Решение № 934 от 10.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. гр. Хасково, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640100144 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата в размер на 2948.80 лева от К. П. Ж., ЕГН ********** от

********************* против „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ***************.

В исковата молба ищцата твърди, че е потребител на ел.енергия с клиентски номер 1010198434 и ИТН 1524538 за обект, находящ се в гр.Хасково, **************** Получила фактура № 8299079218/25.07.2023г. на стойност 2948.80 лева, представляваща стойността на ел.енергия, начислена допълнително за минал период, а именно за времето от 08.03.2023г. до 08.06.2023г. Като основание за издаване на процесната фактура ответникът посочил ”дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия за електромер № 012755750.

Твърди още, че такова количество ел.енергия не е ползвана за посочения във фактурата минал период, поради което намира издадената фактура, съответно търсеното с нея задължение за такова без правно основание. Ищцата потърсила възомжност да уредят с ответника отношенията си доброволно, 1 като подала възражения, но това не се случило. Счита, че така издадената фактура е издадена в разрез с нормите на ЗЕ, като намира, че е била поставена в неравностойно положение и въпреки направеното от нея, не е могла да установи, че сумата е недължима. Все пак ищцата заплатила сумата, но счита, че това плащане е недължимо, т.е. без правно основание, поради което предявява настоящия иск. В изложения смисъл моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 2948.80 лева недължимо платена, т.е. платена без основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на предявяване на иска - 18.01.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.

Ответникът оспрова предявения иск като неоснователен. Прави възражение, че сумата е била платена, но не от ищцата, а от лицето А. Ж., поради което ищцата не можела да претендира нейното връщане. По отношение основателността на вземането, ответникът го намира за неоснователно, тъй като извършил конкретното начисление на сумата, след като било установено по несъмнен начин неправомерно отчитане на ел.енергия на посочения по-горе електромер. Моли съда да отхвърли иска и присъди на ответника разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата възнаграждение за адвокат.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното с исковата молба писмено доказателство, представляващо банков превод чрез „Револют“ за сумата от 2 948.80 лева, се установява, че посочената сума е преведена по сметка на ответното дружество от сметка на лицето А. Ж.. Плащането е извършено на 30.08.2023г.

Видно от приетия като писмено доказателство Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №585512/08.06.2023г., служители на „Електроразпределение Юг “ ЕАД, в отсъствието на клиента, са извършили проверка на средството за техническо измерване /електромер/, предназначен да отчита потребената ел. енергия за обект - ***************. При проверката е бил демонтиран електромера за експертиза.

Представиха се и доказателства за разменената кореспонденция между 2 страните.

От приетата като писмено доказателство по делото Фактура № 8299079218/25.07.2023г., издадена от ответното дружество, се установи, че служебно е била начислена сума в размер на 2 948.80 лева. Като основание за това начисление е посочено, че сумата се дължи вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия от електромер № 012755750, за периода от 08.03.2023г. до 08.06.2023г. за абоната К. П. Ж., с клентски № 1010198434 и ИТН 1524538.

По делото не се спори, че собственик на процесния имот е ищццата К.

П. Ж., като в хода на делото съдът установи, че имотът се ползва от семейството на ищцата Ж., в т.ч. и от съпруга й А. Ж..

Съдът по искане на ответника назначи съдебно-техническа експертиза, чието заключение възприема като компетентно и обективно изготвено.

Вещото лице сочи, че Констативен протокол № 225/07.07.2023г. на Български институт по метрология /БИМ/ отразява техническото състояние на СТИ № 012755750 в имота на ищцата, което е в резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера. Описаното в Протокола констатирано състояние на СТИ води до неотчитане на консумираната ел.енергия от обекта при включено усторойство за радиоуправление. В този смисъл вещото лице дава заключение, че правилно е била приложена Методиката за изчисляване на неотчетено количество ел.енергия, която е заложена в чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ. Вещото лице дава положителен отговор и на въпроса дали правилно е била начислена сумата за допълнителното неотчетено количество ел.енергия, като начислението е в съответствие с нормата на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Установено е още по категоричен начин от вещото лице, че процесният електромер попада в групата електромери – еднофазен, с периодичност на проверката – 6 години, съгласно Заповед № А616/11.09.2018г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Върху електомера били налични данни за извършена първоначална проверка, а вторичната проверка е следвало да се извърши през 2023г., като вещото лице не сочи кога точно е следвало да се извърши тази вторична проверка. Сроковете по Заповед № А-616 на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 11.09.2018г. са спазени.

