Решение № 2953 от 16.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5476/2023
- Вид
- Решение № 2953
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 16.05.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24, ал.1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2953 гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира И.а
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100505476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4235/20.03.2023г. по гр.д. № 60985 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 62-ри състав ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1360 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-10.11.2022г. , до изплащането й, представляващи непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 440121132205465 във връзка с ПТП от 28.02.2021г., настъпило на бул. Сливница при кръстовище с ул. „Кукуш“ в гр. София около 07:10ч.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 689,08лв., като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 1360лв. до пълния предявен размер от 1374,50лв., като ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 3,16лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 104297/13.04.2023г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
1
12.04.2023г. от ответника по исковете ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК * * * * * * * в частта, в която исковете са уважени за 680лв. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че платил на ищеца на 06.04.2023г. сумата от 710,53лв. главница и лихва от 30,53лв. И това бил размер на задълженията му към ищеца, за тези суми не обжалвал решението на СРС, жалбата била за горницата над тези суми, тоест за главница от 680лв. и за лихва върху нея. Присъденият от СРС размер на обезщетението не съответствал на приноса на водача на автомобила, застрахован при ищеца, по делото била събрани доказателства за този му принос. Неоснователно СРС дал превес на доказателствата изготвени и представени от ищеца, не обсъдил всички доказателства в съвкупност, обсъдените такива били едностранчиво ценени. Недоказан бил и размер на търсения от ищеца размер на обезщетението.
Претендирало е разноски.
Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ищец ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно.
Посочило е , че районният съд обсъдил всички доказателства , изводите били правилни.
Следвало да се кредитират показанията на св. Д. като неопровергани от останалите доказателства по делото. Механизъм на ПТП бил доказан- водач на застрахован при въззивника автомобил се движел с несъобразена скорост и реализирал удар със спрелия пред него на червен светофар автомобил . Заключението по техническата експертиза доказвало причинно-следствената връзка и размера на обезщетението. Не било установено поведение на водача на застрахован при въззиваемия водач на автомобил, което да е допринесло за настъпването на вредите. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 243626/10.11.2022г. На ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ******* срещу ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК *******, с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 411 и чл. 497 от КЗ и чл.
2
86 от ЗЗД на сумата от 1374,50лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-10.11.2022г. до изплащането й, представляващи непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № *******, застрахован при ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД по застраховка „Каско“ полица № 440121213104795, настъпили при ПТП от 28.02.2022г. В гр. София на на бул. „Сливница“ преди кръстовището с ул. „Кукуш“ от виновно противоправно поведение на застрахован при ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД по застраховка Гражданска отговорност“ водач на автомобил „Фолксваген“ рег.
№ ******* . Навело е твърдения, че на 28.02.2022г. бил обвързан от застраховка „Каско” за лек автомобил „Дачия Докер”, към него момент ответникът бил обвързан от застраховка „Гражданска отговорност” за водач на лек автомобил Фолксваген“, между двете МПС настъпило ПТП в гр.
София при което водач на застрахован при ответника автомобил поради несъобразена скорост реализирал удар със спрелия пред него автомобил „Дачия“ изчакващ на червена светлина на светофарна уредба, за отстраняване на вредите по Дачия“ ищецът платил 20 445,54лв., направил ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника да му ги възстанови, но платена сума била 19086,04лв., останал неплатен остатък бил 1374,50лв. Претендирал е разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил исковете. Заявило е, че действително към дата на ПТП бил обвързан от застраховка „Гражданска отговорност” с водач на автомобил „Фолксваген“, но с изплащането на сумата от 19086,04лв. изцяло погасил задълженията си към ищеца. Механизма на ПТП, посочен в протокола за ПТП не възпроизвеждал възприятия на органи на КАТ за начина на настъпването на ПТП, нямало обективни доказателства за начина на настъпването на ПТП размер на платеното било съобразено с действителната стойност на Дачия и на правилата на Наредба № 24, действителната стойност на вредите. Запазените части били определени в занижен размер. Водач на „Дачия“ допринесъл за настъпването на вредите, нарушил разпоредбата на чл. 24, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, като спрял рязко/намалил рязко скоростта на движението без да се увери, че не създава опасност за останалите участници в движението. . Претендирало е разноски.
С Определение от 18.01.2023г. районният съд е обявил за безспорни и 3 ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 28.02.2022г лек автомобил Фолксваген “ е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, а автомобил „Дачия“ е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, че ищецът е платил за обезщетяване на вреди сумата от 20392,50лв., а ответникът му възстановил 19086,04лв., че на 28.02.2022г. Двата автомобила са участвали в ПТП в гр. София на бул.
