Решение № 15 от 13.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000486 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 61035/20.05.2025год. на В. К. Г. срещу Решение № 506/07.04.2025год., постановено по т.д.№ 2000/2024год. на СГС, с което е признато за установено на основание чл. 95б, ал.1,т.1 от ЗАПСП, по иск на А. Д. П. срещу В. К. Г., че В. К. Г. е извършил нарушение на авторското право на А. Д. П. върху стихотворението „ Любовта, без която не можем“ като го е използвал за целите на политическа кампания в онлайн публикация в социалната мрежа „ Фейсбук“, направена на 28.03.2023год. без съгласието на автора, без да е посочено неговото име, при нарушаване целостта на произведението и в разрез с убежденията на автора и В. Г. е осъден за заплати на А. П. разноски по делото в размер на 1 080 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила свръзани с доклада по делото.

Поддържа се , че в решението си пъровоинстанционният съд е приел за неоспорени твърдения на ищеца , които ответникът изрично бил оспорил. Ответникът бил признал единствено , че ищецът е автор на цялостния и завършен текст на стихотворението „ Любовта, без която не можем“, но и че ответникът е използвал част от текста на песента –„ Любовта , без която не можем“. В тази връзка се сочи , че в доклада на съда делото липсвало яснота кои права и кои обстоятелства се признават, както и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Твърди се , че при изцяло оспорена искова претенция първоинстанционня съд необосновано бил приел за безспорни и доказани твърденията на ищеца във връзка с авторството и извършеното от ответника нарушение на авторските права на ищеца върху процесната фраза, още повече че се бил обосновал с оспорени от ответника неподписани частни документи.

В жалбата се поддържа, че в обжалваното решение не са разгледани надлежно наведени от ответника възражения и доводи по неоснователността на исковата претенция , включително и тези относно липсата на годен обект на авторска защита, липсата на пасивна материално правна легитимация на ответника, използването на процесните изречения от ответника и то в разрез с убежденията на ищеца и в политическата кампания на ответника. Счита се и се обосновава , че 1 обжалваното решение е недопустимо като постановено без участието на задължителен необходим другар в производството в лицето на доставчика на онлайн услугата за споделяне на съдържанието-компанията „ Мета“ като собственик на платформана „ Фейсбук“.

По изложените доводи се прави искане за обезсилване на решението и при условията на евентуалност - за отмяната му като неправилно и за постановяване на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При уважаване на жалбата се претендират разноски и за двете съдебни инстанции.

В срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който ищецът А. П. я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. При отхвърляне на жалбата се прави искане и за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В писмения отговор се сочи , че ответника не бил оспорил че е автор на процесното изявление в социалната мрежа „ Фейсбук“, както и че е генирирал и в последствие премахнал процесната публикация. Този факт се установявал и от приложеното по делото електронно писмо от главния юрисконсулт на сдружение Музикаутор, което не било оспорено от ответника. Сочи се също така , че доказаването на твърденията на ищеца било осъществено съобразно указанията на съда , дадени в доклада по чл. 146 от ГПК и че авторството на публикацията се установявало от представената извадка от профила на ответника , който съставлявал частен електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т.35 от Регламент / ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23. Юли 2014година. Поддържа се , че възраженията на ответника във връзка недопустимостта на решението не следвало да се обсъждат, тъй като се основавали на разпоредба на закона, която не била съществувала към момента на извършване на процесното действие. Неоспорен от ответника, а и общоизвестен бил факта, че ищецът е автор на процесното стихотворение „ Любовта, без която не можем“, който текст бил популярен, широко известен и познат на много хора като текст на песни на група „ Тангра“. Процесните стихове били части от това стихотворение и те били публикувани в социалната мрежа „ Фейсбук“ от ответника.

Твърди се, че съобразно указанията на съда било доказано, че публикацията е направена за целите на политическа компания, в която участвал ответника и това било също общоизвестно.

Доказването по делото било извършено с годни доказателства, като оспорването на представените от ищеца доказателства от ответника било бланкетно и формално. Нарушението на авторските права на ищеца било надлежно доказано в производството по делото, като преустановяването на неправомерното използване на процесните фрази от ответника не санирало вече извършеното нарушение на авторските права на ищеца . Оспорват се и довода на ответника- жалбоподател, че използването на процесните фрази се простира в рамките на защита на свободата на словото и че използването им без съгласието на автора е извършено в хипотезите на чл. 24, ал. 1 ,т.2а и чл. 24, ал.1 ,т.2б от ЗАПСП.

Апелативен съд-София намира въззивната жалба за процесуално допустима- подадена в законоустановения срок , от легитимирано да обжалва лице и срещу валиден и допустим съдебен акт.

За да се произнесе по нейната основателност , въз основа на изложените в нея оплаквания, съдът съобрази следното :

Пред СГС е предявен иск от А. Д. П. срещу В. К. Г. с правно основание чл. 95б, ал.1 ,т.1 от ЗАПСП за установяване , че ответникът е нарушил авторските права на ищеца върху стихотворението „ Любовта, без която не можем“, използвайки фрази от това стихотворение в публикация в социалната мрежа „ Фейсбук“ за целите на политическа кампания , без съгласието на автора, без да е посочено неговото име, при нарушение целостта на произведението и в разрез с убежденията на автора.