3

По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства:

От разпита на А. К. Ж. - съпруг на ищцата, става ясно, че от 2013г., когато сключват граждански брак, живеят на посочения адрес като семейство и имат две деца. Твърди, че електрическото табло се намира извън сградата, до самия вход, като същото е заключено и те нямат достъп до него. Не разполагат с ключ за таблото. Свидетелят заявява, че никога не са извършвали действия, за да манипулират данните на електромера, като твърди, че те дори нямат такива знания и умения. Никога не са знаели, че елекромерът не отчита правилно консумацията и разбрали за това, едва след като получили писмо от ответното друржество, че електромерът е свален и изпратен за проверка в гр.Пловдив. Разбрали още, че електрозахранването им било спряно. По това време семейството било извън града на почивка и решили да заплатят сумата, за да им пуснат тока. Намирали се на такова място, че плащането можело да стане само онлайн, като действително платили сумата от сметката на Ж.

Твърди също, че по-късно съпругата му възстановила тази сума. Плащането извършили по този начин и в този момент, защото имали много продукти в хладилника и за да предотвратят тяхното разваляне.

Разпитан бе и свид.В. П. В., без родство със страните по делото. От разпита на този свидетел съдът установи, че той в качеството си на служител на ответника е присъствал и участвал в извършената проверка на електромера на посочения по-горе адрес. Твърди, че не са намерили собствениците на имота и извършили проверката в тяхно отсъствие. Установили грешка в измерването с около 70%. Демонтирали елекромера, като не установили да има някакво външно въздействие върху таблото. Свидетелят обяснява, че таблото има обикновено две вратички, като до първата е възможно да има достъп трето лице, но до втората вратичка, зад която на практика е монтиран електромерът, достъп имат само служителите на ответника, само те разполагат с ключ, който им се предоставя от фирмата. Свидетелят е категоричен, че не са установили видими следи от външна намеса върху самия електромер.

При така възприетата фактическа обстановка се налага извода за основателност на исковата претенция.

С предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 4 от 2948.80 лева, представляваща платена от последната без основание цена за консумирана ел.енергия за периода от 08.03.2023г. до 08.06.2023г., дължима по Фактура № 82990792218/25.07.2023г.

Не се спори между страните, че ищцата е потребител на електроенергия, с клиентски номер 1010198434, с място на потребление ИТН 1524538 в *********************, както и че между нея и ответното дружество са налице договорни отношения във връзка с доставянето от страна на ответника на ел.енергия до същия имот. Безспорно е установено, че на 08.06.2023г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, отчитащ консумираната ел.енергия в обекта, ползван от ищцата. Няма спор и относно това, че електромерът не е отчитал цялото потребено количество ел.енергия в обекта. Не се спори и по обстоятелството, че ответното дружество е издало Фактура № 8299079218/25.07.2023г. за сумата от 2 948.80 лева за периода от 08.03.2023г. до 08.06.2023г., представляваща допълнително начислена сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за обекта, ползван от ищцата, намиращ се в *********************, на основание чл.50 и чл. 51, ал.2 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. На последно място, безспорно по делото е, че на 30.08.2023г. сумата е платена от ищцата по банков път, като плащането е станало от сметката на съпруга й - свид.А. Ж..

Спорен остава по делото въпросът дали ответникът е имал основание да направи едностранна корекция на отчетените показатели за потребената ел.енергия в обекта на ищцата и имал ли е основание да получи изчислената по процесната фактура сума.

Несъмнено от данните по делото се установи, че измервателното средство, от показанията на което се вземат даанните за начислената ел.енергия в процесния обект, не отговаря на метрологичните и техническите изисквания. Както е посочено в Протокола, а това се установява и от вещото лице, електромерът е отчитал голям процент по- ниско количество от реално използвана електроенергия.

При тези данни по делото, съдът счита, че в тежест на ответника е да установи, че ищцата е извършила манипулации, т.е., че е налице нейно противоправно поведение, като доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи, 5 че именно ищцата е извършила неправомерно манипулации по измервателния уред, довели до непълно отчитане на консумираната ел.енергия. В настоящия случай не се установява неправомерно присъединяване или промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху електромера, извършено от ищцата.

Предвид изложеното, съдът намира, че макар законовите разпоредби да оправомощават ответното дружество да коригира сметките за ел.енергия за минал период, в никакъв случай не са спазени законовите изисквания, за да се приеме, че правилно и коректно дружеството е извършило тази корекция. Ето защо, следва извода, че ответникът неправилно и неправомерно е коригирал сметката на ищцата, начислявайки й ел.енергия за 92 дни назад от датата на проверката. След като електромерите са собственост на енергийното дружество и именно последното отговаря за тяхната изправност, следвало е съвсем своевременно да се реагира на отчетената неточност на консумираната ел.енергия, за да да се избегне последвалото коригиране на сметката на абоната. Предвид изложеното, съдът счита, че ответното дружество неправомерно служебно е начислило сумата от 2 948.80 лева, представляваща задължение за доставена ел.енергия за периода от 08.03.2023г. до 08.06.2023г. по паратида с клиентски номер 1010198434, отнасяща се за обект на потребление г****************** ИТН 1524538. Доколкото посочената сума не следва да се дължи от страна на ищцата, то след плащането й на 30.08.2023г., ответникът се е обогатил неоснователно и е длъжен да върне платеното му без основание.