Решение № 845 от 06.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Бургас, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.ова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно гражданско дело № 20252100501320 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Надежда Ватева против решение № 745 от 03.04.2025 г., постановено по гр. дело № 2515/2025 г. по описа на РС- Бургас, с което са отхвърлени исковете му за осъждане на ответниците Ж. Б. Й. с ЕГН: **********, С. Ш. Х. с ЕГН: ********** и Р. Ш. Х. с ЕГН: **********, тримата с адрес гр. Б., ж.к. "М. р." бл.**, вх.*, ет.*, ап. с., ДА МУ ЗАПЛАТЯТ разделно следните задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект с абонатен № 809373 съгласно издадените през периода 26.04.2022г. – 25.09.2023г. фактури, както следва: Ж. Б. Й. – сумата от 129,28 лв. - главница и сумата о т 22,39 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.05.2022г. – 21.04.2024г.; С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – всеки по 32,32 лв. – главници, ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 22.04.2024г. до окончателното им изплащане.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното първоинстанционно решение, с твърдения, че е неправилно. Възразява се против извода на съда, че ищецът не е доказал материално-правната легитимация на ответниците в твърдяното облигационно правоотношение, поради който предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Излагат се доводи за необоснованост на изводите на съда в тази връзка, с мотив, че те не почиват на фактите по делото. Сочи се, че ответниците са законните наследници на починалия потребител на ВиК услуги, 1 поради което с открИ.е на наследството му те са станали съсобственици на процесния водоснабден недвижим имот. Цитира се и чл. 69 от ОУ на ВиК, установяващо задължението или правоприемниците на абонат в 30-дневен срок да подадат заявление за промяна на партидата, легитимирайки се с документ за това, като се сочи, че ответниците са бездействали и не са подали подобно заявление, поради което сами са се поставили в ситуация след смъртта да бъде изразходвано процесното количество вода. Възразява се против извода на съда, че не може да се ангажира отговорността на ответниците- наследници на починалото лице, тъй като нямало данни, че те са приели наследството. Излага се, че потребеното в имота количество вода свидетелства за наличие на действия в имота, че те имат намерение да приемат наследството по аргумент на ПП № 4/1964г. на ВС на Р. България, още повече, че се сочи, че адресът на имота е вписан в адресната регистрация на ответниците. Сочи се, че при липса на данни ответниците да са се отказали от наследството, респ. да са загубили правото да го приемат следва презумпцията, че те са го приели. В тази връзка в жалбата се цитира съдебна практика, обективирана в определение № 315/23.06.2015г. по ч.гр.д. № 3092/2015г. на първо г.о. на ВКС с докладчик Теодора Грозева/. По тези съображения, че твърди, че районният съд поради несъставомерни данни и неправилно приложение на материалния закон е стигнал до неправилни изводи, относно възникване на качеството на потребители на ВиК услуги в лицето на ответниците и материалноправната им легитимация по предявения срещу тях иск. На следващо място се твърдо допуснато от съда съществено процесуално нарушение в доклада, подробно изложени в жалбата, като се сочи, че липсват възражения от назначения на ответниците особен представител във връзка с приемане на наследството от тях, а независимо от това съдът не е указал на ищеца да докаже това обстоятелство. Подробно са развити и съображения за други допуснати съществени процесуални нарушения- непълнота на доклада, нарушение на принципа на служебното начало, на принципа на разкрИ.е на обективната истина, както и липсата на мотиви и нарушение на чл. 236,ал. 2 от ГПК.

