Определение № 895 от 26.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895 гр. Бургас, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500451 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Костадинова.

Обжалва се разпореждане № 2256/24.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1237 на БРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за неплатено договорно възнаграждение от 285,88 лв., дължимо за периода от 20.10.2023г. до 05.11.2024г., за 203,60 лв.- лихва за забава от 21.07.2023г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 5.11.2024г. /дата на предсрочна изискуемост/ и законна лихва в размер на 59,78 лв., дължима от 5.11.2024г.- датата на предсрочната изискуемост до 29.01.2025г.

Изложени са оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен.

Сочи се, че според съдебна практика на ОС- Габрово /която е цитирана/, следва да се приеме, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап на производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Цитирана е и практика на ОС- Варна, според която законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл.410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението по чл.410 ГПК. Намира, че с изменението на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Затова счита, че заповедният съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила. Изтъква, че за да извърши преценката по чл.411, ал.2, т.3 от ГПК за наличието на неравноправна клауза в договора, тази клауза следва да е била обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред /не 1 се посочва какъв е той/, което в случая не било налице. Сочи още, че във втората хипотезапри проверката сдали има обоснована вероятност за това клаузата да е неравноправна, е необходимо от събраните доказателства и факти да може да се направи мотивиран и аргументиран извод, който да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна. В случая, съдът не подвел събраните факти под нормата на чл.143 ЗЗП. Неправилно не била отчетена и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП.

Акцентира се на свободата на договаряне, като се сочи, че ищецът по собствена воля е встъпил в договорното правоотношение и не е обективирал желание да се откаже от сключения договор. Излага се становище, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него на разбираем и достъпен език подробно са описани всички параметри, като основание и размер.

Според жалбоподателя уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Развити са подробни съображения, като се акцентира на липсата на възможност по чл.145, ал.2 ЗЗП да се прави преценка за неравноправност на клауза, която касае определянето на основния му предмет, след като тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Сочи, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, понеже е уговорен фиксиран лихвен процент, а подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент- аргумент от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Изтъква, че след като са спазени изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, като годишния лихвен процент е в границите, определени с тази норма, не може да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно- че уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза. Развити са подробни съображения.

Относно претенцията за лихви за забава и законна лихва се сочи, че същата е последица от уважаването на главния иск, тъй като не представлява самостоятелен иск. СПН се разпростира върху главницата, но не и върху законната лихва и нейния размер, който подлежи на установяване в изпълнителното производство. Сочи се, че тези постановки са приложими както в исковото, така и в заповедното производство. Позовава се на съдебна практика на ВКС- Решение №75 по т.д.№519/2014г. на ВКС, Второ търг.отд. и ТР №3/2017г.

Счита, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. В случая не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. По тази причина и на основание чл.33 от ЗПК и общите условия, кредиторът е начислил и претендира това обезщетение.

Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение за всички обжалвани вземания, в претендирания в подаденото заявление размер. Претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 15 лв.- внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

2

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира жалбата за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 1237 по описа за 2025 г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощник- юрисконсулт.

Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против В. Д. К. с адрес ***, с постоянен и настоящ адрес ***, за следните суми: 852,44 лв.- неплатена главница; 285,88 лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.10.2023г. до 5.11.2024г.; 302,62 лв.- непогасено възнаграждение за ползвана допълнителна услуга Фаст;

435,40 лв.- неплатено възнаграждение за допълнителна услуга Флекси; 30 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 400 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при просрочие повече от 90 дни, 203,60 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ от 21.07.2023г. до 5.11.2024г.; 59,78 лв.- законна лихва за периода от 5.11.2024г. до 29.01.2025г., както и законна лихва от подаването на заявлението.

В т.12 от заявлението са изложени следните обстоятелства: Между страните е сключен договор за потребителски кредит, подписан при ОУ, неразделна част от договора.

Заявителят изпълнил своята част от задължението и превел на длъжника уговорената сума.

Длъжникът поел задължение да я върне за срок от 24 месеца, с месечна вноска съобразно погасителен план- 101,32 лв., с падежна дата- всяко 20- то число на месеца. Съгласно ОУ длъжникът дължи на дружеството възнаграждение за ползвания кредит, като същото е определено по размер в договора. Същото е разсрочено във времето и се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Клиентът закупил и пакет от допълнителни услуги, по силата на който получил приоритетно разглеждане и становище по искането му за потребителски кредит, преди клиентите, които не са закупили такъв пакет, а през целия срок на договора му било предоставено правото да променя едностранно погасителния план. За тези предоставени услуги клиентът дължи възнаграждение, което става изискуемо със закупуването на пакета от допълнителни услуги. Същото е разсрочено във времето за срока на договора и се погасява от клиента в рамките на погасителния план, на равни месечни погасителни вноски и е добавено към месечните вноски за погасяване на кредита.

Длъжникът не изпълнил задължението по договора съобразно погасителния план.

Направил 5 погасителни вноски и изпаднал в забава. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 5.11.2024г. Във връзка със забавеното изпълнение на задълженията, кредиторът направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, определени в Тарифата за таксите на заявителя. Поради изпадането в забава за повече от 90 дни, на длъжника са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземанията в остатъчен неплатен размер от 400 лв.

3

Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, а като доказателства: Договор за потребителски кредит № 40016737254 от 12.04.2023г., ведно с общите условия и погасителен план към него, известие за доставяне.

Районният съд е издал заповед № 608/24.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно със законната лихва върху нея от подаването на заявлението, както и за част от разноските.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта относно претенцията за възнаградителната лихва, за претенциите за стойността на пакета от допълнителни услуги, за мораторните лихви, както и за таксите.

Изложени са съображения, че страните по договора за кредит са уговорили дължимо от потребителя възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ на стойност 400 лв. и възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ на стойност 550 лв., които са включени в погасителния план още към датата на сключване на договора. Поради това съдът е приел, че същите имат характер на дължим от потребителя разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора. Не е установил тези суми да са включени като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай действителният размер на ГПР би надвишил както посочения в договора, така и законоустановения в чл.19, ал.4 ЗПК максимален размер на ГПР. Затова съдът е приел, че посоченият в договора ГПР от 48,26 % не е коректен и не е определен законосъобразно, като са нарушени и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Посочил е, че горното следва и от решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/ 22 на СЕС, с което е прието, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „Профи Кредит България“ ЕООД попадат в обхвата на понятията „общи разходи по кредита за потребителя“ и „годишен процент на разходите“, тъй като закупуването им се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Посочил е, че на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Затова, след като е счел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се основава на недействителен договор за потребителски кредит, на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК е отхвърлил същото за претендираните парични задължения за договорно възнаграждение, лихва за забава, възнаграждение за услуга „Фаст“, възнаграждение за услуга „Флекси“ и такси.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна. Съображения:

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона /чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.22 от ЗПК/ и добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД/, а съгласно т.3 на същата разпоредба- когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност от това /чл.143 ЗЗП/.

Предвид посочената правна регламентация на задълженията на съда в заповедното производство, настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията в частната 4 жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит, както и неравноправността на отделни клаузи от него.

Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e703a54-3dee-4873-8a08-48459e6fb743