Определение № 3078 от 17.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3078 гр. София, 17.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100514002 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от

П. Г. В. срещу определение, инкорпорирано в решение № 1828/10.10.2024г. постановено по гр.д. № 30491/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 81 състав и с което е оставена без уважение молбата на същия по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение № 15148/05.08.2024г. в частта за разноските и относно присъдените на ответника разноски за производството на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

Възраженията в жалбата са, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че на ответника му се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото липсват доказателства за реалното му изплащане, евентуално - счита, че неправилно първоинстанционният съд не е зачел направеното своевременно възражение на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК.

Моли определението да бъде отменено изцяло без присъждане на разноски на ответника, евентуално – присъдените такива да бъдат намалени.

Насрещната страна – „ДРУЖЕСТВО ЗА КАСОВИ УСЛУГИ“ЕООД получила препис от жалбата, депозира отговор, с който счита изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение за неоснователни, счита, че същото е правилно и обосновано.

Счита, че са представени доказателства за реалното плащане и доколкото е по банков път – извлечението от мобилното банкиране установява плащането, а направеното възражение за прекомерност намира за неоснователно.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 от ГПК, от легитимарана страна, 1 срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните мотиви:

С решение № 15148/05.08.2024г. постановено по гр.д. № 30491/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 81 състав и допълнено с решение № 1828/10.10.2024г. са отхвърлени предявените от П. Г. В. срещу „Дружество за касови услуги“

ЕООД/универсален правоприемник на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, искове с правно основание:

- чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 264/31.03.2023г. на Изпълнителния директор на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като неоснователен;

- чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност Експерт „Поддръжка на автомобили“ към отдел „Инкасо“, като неоснователен;

- чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 13 882,52 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 04.04.2023г. до 04.10.2023г.,като несонователен,

- с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 259,81 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за обезщетение за оставане без работа за периода от 04.04.2023г. до 01.06.2023г., като неоснователен,

-чл.222 ал.1 от КТ за сумата от 2490,70 лв. - като от него за сумата от 2300,20 лв. – поради извършено в хода на процеса плащане и за разликата над 2300,20 лв. до пълния размер от 2490,70 лв. – като неоснователен;

Със същите решения са уважени предявените от П. Г. В. срещу „Дружество за касови услуги“ ЕООД искове с правно основание чл.220 ал.1 от КТ за сумата от 4582,14 лв. и чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата от 2300,20 лв. по иска с правно основание чл.222 ал.1 от КТ за периода 02.06.2023г. – 06.06.2023г.

В зависимост от изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК първоинстанционният съд е присъдил с решение № 15148/05.08.2024г. разноски на ответника за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2443,00 лв., а с определението инкорпорирано в решение № 1828/10.10.2024г. е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в същата част.

Ответникът е направил своевременно искане за присъждането им, както и депозирал списък на разноските по чл.80 от ГПК – л.98 от делото на СРС и приложил доказателства за направения разход – л.99 и л.100 от делото на СРС. П ГПКГПК

Настоящият състав, счита, че представените от ответника писмени доказателства договор за правна защита и съдействие и извлечение от интернет банкиране на адв. С. преценени и съобразно т.1 от ТР от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2023г. на ОСГТК на ВКС, установяват реалното плащане на уговореното между страните възнаграждение от 2443,00 лв. по първоинстанционното дело, като обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие е посочена банкова сметка на адв. С., а превода е извършен по банков път, но по друга банкова сметка, не е обстоятелство, което прави плащането недействително или обстоятелство, което е релевантно за преценката дали ответника реално е заплатил уговорения размер на адвокатското възнаграждение.

Тук е необходимо да се посочи, че уговорения размер на адвокатско възнаграждение и съответно платено такова е само по част от предмета на делото /гр.д. № 30491/2023Г. на СРС/ - само относно три от обективно кумулативно съедининените искове – по чл.344 ал.1 2 т.1, чл.344 ал.1 т.2 и чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ и които искове са изцяло отхвърлени с цитираното по – горе решение на първоинстанционният съд.

Настоящият състав счита, че са налице кумулативните предпоставки чл.78 ал.3 от ГПК, от която разпоредба произтича и гражданската отговорност на ищеца за заплащане на направените от ответника разноски в съдебното производство, а именно: осъществено процесуално представителство на ответника в хода на производството; договорен и реално платен размер на адвокатско възнаграждение; постановяване на решение, с което исковете, за които е уговорено и платено възнаграждението са изцяло отхвърлени като неоснователни.

При определяне на конкретния размер на дължимото адвокатско възнаграждение настоящият състав взе предвид следното:

Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения./ съдът приема, че не е ограничен от минимума, предвиден в цитираната наредба, предвид разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС, т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК и разпоредбата на.3 от ГПК. Във всички случаи определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на дължимото адвокатско възнаграждение е конкретниката на правния спор и проведеното съдебно производство.

В настоящият случай се касае за трудов спор, като един от предявените искове и за което е ангажирана и платена адвокатската услуга от ответника разкрива сравнително висок материален интерес – 13882,52лв., а защитата по неоценяемите искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ предполагат установяване на законност на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ /съкращение в щата/и за която доказателствената тежест е изцяло на ответника т.е. неговите активни процесуални действия по събиране на доказателствата са довели до положителния за ответника резултат.

При съобразяване на горепосоченото и най – вече вида на съдебния спор /трудов такъв/, настоящият състав счита, че справедливия и съответен размер на адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на ответника е 2000,00 лв.

По отношение на искането за присъждане на разноски за настоящото производство, съдът намира, че доколкото се касае за жалба срещу акт по чл. 248 от ГПК функционално свързано с производството по съществото на спора, не присъждат разноски на страните, като по този въпрос има формирана трайна съдебна практика / виж Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на 2-ро гр. отд. на ВКС /.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл.248 ал.1 от ГПК определение, обективирано в решение № 1828/10.10.2024г. постановено по гр.д. № 30491/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 81 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 15148/05.08.2024г. постановено по гр.д. № 30491/2023г. по 3 описа на Софийски районен съд, ГО, 81 състав в частта за разноските като:

ОТМЕНЯ решение № 15148/05.08.2024г. постановено по гр.д. № 30491/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 81 състав в частта, с което П. Г. В. с ЕГН **********, е осъден да заплати на „ДРУЖЕСТВО ЗА КАСОВИ УСЛУГИ“ ЕООД/универсален правоприемник на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, ЕИК 175327305 на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по гр.д. № 30491/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 81 състав за разликата над 2000,00 лв. до присъдения размер от 2443,00 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4