Решение № 1622 от 23.12.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220101013 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Ю. Е.

П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р.,, общ. Р., обл. П., ул. ******* № *, чрез процесуалния си представител адвокат Т. А. от АК Пловдив, със съдебен адрес гр. П., ул.

********* № *, ет.*, офис *, против О. гр. Пазарджик, ЕИК 129009849, с адрес гр.

Пазарджик, пл. „Съединение” № 3.

В исковата молба се сочи, че между страните съществува служебно правоотношение, като ищецът е служител на О. Пазарджик от 02.10.2015 г. Посочва, че приложимият за този вид обществени отношения закон е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Излагат се твърдения, че предвид характера на заеманата от ищеца длъжност старши полицай, същият изпълнява служебните си задължения на смени, вкл. през нощта /за времето от 22:00 часа до 06:00 часа/ съгласно утвърдени графици при сумарно отчитане на работното време. Твърди, че часовете положен от ищеца нощен труд не са преобразувани в дневен труд и съответно не му е изплащано възнаграждение за полагания извънреден труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които и допълнително възнаграждение за извънреден труд по см. на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Сочи разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, регламентираща, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени -сумирано за тримесечен период. Според ал. 7 на чл.187 ЗМВР работата 1 извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.

Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 10 на същия член е предвидено, че разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Излага твърдения във връзка с приложимата правна уредба. В този смисъл сочи, че за периода от 01.04.2015 г. до 16.11.2022 г. са действали последователно Наредба №8121з 592/25.05.2015г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016г.), Наредба № 8121з 776/29.07.2016г. (отменена изцяло с решение от 10.12.2019г. по адм.д. №8601/2019г. на ВАС), Наредба №8121з-36/07.01.2020г., отменена с Наредба №8121з-1174/21.10.2020г., отменена с Наредба №8121з-922/22.07.2022г., като всички посочени наредби били издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди, че текстовете на чл. 3, ал. 3 в първите две наредби са идентични с текстовете на чл. 3, ал. 2 от следващите три наредби, като според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Преди процесния период сочи, че е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014г. Единствено в тази Наредба изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22:00 и 6:00 часа за отчетния период се умножавал с коефициент от 0,143 - чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. В следващите три Наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсвала.

Заявява, че липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. (обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020г.) представлявала празнота в уредбата, при която субсидиарно следвало да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.).

В чл. 9 ал. 2 от същата Наредба било предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата методология била само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен 2 труд. Тези разпоредби се прилагали едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. На общо основание приложение имали нормите на чл. 9 и следващите от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която е и определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за определен период.

Сочи, че предвид изменението на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г., съгласно които при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се умножават по коефициент единица, а не на 1,143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване на работното време, се установява законово закрепено неравенство в третирането на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Счита, че те са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, като това е в противоречие с изрично прогласеното в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния труд. В този смисъл излага съображения, позовавайки се на разясненията, дадени в Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело №262/2020 г. Счита, че разпоредбите на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР и изречение второ на ал. 1 на същата разпоредба не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на ЕС.

Според ищеца те допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на някакъв обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел на нашето законодателство и не е съразмерна на тази цел. Приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков период, като стане с прилагане на коефициент 1,143. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, би довело до резултат длъжникът да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение.

Според ищеца показателно в тази връзка било, че до м. август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Дори и да се приеме, че подобна цел е налице, в полза на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не били предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на полагания от тях нощен труд.

Заявява, че извънреден труд е налице само, когато е положен труд извън установеното работно време - когато продължителността на работното време надвишава нормалната такава. При сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в 3 случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за отчетния период. Сочи, че съобразно националното трудово законодателство и методологията за сумарно изчисляване на положения труд се приема, че когато отчетният период е изтекъл, работникът или служителят е изпълнил трудовата си норма в пълен обем, дори и това да не е било направено реално, тъй като задължение на работодателя е така да организира неговото работно време, че то да покрива общата тримесечна норма, при това със завишение на часовете нощен труд - конвертирани към дневния. С оглед на това се твърди ищецът да е изпълнил в пълен обем своята часова трудова норма, поради което и преизчисления нощен към дневен труд, се явявал такъв над нормата - извънреден труд и следвало да бъде заплатен като такъв със съответното увеличение от 50%.

Ищецът твърди, че през процесния период от 11.03.2022 г. до 11.03.2025 г. е изпълнявал служебните си задължения на смени /дневни-от 07:00 часа до 19:00 часа и нощни- от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия ден/, всяка от които с продължителност от 12 часа съгласно изготвените и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

Твърди, че съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд /нощен труд/ от О. гр. Пазарджик, същият се отчита за период от три месеца, като падежът на изплащането му е краят на всяко тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо - извънреден труд. Поради тази причина счита, че след всяко тримесечие /считано за падеж на определеното вземане/, след отчитането на положения извънреден труд /нощен труд/, се дължи сумата определена за положен нощен труд, от която дата според ищеца следва да се начислят и лихви. Твърди, че през претендирания 3 годишен период, са налични 4 тримесечия годишно или казано иначе общо 12 тримесечия, през които не е отчетен и съответно заплатен положеният нощен труд, като падежът на всяка една от дължимите суми е изискуема от датата на изплащане на трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие, както и дължимите лихви считани за изискуеми от същата дата. В исковата молба са посочени подробно дължимите суми след края на всяко тримесечие в табличен вид.

Ищецът твърди, че през процесния период е положил нощен труд, който умножен с коефициент 1,143, се равнява на 2161 часа или неплатената сума е в размер на 1887,90 лева, към която сума следвало да се добави и мораторна лихва за забава, от края на всяко тримесечие, през което е следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен труд в размер на общо 267,79 лева, като образуването на посочения размер е подробно посочено в исковата молба в табличен вид.

Твърди, че на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да плати съответното трудово възнаграждение, поради което счита претендираната в настоящото производство акцесорната лихва за основателна за периода от датата на изплащането на извънредния труд /падежа на всяко тримесечие през коментирания период/, през което ответникът е дължал сумата за положения нощен труд, но 4 не е изплатил същата, до окончателното и изплащане на дължимото изискуемо вземане.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да осъди О. Пазарджик да изплати на ищеца дължима сума за положен нощен труд в размер на 1887,90 лева, ведно с мораторната лихва за забава, изчислена към края на всяко тримесечие поотделно, през процесния период /11.03.2022 г. до 11.03.2025 г./ на плащането на главницата, в размер на общо 267,79 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.