Решение № 334 от 06.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Варна, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110108292 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Н. В. Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Варна, ****, ****, против „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район Витоша, ж.к. ****, ул."****" № 4-6, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК **** иск, с правно основание чл. 124, ал.1, вр.чл.439 ГПК, с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че Н. В. Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Варна, ****, **** НЕ ДЪЛЖИ на „****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ****, район Витоша, ж.к. „****“, ул.

„****" № 4-6, представлявано **** - ****, вписано в Търговския регистър към **** с ЕИК **** сумата от 8 890,92 лева, представляваща сбор от: неиздължена главница по Договор за кредит от 11.08.2008 г. в размер на 7695,255 лв., договорна лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 635,38 лв., наказателна лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 3,58 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда - 14.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК въз основа на сметка към 13.08.2009 г., както направените съдебни разноски в размер на 556,71 лв. за заплатена държавна такса и за адвокатско 1 възнаграждение.

Твърди се, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.08.2009 г. по г.д. № 8518 по описа за 2009 г. на Варненски районен съд, XXX състав ищецът Н. В. Х. с ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на „****" АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ****, район ****, ул. **** № 5, per. По ф.д. № 31848/1992 г. на СГС сумата от 8890,92 лева, представляваща сбор от: неиздължена главница по Договор за кредит от 11.08.2008 г. в размер на 7695,255 лв., договорна лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 635,38 лв., наказателна лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 3,58 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда - 14.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК въз основа на сметка към 13.08.2009 г., както направените съдебни разноски в размер на 556,71 лв. за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че по молба на „****" АД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 25.08.2009 г. е образувано изпълнително дело №407 по описа за 2009 г. на ЧСИ ****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. №716. Твърди се, че на 03.09.2018 г. по изпълнителното дело постъпва молба от „****" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ****, район Витоша, ж.к. „****", ул. „****" № 4-6, представлявано **** - ****, вписано в Търговския регистър към **** с ЕИК **** с която дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател по делото въз основа на сключен договор за покупко-продажба на вземания. Приема, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по изпълнителния лист издаден по гр.д. № 8518 по описа за 2009 г. на Варненски районен съд е погасено по давност, тъй като по образуваното изпълнително дело последното извършено изпълнително действие представлява удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника получавано в „****" АД в размер на 50 лв., която сума е постъпила на 23.05.2017 г. Твърди се, че след тази дата по изпълнителното дело не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Приема, че на 23.05.2019 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Изтъква, че е настъпила перемпция, доколкото тя настъпва по силата на 2 закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото вече прекратяване. Твърди се, че съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Твърди се, че в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание чл. 110 от ЗЗД с изтичане на още три години, а именно на 23.05.2022 г. възможността на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред е погасена по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с който искът се приема за недопустим и неоснователен. Оспорва се погасяване по давност на задължението, като се изтъква, че може да бъде погасено правото на принудително изпълнение. Доколкото не се твърди оспорване съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение, то твърдението на ищеца, че не дължи на ответника процесната сума, означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното произвоздство бяха представени и приети следните писмени доказателства: изисканото и предоставено в оригинал за послужване изпълнително дело №407 по описа за 2009 г. на ЧСИ ****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. №716.

Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в сила Заповед за изпълнение № 4482/17.08.2009 г. по ч.гр.д. 8518/2009 г. по описа на Районен съд – Варна, ищецът е осъден да заплати в полза на„****" АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ****, район ****, ул.

**** № 5, per. По ф.д. № 31848/1992 г. на СГС сумата от 8890,92 лева, представляваща сбор от: неиздължена главница по Договор за кредит от 3

11.08.2008 г. в размер на 7695,255 лв., договорна лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 635,38 лв., наказателна лихва считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 3,58 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда 14.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

417, т. 2 от ГПК въз основа на сметка към 13.08.2009 г., както направените съдебни разноски в размер на 556,71 лв. за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Не е спорно между страните, че въз основа на издадената Заповед за изпълнение въз основа на документ е издаден изпълнителен лист от 19.08.2009 г. по ч.г.д. № 8518 по описа за 2009 г. на Варненски районен съд, XXX състав. Не е спорно, че по молба на „****" АД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 25.08.2009 г. е образувано изпълнително дело №407 по описа за 2009 г. на ЧСИ ****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. №716.

Не е спорно между страните, че по образуваното изпълнително дело последното извършено изпълнително действие представлява удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника получавано в „****" АД в размер на 50 лв., която сума е постъпила на 23.05.2017 г.

Не е спорно между страните, че на 03.09.2018 г. по изпълнителното дело постъпва молба от „****" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.

****, район Витоша, ж.к. „****", ул. „****" № 4-6, представлявано **** ****, вписано в Търговския регистър към **** с ЕИК **** с която дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател по делото въз основа на сключен договор за покупко-продажба на вземания.

Предвид становището на ответната страна, съдът приема за безспорно, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че към датата на подаване на иска 28.06.2022г. е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане.

Съдът приема за безспорно, че не са провеждани изпълнителни действия спрямо ищеца, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца.

4

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Настоящия съдебен състав намира предявения иск за допустим.

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същия положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.В настоящия случай ищецът твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност и поради перемпция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

От приложените писмени доказателства съдът приема за безспорно, че по силата на влязла в сила Заповед за изпълнение № 4482/17.08.2009 г. по ч.гр.д. 8518/2009 г. по описа на Районен съд – Варна , ищецът е осъден да заплати в полза на„****" АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ****, район ****, ул. **** № 5, per. По ф.д. № 31848/1992 г. на СГС сумата от 8890,92 лева, представляваща сбор от: неиздължена главница по Договор за кредит от 11.08.2008 г. в размер на 7695,255 лв., договорна лихва 5 считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 635,38 лв., наказателна лихва - считано от 29.01.2009 г. до 13.08.2009 г. в размер на 3,58 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда 14.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

417, т. 2 от ГПК въз основа на сметка към 13.08.2009 г., както направените съдебни разноски в размер на 556,71 лв. за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Съдът приема за безспорно, че въз основа на издадената Заповед за изпълнение въз основа на документ е издаден изпълнителен лист от 19.08.2009 г. по ч.г.д. № 8518 по описа за 2009 г. на Варненски районен съд, XXX състав. Не е спорно, че по молба на „****" АД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 25.08.2009 г. е образувано изпълнително дело №407 по описа за 2009 г. на ЧСИ ****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. №716.