Решение № 3257 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3257 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20211100514922 по описа за 2021 година

С решение № 20098450 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 12382/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав "У.Е.У. КФТ – клон България" КЧТ е осъдено да заплати на Б. Д. Б., сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за отменен полет с номер W 64356 от Р. до С. на 18.08.2018г., извършван от ответника на осн.чл.7, §1, б.А от Регламент на ЕС № 261/2004г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда /06.11.2018г./ до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение "У.Е.У. КФТ – клон България" КЧТ, е осъдено да заплати на Б. Д. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника "У.Е.У.

КФТ – клон България" КЧТ, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна Б. Б., чрез процесуалния си представител адв. А.

Н. И. - САК В срока по чл. 263, ал. 1 е представила отговор, с който твърди, че въззивната жалба е неоснователна по изложени в отговора съображения и моли въззивната жалба да се отхвърли. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Постановено е определение на съда от 16.12.2021г., с което е оставено без уважение искането за събиране на доказателства във въззивното производство, тъй като не са налице предпоставките за това, както и предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. Със същото делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на ответника по жалбата, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.7 т. 1, буква "а", във вр. с чл. 6, ал.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявеният пред първоинстанционният съд иск е с правна квалификация чл. 7, т. 1, б.“а“, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от Б. Б. срещу "У.Е.У. КФТ – клон България" КЧТ искове с правно основание Предявен е иск с правно основание чл.7 т. 1, буква "а", във вр. с чл. 6, ал.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., представляваща обезщетение за вреди от отмяна на полет. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

2

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай въззивният съд приема, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че е бил сключен валиден договор за въздушен превоз между Б. Б. и ответното дружество "У.Е.У. КФТ – клон България" КЧТ за редовен полет W 64356 от гр. Рим, Италия до летище София, Р България, който е следвало да се осъществи по разписание в 13.05 часа UTC на 18.08.2018г. или 15.05 часа местно време в Италия, както че полетът е бил отменен и насрочен за следващия ден. Полетът бил осъществен на 19.08.2018г., поради отказ на системата на кулата за ръководство на въздушното движение на летище Фиумичино, Рим в деня на планирания полет.

Съгласно приложимото право, а именно член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004, при отмяна на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7 от този регламент, освен ако не са информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание. Единствено опериращият въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълни полет, дължи на пътниците обезщетение за неизпълнението на задълженията по този регламент, едно от които е задължението за информиране, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от същия. Това тълкуване съответства и на разрешението, дадено в член 13 от Регламент № 261/2004, съгласно което изпълнението на задълженията на опериращия въздушен превозвач по този регламент не засяга правото му да търси в съответствие с приложимото национално право обезщетение от всяко, в това число и трето лице, чието поведение е станало причина той да не изпълни задълженията си. Правилото е пряко проявление на принципа, че когато дължимият резултат е възложен за изпълнение на трето лице, какъвто е бил процесния случай, задълженото лице отговаря за лошия избор. Следователно, ако превозвачът не докаже, че съответният пътник е бил информиран за отмяната на полета му повече от две седмици преди началото на този полет по разписание, се прилагат правилата за доказателствената тежест и опериращият въздушен превозвач дължи предвиденото в посочените разпоредби обезщетение. Това тълкуване е относимо в еднаква степен както за случаите, при които договорът за превоз е сключен при пряко договаряне между съответния пътник и въздушния превозвач, така и чрез посредничеството на трето лице като онлайн туристическа агенция.

В процесния случай ответникът, който носи доказателствената тежест, нито твърди, още по-малко доказва уведомяване на ищеца за отмяната, поради което правилно първостепенния съд е приел, че ответното дружество дължи обезщетение на ищцата в размера по чл. 7, т. 1, б.“а“ от Регламента, а именно 250 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ – 488,96 лева.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че нито едно от събраните писмени доказателства не доказва факта, че твърдяното 3 извънредно събитие е наложило осъществяването на полета за следващия ден. Така съдът е приел за недоказан фактът, от който ответникът черпи права, както и че въздушния превозвач не доказа, че е взел всички необходими мерки за избягване на закъснението.

Правилно е прието, че съгласно Тълкувателни решения на Съда на Европейския съюз по дело С-549/07, по съединени дела С-402/07 и С-432/07, по съединени дела С-195/17, С-197/17 до С-203/17, С-226/17, С-228/17, С254/17, С274/17, С-275/17, С-278/17 до с-286/17 и С-290/17 до С-292/17, във всеки отделен случай следва да се преценява дали събитието, за което се твърди, че е извънредно обстоятелство, отговаря на две кумулативни условия, а именно: 1) дали събитието е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и 2) дали събитието се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. Именно тези две кумулативни предпоставки не са били доказани от ответника в производство по първоинстанционното дело.

Списъкът със събития, посочени в съображения 14 и 15 от Регламента, е само ориентировъчен; посочените събития не са задължителна причина за освобождаване от отговорност от задължението за обезщетяване на пътниците.

Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че според Тълкувателно решение по дело С-22/11 на СЕС "от съображение 15 от Регламент № 261/2004 следва, че извънредните обстоятелства" могат да се отнасят само за "определен самолет в определен ден и понятието "извънредни обстоятелства" цели да ограничи задълженията на въздушния превозвач, даже да го освободи от тях, когато въпросното събитие не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки. От тук е направен правилни извод, че реорганизацията на полети, която авиокомпанията е направила след настъпване на събитието, не може да обоснове закъснението и отмяна на процесния полет.

Съгласно Тълкувателно решение по дело С -294/10 на СЕС, при планиране на полета въздушният превозвач следва в разумна степен да се съобрази риска от закъснение поради евентуално настъпване на извънредни обстоятелства. И по-конкретно, за да се избегне рискът от найнезначителните закъснения поради настъпването на извънредни обстоятелства разумният въздушен превозвач трябва своевременно да планира ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в състояние при възможност да осъществи този полет след отпадането на извънредните обстоятелства. Поради това съдът правилно е счел, че ответната авиокомпания не е планирала правилно ресурсите си за органицазия на полета и екипажа.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна.

Съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК претендираните разноски от въззиваемия-ищец възлизат в размер на 400 лв., реално платено адвокатско 4 възнаграждение за процесуално представителство производство.

При тези мотиви, Софийски градски съд във въззивното

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098450 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 12382/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав, вкл. в частта за разноските.

ОСЪЖДА "У.Е.У. КФТ – клон България" КЧТ, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, ЕИК **** с представители Й.Я.В. и Д.П. да заплати на Б.

Д. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5