Сливница“ при кръстовище с ул. „Кукуш“ с посока на движение към бул.
„Константин Величков“.
По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по застраховка „Каско” полица № 440121213104795/09.09.2021, талон за регистрация, удостоверение от 27.04.2022г. Издадено от МВР, отдел Пътна полиция-СДВР, преписка по щета № 44012132205465, съгласно които ДЗИОбщо застраховане“АД е сключило със С.“ЕООД договор за застраховка „Каско” за период от 1 година считано от 09.09.2021г. за товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. № ******* за територия на Република България при застрахователна сума от 28147лв. първата регистрация на който е от 07.09.2021г., този автомобил е с прекратена регистрация на 27.04.2022г. поради тотална щета , на 04.03.2022г. е образувана преписка по застрахователна щета за обезщетяване на вреди по това МПС, настъпили на в гр.София на бул. Сливница срещу ул. Кукуш, като в уведомлението от водача Р. И.а Д. е посочено, че била спряла на червен светофар, когато била ударена отзад от водач на „Фолксваген“, на 28.02.2022г. 07:10ч., водачът имал болки в главата и врата, гадене, ищецът огледал автомобила и установил вреди по облицовка на предна броня, решетки, основа предна броня, фарове десен и ляв, преден капак, панти, калник, предна врата, панел з.д. калник – 3 вр., облицовка задна броня,лайсни, врата на багажник, панта врата багажник, стоп ляв, панел з.д. калник 3 вр. приел, че е налице тотална щета и изплатил на С.“ЕООД 20392,50лв. Поканил ответника да му ги възстанови ведно с ликвидационните разноски , ответникът му платил 19086,04лв.
По делото са приети Протокол за ПТП № 1658674/28.02.2022г. , Протокол за ПТП № 1779226/28.02.2022г., Протокол за ПТП № 1779227/28.02.2022г., съставени от служители на КАТ, посетили местопроизшествието, носещ подписите на водачите на МПС, участвали в него, съгласно който на 28.02.2022г. около 07:10ч. В гр. София на бул.
4
„Сливница“ преди кръстовище с ул. „Кукуш“ в посока към бул. „Константин Величков“ е настъпило ПТП с участието на Фолксваген“ рег. № *******, управляван от П. И. Г. и автомобил Дачия Докер, рег. № СВ *******, управляван от Р. И.а Д., при което били нанесени вреди по Дачия задна част, броня, капак, фаров, калник, предна част. В протокола е посочено, че водач на Фолксваген поради движение с несъобразена с пътни условия скорост реализира удар със спрелия пред него автомобил Дачия, който от удара се измества и се удря със спрелия пред него автомобил с рег. № *******, което също се измества напред и удря спрелия пред него автомобил Рено рег. № *******.
Разпитан по делото св. Р. Д. е заявила, че на 28.02.2022г. Управлявала Дачия докер“ било сутринта около 07:00ч., на бул. Сливница на кръстовището с ул. Кукуш“ била спряла на червен светофар, била четвърта или пета кола. В един момент погледнала в огледало за обратно виждане и видяла как автомобил зад нея – Фолксваген, ще я удари, в него момент била спряла и действително Фолксваген я ударил. Направили задръстване на кръстовището, съставили протокол за ПТП, при предявяване на протокола за ПТП е заявила, че подписа за участник 2 е неин. Заявила е, че цялата кола била смачкана, не можела да се движи, прреместил я репатрак. Шофьорът на Фолксваген казал, че си гледал в телефона , свидетелят не видяла той да прави опит за спиране.
С приетото по делото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че към дата на ПТ Дачия е бил в експлоатация 5 месеца и 21 дни, пазарната му стойност към него момент е била 25473лв., пазарната стойност на работи за отстраняване на процесните вреди по автомобил „ Дачия“ към дата на ПТП е 19637,14лв., така била налице тотална щета. Стойността на запазените части била 5095лв. и така дължимото обезщетение било 20378лв. Начислените ликвидационни разноски от 15лв. били обичайните. Процесните вреди били в причнно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Последното било верижна катастрофа- участвали 4 автомобила, като Фолксваген на кръстовище при спрели автообили ударил в задна част спрелия пред него „Дачия“ , последният от удара се изместил напред и се ударил в задна част на спрелия пред него автомобил с рег. № *******, той също се изместил напред от удара и реализирал удар със спрелия пред него Рено Каптюр“, рег. № *******.
5
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2022г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
Предявените искове са с правно основание чл . 411 вр. с чл. 497 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.