Определение № 1649 от 28.03.2025, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1649 гр. Плевен, 28.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430101920 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от И. Г. И., ЕГН **********, чрез адв. С.Й. от ПлАК, срещу *** ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.439, във вр. с чл.124 ГПК.

Искът по чл.439 от ГПК е с предмет признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника суми по изпълнително дело поради погасяване по давност. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.

92/2014г. на РС Бяла Слатина, с взискател *** ЕАД, и че впоследствие задължението е било цедирано на *** ЕООД. При тези факти, няма спор, че ищецът упражнява последваща защита на правото си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението, основано именно на задължение по потребителски договор. В основното правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по смисъла на §.13 от ДР на ЗЗП. Съгласно тази разпоредба, „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съдът приема, че потребител по договор за финансова услуга, какъвто е очевидно настоящият ищец, претендиращ защита срещу изпълнението основано на този договор, независимо от избрания способ /чрез отрицателен установителен иск/, може да се ползва от особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностните актове, е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на пар.1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите/. Поради това, с оглед качеството на ищеца и изложените в молбата факти и обстоятелства, съставляващи 1 основание на иска, същият предявява настоящия иск, именно в качеството си на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар.13, т.1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Прехвърлянето на вземането по договора за кредит на трето лице – небанкова институция не променя основанието, респ. качеството на длъжника по него. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга /Определение по в.ч.т.д.№832/2019г. по описа на ВОС, определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. дело № 1101/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО, и други/.

При липса на изрично посочени в чл.113 ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и по отношение на спор за съществуване или не на задължения по него. Независимо от характера на иска, интереса на ищеца по същия е отричане на вземането на ответника, основано на заповедта за изпълнение и договора за кредит. По делото е извършена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, като служебно е установено, че двата адреса на ищеца са в ***.Поради това, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.113 ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е Районен съд – Бяла Слатина.

Съгласно чл. 118 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд. В случаясъдът счита, че приложение намира разпоредбата на чл.113 от ГПК (изм.

ДВ, бр.65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г.), съгласно която компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Според чл.119, ал.3 от ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, т.е. след 07.08.2018г. съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.

Съобразявайки изложеното,съдът намира,че производството по делото следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на РС - гр. Бяла Слатина.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1920/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Бяла Слатина, на основание чл. 119, ал.3 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано от молителя с частна жалба в 2 едноседмичен срок от съобщението, пред Плевенски окръжен съд.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати по компетентност на Районен съд - Бяла Слатина.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3