Решение № 2335 от 20.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2335 гр. Бургас, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120103494 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.

Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу С. Г. К. осъдителни искове осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 489,87 лева, представляваща предоставени ВиК услуги в обект на потребление с. И., за периода 04.04.2018 г. - 25.10.2022 г., по издадени фактури за периода 25.10.2020 г. – 25.11.2022 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – на 08.06.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 88,01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.11.2020 г. до 07.06.2023 г., на основание чл. 79 и чл.

86 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба и уточняващата молба от 27.06.2023 г. се твърди, че Г. К. е бил потребител на ВиК услуги в качеството му на собственик на обекта на потребление. Сочи се, че след смъртта му задълженията му са наследени от неговия единствен наследник ответникът по делото. Същият е придобил правото на собственост на водоснабдения имот, по силата на универсално правоприемство след смъртта на своите родители, на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Претендираната сума представлява стойността на реално потребени и служебно начислени ВиК услуги за сочения период. Ангажирани са доказателства. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни 1 разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения за особен представител – адв. Е. Д.-В., е подал отговор на исковата молба, с който признава предявените искове по основание и размер. Адв. В. е установила контакт с ответника К., който няма възражения, не оспорва предявените искове и няма доказателствени искания.

Ответникът живее извън страната – пребивава на територията на *** и не е бил уведомен за задълженията, като не е знаел, че са дължими такива, тъй като не живее в имота. Твърди се, поради изложеното ответната страна не е дала повод за завеждане на делото и предвид извършеното признание на иска, моли за възлагане на сторените разноски в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли за намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение до минимално установения размер, в условията на евентуалност.

Предявени от ищеца са искове, с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е от ищцовото дружество молба вх. № 39460/24.10.2023 г., с която се поддържа иска и се моли в случаи на наличие на предпоставките да се постанови решение при признание на иска. Възразява срещу присъждане на разноските в негова тежест, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Без значение е обстоятелството, че ответника се е намирал извън страната, защото трябва да полага необходимата грижа за собствените си имоти.

В съдебно заседание, проведено на 31.10.2023 г., ищцовото дружество редовно призовано, не се явява представител.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

3

Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника, чрез неговия особен представител. Признанието на иска е процесуално действие, свързано с разпореждане с предмета на делото. С него ответната страна не само признава основателността на иска, но и едновременно с това се отказва от защита по него. Макар изявлението за признание да е извършено от особения представил, за което процесуално действие поначало се изисква изрично пълномощно, същото се явява валидно извършено, на основание чл. 29, ал. 5 ГПК. Видно от изявленията на особения представител, същият е установил връзка с ответника К., който е заявил, че изцяло признава иска по основание и размер, поради което признанието, извършено от особения представител на ответника следва да бъде одобрено като валидно извършено. В този смисъл доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.

Относно твърдението на ответната страна, че не е дала повод за образуване на делото и искането за присъждане на разноски в тежест на ищеца, съдът счита искането за неоснователно, тъй като исковете са осъдителни и се претендират изискуеми вземания за парична стойност, които не са заплатени в срок. Макар че той не оспорва дължимото вземане, а го признава, самото признание не води до извода, че не е дал повод за завеждане на делото и в този смисъл не е изпълнен фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като 2 той е дал повод за завеждане на иска.

На ищцовото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер, който следва да се определи в размер по 100 лева за всеки от двата предявени иска, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ, поради ниската фактическа и правна сложност на делото.

Относно разноските, които претендира ищецът и за които своевременно е представил списък – с оглед изхода на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в общ размер от 705 лв., както следва: 100 лв. държавна такса, 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 5 лв. – държавна такса за снабдяване със съдебно удостоверение и 400 лв. –депозит за назначаване на особен представител.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.

„Победа“, ул. „Ген. Владими р Вазов“ № 3, сумата от 489,87 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща предоставени ВиК услуги в обект на потребление с. И., за периода 04.04.2018 г. - 25.10.2022 г., по издадени фактури за периода 25.10.2020 г. – 25.11.2022 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – на 08.06.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 88,01 лв. /осемдесет и осем лева и една стотинка/, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.11.2020 г. до 07.06.2023 г., на основание чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. Б. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.

„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ц.В.М., сумата от 705 лв.

/седемстотин и пет лева/, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3