Сочи се, че решението почива едностранчиво преценени от съда доказателства, без да е обсъдено заключението на СТЕ и извлечението за данните от мобилното отчитащо устройство. Възразява се, че съдът неправилно не е допуснал исканото от ищеца доказателство- издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ, с цел установяване на банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, банкови касети и др.,кога са открити и закрити и да се постанови разкрИ.е на банкова тайна. Иска в настоящото производство съдът служебно да изиска посочената в жалбата информация, респ. снабдяване на въззивното дружество с удостоверение по чл. 186 от ГПК за набавянето й. По подробно изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което отхвърлените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските и в двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв. В съдебно заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт поддръжа въззивната си жалба и излага становище по съществото на спора, позовавайки се на съдебна практика по чл. 290 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите –ответници Ж. Б. Д., Р. Ш. Х. и С. Ш. Х., чрез назначения им основание чл. 47, ал. 6 от ГПК процесуален представител адв. Д. В. –БАК са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Споделя се извода на първата инстанция, че не е доказана валидна облигационна връзка между страните. След анализ на установеното по делото доказателства се сочи, че доколкото извършения в имота първи отчет е за периода след смъртта на наследодателят на ответниците, отговорност за заплащане на дължимите 2 суми за потребена вода следва да се насочи към тях в лично качество, а не като наследници на починалото лице. Акцентира се, че по делото не са били събрани доказателства, установяващи правото на собственост на обекта към процесния период на отчетено потребление 30.03.2022г- 29.08.2023г., като не е установено ответниците да са декларирали имота като техен. По тези съображения и като се сочи, че ищецът не е доказал исковете си в писменият отговор се иска потвърждаване на решението като правилно, доколкото се счита, че то не противоречи на материалния закон и е обосновано. В съдебно заседание поддържа писмения отговор на въззивната жалба, като сочи, че в случая е от значение кога е настъпила смъртта на наследодателя на ответниците и, че претендираните от тях суми се търсят в качеството им на наследници за потребление след смъртта му. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответниците в качеството си на собственик на описания в исковата молба водоснабден обект е бил потребител на предоставяните от дружеството услуги за имота, а ответниците като негови наследници по закон са встъпили в това правоотношение на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като такива са обвързани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Излага се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата, като се сочи, че ответниците не са изпълнили това свое задължение за процесния период съгласно издаденире фактури, поради което се иска осъждането им да заплатят на ищеца дължими суми за потребеното количество вода /съгласно уточнението от 04.06.2024г./, както следва: Ж. Б. Й. – сумата от 129,28 лв. - главница и сумата от 22,39 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.05.2022г. – 21.04.2024г.; и от децата С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – всеки по 32,32 лв. – главници, ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 22.04.2024г. до окончателното им изплащане.

В преклузивният срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците, чрез назначеният им особен представител са депозирали писмен отговор, с който са оспорили твърдяното облигационно правоотношение, с мотив, че не са собственици на водоснабдения имот, респективно и поради това не са потребители на сочените ВиК услуги. Излагат, че не живеят във водоснабдения имот, като същият е необитаем след смъртта на наследодателя им на 10.01.2021г. Оспорва и твърдението за извършени доставки и потребление в процесния имот. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по фактурата от 26.04.2022г., които са за задължения за периода 03.11.2017г. – 25.04.2021г.

С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените исковете, както следва: срещу Ж. Б. Й. – сумата от 129,28 лв. - главница и сумата от 22,39 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.05.2022г. – 21.04.2024г. и срещу С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – всеки по 32,32 лв. – главници, ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 22.04.2024г.

3 до окончателното им изплащане . Съдът е приел, че не може да бъде направен обоснован извод за приемане на наследството на Ш. И. Х. от страна на ответниците като негови законии наследници, поради което на основание чл.48, ал.1 от ЗН не може да бъде прието за доказано и наследственото им правоприемство, въз основа на което ответниците да са придобили собствеността върху имота, респективно качеството на потребители на имота след смъртта на наследодателя.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По същество след съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът намира за установено следното:

По делото не е установено, че Ш. И. Х. с ЕГН **********, починал на 19.05.2021г. преживе е бил собственик в лично качество на процесния водоснабден имот, находящ се в находящ се в гр. Бургас , ж.к. „Меден рудник“ бл.80, вх.5, ет.3, ап. среден /86/, в сграда в режим на етажна собственост, за който имот е открита партида на негово име като абонатен номер 809373, като партидата не е променяна след смъртта му. Установено е също, че ответниците се явяват негови законни наследници в качеството им на преживяла съпруга и две деца, като същите са с регистрирани постоянни адреси в процесният водоснабден имот, а съгласно извършена служебна справка в РС-Бургас /по последния адрес на наследодателя/ няма вписани откази от наследство от никой от неговите наследници.

Ищецът е представил справка-извлечение за извършени реални отчети в имота за периода от 03.11.2017г. до 29.08.2023г., като отчетено количество вода за исковия период 26.04.2022г. – 25.09.2023г. от 32 куб.м., за което са издадени следните фактури – от 26.04.2022г. /за отчет от 30.03.2022г./, от 26.10.2022г. /за отчет от 31.08.2022г./, от 24.11.2022г. /за отчет от 29.09.2022г./ и от 25.10.2023г. /за отчет от 29.08.2023г./.

В първата инстанция е извършена съдебно-техническа експертиза, приета от съда от чието заключението на вещото лице е установено, че в имота има един водомер, който за исковия период от 31.03.2022г. до 29.08.2023г. е отчел по данните на ищеца потребени 32 куб.м. вода. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че не е успяло да извърши оглед вътре в имота, но по данни от съседи е установило, че същият е необитаем, като ответницата Ж. живеела някъде в махалата, а децата са били в чужбина. Експертът е заявил също, че макар да е нямал достъп до водомера в имота е видял на мобилното устройство, че последният отчет за имота, предмет на исковата претенция е реален.