Решение № 346 от 01.09.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Червен бряг, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100225 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.8 и сл. вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.4 вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие

На разпределение на настоящия съдебен състав е постъпило за разглеждане гр.д № 225/2026г. по описа на Районен съд - Червен бряг за 2026г.

Настоящия втори граждански състав, установи следното:

Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на Н. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

********** против Ц. Т. К., с ЕГН **********, живущ в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** - лице, за което молителя твърди, че е негов баща.

В молбата по ЗЗДН на Н. Ц. Т., с ЕГН ********** се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу него е упражнено домашно насилие, като моли да му бъде издадена Заповед за незабавна защита, с една или повече мерки за защита.

Сочи, че на 09.02.2026г. около 14.00 часа в неговия дом дошъл Ц. Т. и се опитал да влезе в домът му. Молителят бил в къщи с Е.. Излязъл и помолил Ц. К. да си тръгне, при което последния започнал да го псува. След известно време си тръгнал, а молителя подал сигнал в РУ на МВР Червен бряг.

Твърди още, че на 23.03.2026г., около 08.00 часа бил заедно с Е. Ч.. Ц. Т. дошъл отново пред домът му и започнал да бута портата. Излезли на двора заедно с Е. и попитали К. защо бута вратата. Молителят Н. Т. казал на баща си да преустанови тези действия, а 1 ответника му отговорил, че: „Ще те убия, Ще те утрепа“. Започнал да псува и се опитал да разбие портата. Веднага Н. Т. се обадил в РУ МВР Червен бряг. Пред дошлия екип от полицията, Ц. К. продължил да псува сина си и заявил, че ще троши и разбива всичко.

Счита, че с действията си описани по-горе Ц. Т. К., с ЕГН **********, е извършил акт на домашно насилие, поради което и на осн. чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, моли съда да издаде Заповед за незабавна защита, с посочени мерки по чл. 5 ЗЗДН.

Молбата е уважена от първоначалния състав по делото, като съда е издал Заповед за незабавна защита с № 5/23.03.2026г.

МОЛИТЕЛЯ - Н. Ц. Т. – редовно призован, се явява лично и с адв. И. В. от АКПлевен, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Н. Ц. Т. твърди, че срещу него е извършен акт на домашно насилие, извършено от Ц. Т. К., ЕГН**********, живущ в гр. Червен бряг , общ.Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********, изразяващо се в: „На 23.03.2026г., в гр.Червен бряг, обл. Плевен, пред домът ми, находящ се в гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******** ме заплаши с убийство с думите „Ще те убия, ще те утрепа„. В проведеното открито заседание изразява становище, че не комуникира с баща си Ц. К.. Твърди, че на 23.03.2026г. ответника дошъл пред неговия имот и започнал да го псува. Била издадена на същия ден Заповед за незабавна защита в полза на молителя Т..

След това на 24.03.2026г. Т. пуснал сигнал въз основа на издадената заповед, че същата се нарушава от ответника. Претендират се разноски.

ОТВЕТНИКА - редовно призован се явява лично. Ц. Т. оспорва молбата по основателност. Изразява становище за наличие на фалшив нотариален акт. Твърди, че нито е продавал, нито е подписвал, каквото и да било на неговия син. Не изразява становище по основните въпроси в производството по чл.8 и сл. вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.4 вр. с чл. 19, ал.

1 от Закона за защита срещу домашното насилие, освен че не е извършил, каквото и да е деяние спрямо молителя.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Искът е допустим. Безспорно по делото, като неоспорено от страните е, че молителя и ответника са син и баща. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес - защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл. 3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр.Червен бряг.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата

НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото с молбата са приложени и приети - Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; е

По делото като свидетел е разпитан: Е. С. Ч., живуща на семейни начала с молителя Н. Ц. Т.. Разпитан в о.с.з. свидетеля дава показания, че ответника дошъл на 23 март в 8 часа 2 и започнал да бута по портата. Н. се показал и го помолил да си тръгне. Дошли полицаи, като през цялото време ответника К. заплашвал сина си, че ще го утрепе, псувал го, и изричал всякакви обидни думи по негов адрес. Полицаите му съставили протокол, но К. не си тръгнал.

По делото са разпитани и полицейските служители П. П., Й. Д., Л. В., П. Д. и Г. Х..

От показанията на полицейския служител П. П., се установява, че познава страните, не си спомня конкретно за датата на която е извършено твърдяното домашно насилие.

