по делото и изложеното до тук съдът приема, че заповед за задържане е била връчена на жалбоподателя, за което той се е подписал, а поддържаното от него становище е с оглед поддържаната процесуална теза- защита. В ЗМВР не е посочено изрично в какъв срок подлежи на обжалване заповедта за задържане за 24 часа. В чл.72 ал.4 ЗМВР е посочено само, че подлежи на обжалване и пред кой орган. Доколкото в същия текст е посочено, че съдът се произнася по жалбата незабавно, то и жалбата против заповедта за задържане /за 24 часа/ би следвало да се подаде незабавно след задържането на лицето или освобождаването му, или в разумен срок след освобождаването му-до ден два, или максимум седмица, каквото в случая не е сторено.

Съдът приема, че екземпляр от заповедта за задържане е връчен на жалбоподателя, което той е удостоверил, полагайки подписа си на две места на стр.2 от заповедта. Дори да се приеме, че такъв екземпляр от заповедта не му е връчван, жалбоподателят е узнал на 01.08.2025 г., че е издадена заповед за задържане срещу него. Имал е възможността веднага да депозира жалба, пък била тя и бланкетна, и да поиска от съда да изиска заповедта. Самият жалбоподател е имал възможността да депозира своевременно молба и да се снабди с копие от обжалваната заповед, а не да предприема подобни действия повече от 3 месеца след издаване на заповедта.

Доколкото заповедта за задържане има характер на АА, съдът приема, че жалба против заповедта за задържане би могла да се подаде в 14 дневен срок от съобщаването на заповедта, което в случая е станало на 01.08.2025г.- макар и с невръчване на заповедта, според твърденията на жалбоподателя.

От съобщаване на заповедта за задържане, или от момента, в който жалбоподателят е разбрал по недвусмислен начин, че против него има издадена заповед за задържане, до подаване на настоящата жалба са изтекли повече от 14 дни.

Съгласно чл. 149 ал. 1 от АПК, "административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им". В настоящия казус, преклузивният срок за оспорването на акта е изтекъл на 15.08.2025г. Жалбата с вх. №18509, с която е сезиран съда е депозирана на 18.11.2025г., след пропускане на визирания двуседмичен срок.

Изрично в заповедта е посочено, че може да бъде обжалвана пред Районен съд по местонахождение на органа по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщаването й. Изрично в процесния акт е посочен реда за обжалване, срокът за обжалване и пред кой съд. Поради тази причина настоящият състав приема, че е неприложим удължения двумесечен срок за обжалване по чл. 140 ал. 1 АПК. Но дори да се приеме, че са налице предпоставките на чл.140 ал.1 3

АПК, то двумесечният срок започва да тече от датата на съобщаване на заповедта- 01.08.2025 г., когато жалбоподателят по недвусмислен начин е разбрал за издадената заповед за задържане и изтича на 01.11.2025г.

Според жалбоподателя и процесуалния му представител този двумесечен срок за обжалване следва да се брои от 07.10.2025г., когато му е връчен екземпляр от заповедта за задържане от РП ****. Приемайки, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.140 ал.1 АПК, жалбата се явява просрочена. В най-добрия случай жалбоподателят би могъл да подаде жалба в рамките на двуседмичен срок от връчване на заповедта за задържане /07.10.2025г./, но и това не е сторено.

Като процесуално недопустима – просрочена жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Водим от горното, ВРС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на РС **** от 08.01.2026 г. по АНД № 1119/2026 г. по описа на РС ****, с което е даден ход на съдебните прения.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима – просрочена въззивна жалба вх.№ 18509/18.11.2025г.

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 1119/2025 г. поради недопустимост на въззивната жалба.

Определението подлежи на обжалване пред АС **** в 7-дневен срок от уведомяване на страните.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________ 4