Ищецът е твърдял , че е автор на стихове на множество песни, изпълнени от групите „ Тангра“, „ Фактор „, „ Експрес“, „ Диана Експрес“, „ Б.Т.Р“, „ Д2“, Л. И. и др. като между тях е и стихотворението „ Любовта , без която не можем“, написано от него през м. април 1981год.

Песента по това стихотворение била изпълнена за първи път през 1982год. , а стихотворението било класирано между 100-те най-велики български текста в класациите на БГ Радио и включено в авторската стихосбирка на ищеца „ Бъди какъвто си“, издатество „ Сиела“ 2018год.

Твърдял е също така , че на 28.03.2023год. се бил натъкнал на он-лайн публикация в социалната мрежа „ Фейсбук“ на ответника , в която авторския му текст на песента „ Любовка , без 2 която не можем“ се и използвала в предизборна кампания на политическа партия. Използвани били части от текста, а именно: „ И все по далече и все по-назад…… аз вървя и раздавам надежда“, а и в отговор на коментар, ответникът бил променил текста от „ Любовта , без която не можем“ на „ Бедността ,без която не можем“. Посочил, е че текстът е използван в политическа кампания , без негово съгласие , без да е посочен като негов автор и при нарушаване целостта на призведението .

Посочил е , че с горното са нарушени неговите неимуществени права в качеството му на автор на текста на песента „ Любовта, без която не можем“, а именно тези по чл. 15, ал.1 ,т.4, т. 5 и т.8 на ЗАПСП. Заявил е , че в случая използването на процесните фрази от авторското му произведение не попада в никоя от изброените в чл. 24 от ЗАПСП хипотези на свободно използване на авторски призведения и че не желае името му като автор да бъде свързвано пряко или косвено с която и да било политическа партия. Посочил е , че публикацията на ответника е достигнала до голям брой потребители, които са разпознали емблематичната песен на група „ Тангра“ и това личало от коментарите под публикацията.

В подаден писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни и недоказани. Изрично е заявено от него , че не отрича авторството на А. П. върху текста на песента „ Любовта, без която не можем“, но отрича твърденията , че публикуването на процесната публикация е нарушило авторските права на ищеца . Оспорил е активната и пасивна процесуалноправна легитимация на страните в призводство. В тази връзка е поддържал, че щом ищеца е отчуждил правата си върху свои произведения с Договор за управление на авторски права , включително и върху процесното литературно произведение със „ Стилпроект“ МН“ ООД, то последното като лице, на което е отстъпено изключителното право на използване на процесното произведение, е единствено активно легитимирано да предявява искове за защита на правата , които са му поверени за управление. С оглед на това носителят на авторското право не бил активно легитимиран да предяви установителния иск за установяване факта на нарушение на авторското му право върху процесното произведение. Поддържал е , че ответникът не е пасивно процесуалноправно легитимиран по така предявения установителен иск , тъй като съгласно разпоредбата на 22б, ал.1 от ЗАПСП достъвчикът на услугата за споделяне на съдържание в платформата „ Фейсблук“ е следвало да получи разрешение от носителя на права върху качените произведения и след като не е получил разрешение, то той носи отговорност при използване на защитени произведения.

По същество ответникът е оспорил да е извършил твърдените от ищеца нарушения на авторските му права. Поддържал е , че в случая не е налице използване на произведението по смисъла вложен в чл. 18 , ал.1 от ЗАПСП , в това число и на част от текста на песента, а и че нарушение на твърдените от ищеца авторски права не е осъществявано, тъй като публикуването на процесната публикация не е извършено с търговска или каквато и да е друга комерсиална цел.

Изложил е доводи, че използваните процесни изрази попадат в обжвата на чл. 24, ал.1 ,т.2а от ЗАПСП и на чл. 24, ал.1 ,т 2б от ЗАПСП и че използването им не е било за нуждите на политическа кампания.

С обжалваното в настоящото производство решение СГС е уважил така предявения иск, приемайки го за допустим и основателен . Приел е, че ищецът е автор на процесното литературно произведение , както и за доказано по делото , че на 28.03.2023год. и за целите на политическа кампания е направил публикация в социалната мрежа „ Фейсбук“ на части от стихотворението „ Любовта, без която не можем“ , а именно текста : „ И все по далеч и все по –назад…. Аз вървя и раздавам надежда“. Приел е също така, че публикуваната част от стихотворението съставлява съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗАПСП обект на авторското право/ , респ. че е годен обект на защита. Счел е , че доказателствата по делото установяват извършването на твърдяното от ищеца нарушение на неимуществените му права като автор на процесното произведение по чл. 15, ал.1 ,т.4, т.5 и т.8 от ЗАПСП, тъй като използването на части от авторското произведение на ищеца в публикацията на ответника е извършено без съгласие на автора , без да е посочено неговото име, при нарушаване целостта на стихотворението , а и доколкото е направенао за целите на политическа кампания-то използването е и в разрез с убежденията на автора.

Обжалваното решение е валидно , допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция и която препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

По изложените във въззивната жалба доводи и оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт намира следното :