Последния случай си спомня е, че на личния му телефон, му се обадил молителя Н. и му заявил, че баща му нарушава издадената заповед за незабавна защита, която била издадена предния ден. Съвместно с колегата му Г. Х. посетили адреса, където пред дома на ул. ********** установили Ц. Т. К., който бил паркирал автомобила си пред гаража на дома, който обитава Н. Ц. Т.. От колегата му Г. Х. му било известно, че предния ден, заедно с друг колега, са връчили заповед за незабавна защита на ответника Ц. К.. Свидетелят П. допълва, че на този ден двете лица не са влизали в контакт в тяхно присъствие. Н. бил в дома си, а ответника Ц. бил отвън сам.

Показанията на полицейските служители Л. В. и Й. Д., посетили адреса на инкриминираната дата 23.03.2026г. са сходни. Като от същите се установява, че на същия ден 23.03.2026г. двамата служители били по график дежурни. Били изпратени на проверка по подаден сигнал. Пред къщата на молителя видели Н. Т. и баща му Ц. К.. Имало кавга между двамата. Полицейски служители разбрали, че кавгите между Н. Ц. Т. и Ц. Т. К. били някакви стари вражди, но между двамата нямало обидни думи. К. показал на полицейските служители документи от минали години, но конкретно не се запознали със съдържанието им. В присъствието на полицаите В. и Д., ответника Ц. К. бил отвън, не е влизал в двора и къщата. Според свидетеля В., стара ограничителна заповед била изтекла, като имало издадена нова на същия ден - 23.03.2026г.

Свидетелите П. Д. и Г. Х., нямат конкретни спомени по случилото се. Разказват пред съда за датата 24.03.2026г. Х. твърди, че били изпратени с колегата му по сигнал за нарушаване на заповед за защита. Като пристигнали на адреса заварили Ц. К. пред дома на сина си, казали му, че няма право да седи там. К. си свалял гуми от колата. Казали му, че трябва да дойде с полицаите в управлението. Колегата на Х. му обяснил, че ще бъде задържан за нарушаване на заповедта за незабавна защита. Тогава Ц. К. казал, че му е зле, след което полицейските служители извикали Бърза помощ. Докторите казали на полицаите, че К. не може в това състояние да бъде задържан.

Съда кредитира с доверието казаното от полицейските служители, доколкото същите изпълнявали служебните си задължение и преразказват пред съда факти и обстоятелства, които са възприели лично.

От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на свидетелите не се установи, че ответника е причинил насилие на молителя в описания в молбата случай на дата 23.03.2026г. Установените от показанията на свидетелите 3 факти опровергават изцяло твърденията на молителя изнесени в молбата. Нещо повече, от показанията на преките очевидци на случилото се на дата 23.03.2026г., а именно полицейските служители Л. В. и Й. Д., се установява, че кавгите между Н. Ц. Т. и Ц. Т. К. били за стари вражди, но между двамата нямало обидни думи.

Не се установява, че ответника К. извършил описаните в молбата действия.

Единствени данни за това се виждат от разказа на свидетеля Ч., живуща на семейни начала с молителя Н. Ц. Т., но съда не следва да кредитира с пълно доверие казаното от същата, имайки предвид заинтересоваността й от изхода на спора.

Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Физическото домашно насилие от своя страна се изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество проявни форми включително и нанасянето на телесни травми.

Гореописаните форми на насилие представляват домашно насилие, спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави закрила на пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че не е налице акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от ЗЗДН - физическо, психическо или емоционално домашно насилие, извършен от ответника Ц. Т. К., с ЕГН ********** на 23.03.2026г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, на ул.

********. В процесния случай съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на ЗЗДН.

Както с молбата, така и в провелото се производство не бяха представени каквито и да е други доказателства, освен изложените твърдения в молбата за дадена форма на словесен тормоз и общи действия от ответника на 23.03.2026г. Отделно от това, твърденията в същността си не посочват конкретни данни за непосредствена и скорошна заплаха за физическото и психическото здраве на молителя. За подробно описаното в първоначалната молба и от представеното в проведените открити съдебни заседания, може да се направи заключение на изключително влошени лични отношения между сина и бащата, коренящи се в по-рано създаден имотен спор, но не може да се направи категорично заключение за извършено домашно насилие от единия спрямо другия, тъй като не се сочат конкретни доказателства за извършените от него действия, провокирали страх в молителя Н. Ц. Т. за живота и здравето му.

При така обсъдените доказателства и направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че не се доказа по несъмнен начин твърденият от молителя случай на домашно насилие причинено му от ответника по молбата, поради което същата се явява недоказана, а от там и неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

4

По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.11, ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие, молителя следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Червен бряг държавна такса в размер на 12,78 евро (25.00 лв.). От ответника не е направено искане за присъждане на разноски в производството, поради което съда не следва да се произнася по същите.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на Н. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.

Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** против Ц. Т. К., с ЕГН **********, живущ в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН Н. Ц. Т., с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС - Червен бряг държавна такса в размер на 12,78 евро (25.00 лв.).